Австро-Унгария: Разлика между версии

| align="center" | [[Файл:Wappen Kaisertum Österreich 1815 (Klein).png|100px]]<small><br />Герб на Австрийска Империяимперия (Цислейтания)</small>

'''Австро-Унгария''' ({{lang-de|Österreich-Ungarn}}, {{lang-hu|Osztrák-Magyar Monarchia}}) е [[Лична уния|дуалистична]] [[монархия]] състояща се от две части -– [[Цислейтания]] (западната част) и [[Транслейтания]] (източната част). Императорът на [[Австрия]] е и крал на [[Унгария]]. Просъществува от [[1867]] г., когато [[Унгария]] получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането и&#768; през [[1918]] г.

Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и се повишавадостига до 50 млн. през 1914 година,г като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души емигрират ежегодно. <ref name="economicpeace">[http://www.gutenberg.org/files/15776/15776-h/15776-h.htm '''Keynes, John Maynard:''' ''The Economic Consequences of the Peace''] (1919), от [[Проект Гутенберг]] (глави 2.I и 2.II)</ref>

Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от [[Съюз на тримата императори]] заедно с Германия и Русия;. През [[1914]] г. влиза в състава на блока на [[Централни сили|Централните сили]], където заедно с Германия, Турция и България влиза в [[Първа световна война|Първата световна война]].

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от [[Антанта]]та ([[ноември]] [[1918]] г.). Главната причина затоваза това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

[[Австрия]] е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината -– 3,5 млн. в [[Чехословакия]], 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.

Същата съдба сполетява и [[Унгария]]. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината -– 2 милиона в [[Трансилвания]] ([[Румъния]]), 700 000 в [[Чехословакия]], 500 000 в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Сърбо-хърватско-словенското кралство]] и по-малки групи в [[Полша]], [[Австрия]] и [[Италия]]. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.

Земите на австрийските провинции [[Бохемия]], [[Моравия]] и Словакия сформират [[Чехословакия]] -– изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са [[чехи]], 3,5 млн. са [[австрийци]], 2 млн. са [[словаци]], 700 000 са [[унгарци]], 500 000 [[русини]] и други по-малки етнически групи.

Словенските, хърватскихърватските и босненскибосненските земи влизат в състава на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] (от 1929 г. —– [[Кралство Югославия]]), поради заплахата от Италия. [[Словения]], [[Хърватско]] и [[Босна и Херцеговина|Босна]] днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя, като историческа грешка.

Краковската земя и [[Галиция]] стават част от новата държава —– [[Полша]].

На север Австро-Унгария граничи със [[Саксония]], [[Прусия]] и [[Руска империя|Руската империя]], на изток -– с Румъния и Русия, на юг -– с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и [[Адриатическо море]], а на запад -– с Италия, [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]] и [[Бавария]]. (С [[1871]] Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на [[Германска империя|Германската империя]]).

[[Файл:Austria-Hungary map.svg|thumb|right|450px|Карта на Австро-Унгария (от англ. уикипедияУикипедия: 1. [[Бохемия]], 2. [[Буковина]], 3. [[Каринтия]], 4. [[Крайна (провинция)|Крайна]], 5. [[Далмация]], 6. [[Галиция|Галиция и Лодомерия]], 7. [[Австрийско приморие]], 8. [[Долна Австрия]], 9. [[Моравия]], 10. [[Залцбург]], 11. [[Силезия|Австрийска Силезия]], 12. [[Щирия]], 13. [[Тирол]], 14. [[Горна Австрия]], 15. [[Форарлберг]], 16. [[Кралство Унгария]], 17. [[Хърватско]] и [[Славония]], 18. [[Босна и Херцеговина]])]]

[[Файл:Austria1914physical.jpg|thumb|right|450px|Австро-Унгария, 1914 г.]]

[[Файл:Location Austria-Hungary.png|thumb|right|450px|Австро-Унгария на политическата карта на [[Европа]] -, 1914 годинаг.]]

Империята в политическо отношение се дели на две половини -– на [[Цислейтания]], състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на [[Транслейтания]] - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части ([[Земи на Короната]]) -– ''Цислейтания'' (австрийска част), ''Транслейтания'' (унгарска част) и ''Босна и Херцеговина'', която е подчинена и на двете:

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (''Негово Императорскоимператорско и Кралскокралско Величествовеличество''; учрежденията се наричат ''Императорски и Кралскикралски''). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - ''крал на Бохемия'', или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на [[Хабсбурги]]те.

* [[Франц II]] ([[1804]] – -[[1835]]), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I ([[1804]] – -[[1835]])

* [[Фердинанд I (Австрийска империя)|Фердинанд I]] ([[1835]] – -[[1848]]), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V ([[1835]] – -[[1848]])

* [[Франц Йосиф (Австро-Унгария)|Франц Йосиф]] ([[1848]] – -[[1916]]), който едновременно е и унгарски крал (де факто: [[1849]] – -[[1916]], де юре: [[1867]] – -[[1916]])

* [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]], който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV ([[1916]] – -[[1918]])