Исай Макриев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
 
==Биография==
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исай също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят.<ref name="Асен Василев.217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василев |first=Асен |authorlink=Асен Василев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref><ref name="Голяма енциклопедия България.2681">{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>
 
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата [[Свети Атанасий (Оризари)|Свети Атанасий]] в Оризари е Исай Макриев от 1875 - 1876 година при обновяването на църквата.<ref>{{cite book |title= Проблеми на изкуството, томове 37–38 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2004|publisher= БАН|location= |isbn= |pages= 49|url= |accessdate=}}</ref>
 
След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. По-късно Исай заминава за [[Кочански манастир|Кочанския манастир „Свети Пантелеймон]]“, където умира в 1881 година.<ref name="Асен Василев.217"/><ref name="Голяма енциклопедия България.2681"/>
 
== Бележки ==