Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

м
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”|}}
 
ОтЗапазената същиясметка надписза севъзлезлите разбира,общо чена освещаването264 е270 станало[[грош]]а наразходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г.; тогава, вна деняпразника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]]., Инициаторинавярно зае обновяванестанало наи храмаосвещаването. билиГлавен енориашитедарител, асъс дарители - много българисума от града10 и000 епархията.гроша, Беднитее помагалимитрополит доброволно[[Никифор сПловдивски|Никифор]], трудаследван си. Според някои сведения главният ктитор еот [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]], и други българи и гърци.<ref>Дойков[[Иван Снегаров|Снегаров, ТИ.]] ЛетописнаГръцки книгакодекс на черкватаПловдивската Св. Димитър в град Пловдивмитрополия. – В:Сборник Храмна СветиБАН, ВеликомъченикКлон Димитъристорико-филологически, в Старинен Пловдив. Пловдив21, 20081946, [http://svetidimitar.com/letopis.html 37387-38]388.</ref> споредДарения другиза обзавеждането на храма прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68.</ref> Съгласно гръцката кондика на Пловдивската митрополия разходите за строежа възлезли към 18 януари 1838 г. общо на 264 270 гроша.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref>
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма и го прехвърлят от ведомството на Цариградската патриаршия в това на Българската екзархия. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руската православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.