Разлика между версии на „Андроник I Комнин“

редакция без резюме
| други титли=
| кръщене=
| роден=ок. [[11181120]]
| място на раждане=[[Константинопол]]
| починал=[[12 септември]] [[1185]]
| герб =
}}
'''Андроник I Комнин''' ({{lang-el|Ανδρόνικος Α’ Κομνηνός}}) (ок. [[11181120]] – септември [[1185]]) е византийски император от [[1183]] до [[1185]] година. Андроник I, чието кратко царуване се отличава с безпрецедентна деспотичност е последният [[василевс]] от династията на [[Комнини]]те управлявал в Константинопол.
 
Андроник I произхожда от знатен императорски род - баща му е [[кесар]] и [[севастократор]] [[Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]], трети син на византийския император [[Алексий I Комнин]]. Исак прави два неуспешни опита да узурпира трона - в 1130 г. срещу брат си [[Йоан II Комнин]] и в 1147 г. срещу сина на брат си [[Мануил I Комнин]], преди да приключи живота си в манастир.
 
Самият Андроник, който е внук, племенник, братовчед и чичо на императори, също е обзет от амбицията за власт. Той притежава забележителни способности съчетани с крайно енергичен и безскрупулен характер. Андроник участва в заговор против братовчед си император [[Мануил I Комнин]] ([[1143]] - [[1180]]), но е разкрит и арестуван ([[1153]] г.). След години успява да избяга от затвора ([[1165]] г.) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.
След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол ([[1181]] г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.
 
През [[1182]] г. Андроник сваля от [[регент]]ския пост майката на [[Алексий II Комнин]] - [[Мария Антиохийска]], принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са [[Мария Комнина Порфирогенита]] и съпругът и кесаря [[Райнер Монфератски]] - хората които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.
 
Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.
[[Image:Andronik 1.jpg|thumb|220px|ляво|Андроник I, изобразен в средновековна европейска миниатюра]]
 
== Император на Византия ==
Анонимен потребител