Български църковни общини в Македония: Разлика между версии

 

==Поява и развитие==

По време на [[Танзимат]]а при управлението на султан [[Махмуд II]] започват да се създават условия за развитието на църковното и учебното дело. Въз основа на издаването на [[Хатихумаюн]]а през 1856 година е въведен закон за поданничеството и народното образование през 1869 година. На базата на този закон започват да се създават църковни общини, които да изграждат църкви и училища, да развиват църковно-училищния живот, както и да намират и издържат учители. В църковните общини участват хора от еснафското и търговското съсловие, които постепенно изтласкват чорбаджийското съсловие, защитаващо най-често пропатриаршистки позиции.

 

Първите български църковни общини са [[Велешка българска община|Велешката]], [[Прилепска българска община|Прилепската]] от 1838 година и [[Горноджумайска българска община|Горноджумайската]]. Постепенно такива общини са създадени във всички македонски градове и в по-будните села. До създаването на Българската екзархия църковните общини нямат връзка помежду си. С развитието на борбата за църковна независимост монасите от [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]] започват да подпомагат и постепенно да обединяват църковните общини. Според султанския ферман за основаването на Българската екзархия с гласовете на 2/3 от църковните общини става възможно присъединяването им към Българската екзархия. По този начин през 1874 година към първата екзархийска българска [[Велешка епархия]] се присъединяват [[Скопска епархия|Скопска]] и [[Преспанско-пелагонийска епархия|Охридска]] епархия. През 1878 година на Великите сили е изпратен [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония]], с искане за прилагане на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския договор]].

 

През 1882 година [[Наум Спространов]] дава инициатива за създаване на устав на Солунската община, който е съобразен с изискванията на Българската екзархия и поради общите му начертания се прилага за всички български общини в Македония. До този момент общините действат спонтанно и по подобие на гръцките църковно-училищни общини<ref>[http://www.ihist.bas.bg/archiv_doc_info/Izvestiya-BID_T41.pdf Лельова, Росица. Български църковни общини в Македония (1878 - 1903) - статут и структурно-организационни въпроси, в: Известия на българското историческо дружество (ИБИД), том 41, 2011, стр.282-283.]</ref>. В 1883/1884 година към Екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от България.<ref>Трајановски, Александар. Бугарската егзархија и македонското национално-ослободително движење (1893-1908), Скопје, 1982</ref> Срещу силно централизираната политика на Екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 година [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]]. Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти [[Гьорче Петров]], [[Петър Попарсов]] и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на ВМОРО, революционното движение се обединява с еволюционното, а Екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.