Андроник I Комнин: Разлика между версии

| други титли=

| кръщене=

| място на раждане=[[Константинопол]]

| починал=[[12 септември]] [[1185]]

| герб =

}}

 

 

Самият Андроник, който е внук, племенник, братовчед и чичо на императори, също е обзет от амбицията за власт. Той притежава забележителни способности съчетани с крайно енергичен и безскрупулен характер. Андроник участва в заговор против братовчед си император [[Мануил I Комнин]] ([[1143]] - [[1180]]), но е разкрит и арестуван ([[1153]] г.). След години успява да избяга от затвора ([[1165]] г.) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.

След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол ([[1181]] г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.

 

 

Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.

 

== Император на Византия ==