Разлика между версии на „Лъв VI Философ“

редакция без резюме
| име = Лъв VI
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[Image:Follis-Leo VI-sb1729.jpg|280px300px]]
| описание на изображението = [[Фолис]] на Лъв VI с надпис на гръцки <small>BASILEVS ROMEON</small>, ''[[Василевс]] на [[Ромеи]]те''.
| управление = [[29 август]] [[886]] - [[11 май]] [[912]]
 
С идването си на трона Лъв VI извършва редица държавни промени — засилва самодържавието, ограничава ролята на [[сенат]]а и [[дими]]те, премахва градското самоуправление. Променя и доразвива дворцовия церемониал. Реформира и допълва административната и правна уредба на Византия. Издава сборник със закони наречен „[[Василики]]“, състоящ се от 60 книги. При неговото управление Византия преживява културен и духовен разцвет. Самият император подпомага писането и издаването на книги, занимава се с философия, наука, военна теория, автор е на редица произведения.
[[Image:South-eastern Europe c. 920.jpg|thumb|ляво|310px|Граници на Ромейската империя ок. 910 г.]]
 
===Вътрешна политика===
Вътрешната политика на Лъв VI до голяма степен минава под знака на неговата обвързаност с една или друга придворна партия, както и с неговите опити да установи контрола си над православната църква в лицето на константинополската патриаршия. Императора принуждава патриарх [[Фотий]] да се оттегли през декември 886 г. и го заменя със своя 19-годишен брат [[Стефан I (патриарх)|Стефан]]. Впоследствие, след неговата кончина през 893 г., император Лъв VI избира и налага на патриаршеския трон [[Антоний II Калека]], а по-късно [[Николай I Мистик]] (от 901 г. до 907 г.), накрая свален и заменен с [[Евтимий I Синкел]].
 
Действията на императора са подкрепени от столичната администрация и в частност от влиятелното семейство Зауца, които добиват все по-определяща роля в управлението, благодарение на връзката между императора и придворната фаворитка [[Зоя Зауцена]]. Нейният баща се издига до поста на пръв министър и дори получава новосъздадената титла ''василеопатор'' („баща на императора“). След оттеглянето на първата си съпруга [[Теофания (императрица)|Теофания]] в 893 г. и нейната смърт през 898 г., Лъв VI официално се оженва за Зоя Зауцена, но тя умира не след дълго (899 г.), окончателно довеждайки до изпадането на клана Зауца в немилост. През 900 г. императора сключва трети брак - с [[Евдокия Баяна]], макар този брак да противоречал на църковните закони. Назначеният по предложение на Зауца патриарх, дава своето разрешение за това, но през 901 г. третата съпруга на Лъв VI също умира. През същата година умира и патриарха, сменен от [[Николай I Мистик]] - завърнал се от изгнание бивш противник на императора, издигнат до поста ''мистик'' (личен секретар).
 
По време на управлението на Лъв VI е издадена най-голямата законова сбирка на гръцки език "Василики", в която има и регистър Типукейтос за изчезнали книги. С "Новелите" се отменят старите права на гражданските съвети и сената, като цялата власт се съсредоточава в ръцете на императора и бюрократичния апарат. Създават се нови длъжности: ректор, протопозит, церемониал майстор, простратор ( отговаря за конюшните), логотетът на Дрома- пръв министър, сакелар - министър на финансите. Утвърждава се новото администратично деление на теми, управлявани от стратези с военна и административна власт (обединяване на властите и нарушаване на Юстиниано - Константиновите принципи). Организация на търговците в еснафи.
[[Image:Boulgoarofygon.jpg|thumb|дясно|330px|Поражението на византийците при Булгарофигон, миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
 
===Война с България===
[[Image:Boulgoarofygon.jpg|thumb|дясно|330px360px|Поражението на византийците при Булгарофигон (896 г.), миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до началото на военни действия в Тракия. Междувременно византийците подкупват [[маджари]]те да предприемат нахлуване в България от север през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. С цената на големи жертви маджарите са победени, но остават в Панония, която е изгубена за българите.
 
Анонимен потребител