Разлика между версии на „История на Германия“

м
редакция без резюме
м
{{Шаблон:История на Германия}}
Въпреки липсата на [[германци|немска нация]] до [[1871]] г., '''[[история]]та на [[Германия]]''' започва далеч в ерата на [[Германи|германските племена]]. След [[Велико преселение на народите|миграционнияВеликото периодпреселение на народите]], [[франки]]те впоследствие успяват да подчинят [[запад]]ните германските племена, които изграждат по-голямата част от Западна Франкия след като [[Франкска империя|Франкската империя]] пада. Техните [[император]]и се виждат като истински наследници на [[Римската империя]] и до 1806 г. управляват [[Свещената римскаРимска империя]], обхващаща по-голямата част от Централна [[Европа]]. При [[Средновековие|средновековната]] [[Германскагерманска източна колонизация]] се наблюдават масивни немски заселвания.
 
Освен това, от Крайното Средновековие [[крал]]ете, [[граф]]овете и [[принц]]овете в [[империя]]та успяват да събератсе сдобият с власт за сметка на императорите и след [[време]] стават почти автономни управници на своите територии. Населението в [[север]]ните [[държава|държави]] се превръща в протестантско след Протестантската реформация в началото на XVI век, докато южните държави остават [[Римокатолическа църква|римокатолици]]. През XVII век опонентите се обръщат един срещу друг в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], оставяйки империята разорена с множество обезлюдени места. От многото германски държави ([[Секционализъмсекционализъм]]) [[Прусия]] успява да стане най-голямата доминираща държава на север, докато [[Австрия]], обединена с [[Унгария]], сформира многоетническа империя на [[юг]].
 
По време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] [[Франция]] смила Свещената римскаРимска империя. Те не само преорганизират германските територии като с това значително намаляват държавите до 39, но също подпомагат за изграждане на [[политика|политическа]] система, която се сформира под влиянието на [[идеализъм|идеалите]] на [[Френската революция]]. След погрома на [[Наполеон]], германските държави встъпват в [[Германски съюз]], водени от Австрия, който цели възстановяването на състоянието, както е предиотпреди Наполеон. В този съюз Прусия включва много от германските държави в своята [[търговия|търговска]] свободна зона ''Zollverein'' (''Цолферайн''), в която влиза и Австрия. Опозиция на възвръщането на стария ред, водена от граждани от чужди градове и студенти, довежда до несполучливата [[Германска революция 1848/49|Мартенска революция]] през [[1848]] г.
 
През [[1866]] г. воденият от Прусия [[Северногермански съюз]] заменя Германския съюз, оставяйки Австрия извън него. След няколко [[война|войни]], една от които и срещу Австрия, а последната от които [[Френско-пруска война|Френско-пруската]], през [[1871]] г. във [[Версай]] от този [[съюз]] се обявява [[Германска империя|Германската империя]] през [[1871]] във [[Версай]], която е водена от [[кайзер]] (тогава [[Вилхелм I]]) и негов [[канцлер]] (тогава [[Ото фон Бисмарк]]). Империята преминава през [[индустрия|индустриална]] [[революция]] и повдига националните идеи. През [[Първа световна война|Първата световна война]] Германия се опитва да си спечели статус, равен на този на най-успешните нации по товаонова време, а именно [[Великобритания]] и [[Франция]]. Ала след загубата на Германия в края на войната и примирието през 1918, г. страната се изправя срещупред териториални загуби, военни [[репарации]] и други строги условия, които представляват резултат от [[Версайски мирен договор|Версайския мирен договор]]. Кайзерът трябва да се оттегли, аи идва [[демокрация]]та се появява - Германия става [[република]].
 
[[Ваймарската република]] бива изоставена, когато пруското правителство е прогонено след успешен удар през 1932 г. (продължил до 1933 г.), когато [[нацисти]]те превземат Германия, а [[Адолф Хитлер]] става канцлер на [[Третия райх]]. [[Нацизъм|Нацистите]] правят драстични промени в немското общество и [[администрация]], те извършват [[Холокоста]], анексии и накрая се достига до унищожителната [[Втора световна война]]. След загубата на Нацистка Германия [[Потсдамската конференция]] оставя страната разделена от съюзниците и бива лишена от цялата си територия отвъд линията Одер-Найсе (откъдето са изпъдени почти всички германци са изпъдени).
 
От [[май]] [[1945]] до [[1949]] г. съюзническите сили, окупирали Германия, властват над цялата страна, а през 1949 г. [[Федерална Републикарепублика Германия]] (ФРГ) е създадена от окупираните зони на [[Съединени американски щати|САЩ]], Обединеното кралство и Франция, докато [[Германска демократична република]] (ГДР) включва тези на [[Съветския съюз]]. ФРГ представлява демокрация, включва се в [[НАТО]] и в [[Европейския съюз]], а ГДР е част от Съветския блок, контролиран от СССР в Източна Европа. Двете части на едно цяло са разделени от [[Берлинската стена]]. През [[1989]] г. в развитието на мирната [[Венденска революция]] правителството в ГДР е премахнато, а стената е срутена. През 1990 г. ФРГ и ГДР се обединяват.
 
== Германски племена (100 г. пр. Хр. - 300 г. сл. Хр.) ==
{{основна|Германи}}
 
Смята се, че появяването на Германските племена като [[етнос]] се случва по [[време]] на [[Север]]ната [[бронзова епоха]] (1800 - 500 г. пр. Хр.) или най-късно някъде през Предиримскатапредиримската [[желязна епоха]]. ОтПрез южнаI век преди Христа [[Скандинавияплеме]]ната иот северна ГерманияЮжна [[племеСкандинавия]]ната и Северна Германия започват да се разпространяватразпселват на [[юг]], [[изток]] и [[запад]] през I век преди Христа. Те влизат в контакт с [[келти|келтските]] племена в [[Галия]], както и с ирански, балтийски и [[славяни|славянски]] племена в [[Източна Европа]]. Малко се знае за ранната германска история освен чрез техните срещи с Римската империя (познати са множество атаки на германските племена над Римската империя), етимологически проучвания и археологически открития. <ref>Jill N. Claster: ''Medieval Experience: 300–1400'', стр. 35, ISBN 0814713815.</ref>
 
Под властта на [[император]] [[Октавиан Август]] римският генерал [[Публий Квинтилий Вар]] започва нашествие в Германия (име, използвано и за древна област, населявана предимно от тези племена - от [[Рейн]] до [[Урал]]). Точно впрез този период германите се запознават с римската тактика и военно изкуство, но успяват да запазят своята племенна идентичност. Известна е загубата на гореспоменатия генерал срещу германските племена през 9 г. сл. Хр. в [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. Дори се смята, че император Август сънувал кошмари относно тази [[битка]]. Териториите, на които е разположена и днешна Германия, остават извън Римската империя. До 100 г. сл.Хр. германи се заселват по Рейн и [[Дунав]], заемайки по-голямата част от днешна Германия. Третият век започва с появяването на редица големи германски племена: [[алемани]], [[франки]], [[чати]], [[сакси]], [[фризийци]], [[сикамбри]] и [[тюрингийтюринги]]. Около 260 г. преминават границите и влизат в земя, управлявана от Рим. <ref>The Cambridge Ancient History, том 12, стр. 442 ISBN 0521301998</ref>
 
== Франките ==
{{основна|Франки}}
 
Кралете [[Меровинги]] на германските франки завладяват Северна Галия през 486 г. През петиV и шестиVI век Меровингите завладяват няколко други германски племена и кралства и ги поставят под свой контрол като автономни графства със смесена франкска и народна [[кръв]]. Франкски колонизатори са окуражавани да се преместват в новозавладените територии. На местните завладени германски племена е позволено да запазят своите закони, но са насилвани да сменят [[религия]]та си.
 
=== Франкска империя ===
{{основна|Франкска империя}}
 
След падането на Западната римскаРимска империя франките създават своя империя под управлението на Меровингите и подчиняват другите германски племена. [[Швабия]] става графство в състава на Франкската империя през 496 г. след битката при Болбиак. [[Хлодвиг I]] вече управлява по-голямата част от това, което Германия представлява днес и прави [[експанзия|експанзии]] към [[Саксония]], докато югоизточната част от днешна Германия оставатостава под влиянието на остготите. През 531 г. саксонци и франки унищожават кралство [[Тюрингия]]. Саксонски преселници се задомяватзаселват в областта докрай река [[Унщтрут]]. По време на разделянето на Франкската империя техните германски територии са част от Австрия. През 718 г. франконианският [[майордом]] [[Карл Мартел]] започва война срещу Саксония, заради оказаната от нея помощ на [[Неустрия]]. [[Син]]ът на Мартел започва нова война срещу Саксония през 743, г. заради това, че тя оказва помощ на граф Одило Баварски. През 751 г. [[Пипин Къси]], майордом при Меровингските крале, сам приема титлата крал и е назначен от [[църква]]та. Франкските крале сега се превръщат в пазители на [[папа]]та, [[Карл Велики]] започва дълга цяло десетилетие военна кампания срещу езическите им съперници - саксонците и аварите. Саксонците (чрез Саксонските войни от 772-812 г.) и аварите(791-802) впоследствие биват надвити и насилствено покръстени, а техните земи са иззети от Франската империя.
 
== Средни векове ==
 
{{основна|Свещена римскаРимска империя}}
 
От 768 до 814 г. крал Карл Велики разширява Франкската империя в Северна Италия и териториите на всички западни германски племена, включително саксонците и баварците. През 800 г. властта на Карл Велики в Западна Европа е призната чрез неговата коронация катоза [[император]] на Свещенната римскаРимска империя. Франкската империя е разделена на марки (графства). Имперските фортификационни места (''Kaiserpfalzen'') се превръщат в [[икономика|икономически]] и [[култура|културни]] центрове (най-известен от които е [[Аахен]] <ref>Nelson, J.L. (1998). Charlemagne's church at Aachen. ''History Today'', стр. 62-64</ref>).
 
[[Картинка:Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|250п|мини|Курфюристите в Свещената римскаРимска империя, обсъждащи избора си за германски император.]]
 
Между 843 и 880 г., след споровете и битките между наследниците на Карл Велики, Франкската империя бива разделена на няколко части чрез [[Вердюнски договор|Вердюнския договор]], [[Меерсенски договор|Меерсенския договор]] и [[Рибемонтски мирен договор|Рибемонтския мирен договор]]. Германската империя се появява от [[Източно франкско кралство|Източното франкско кралство]], Източна Франкия. От 919 до 936 г. германските народи (франки, саксонци, шваби и баварци) се обединяват под управлението на дук [[Хайрих I Птицелов]], който взема титлата крал. За пръв път терминът Кралство (Империя) на германците ("Regnum Teutonicorum") се добавя към Франкско кралство, макар че "Teutonicorum" в началното си значение значи нещо по-близо до "Царство на германските племена" или "Германско царство", вместо царство на германците.
 
През 936 г. [[Отон I]] Велики е коронясан в Аахен. Той засилва кралската власт като назначава [[епископ]]и и [[абат]]и за принцове на Империята (''Reichsfürsten'') и чрез това сформира национална църква. През 951 г. Отон I Велики се жени за овдовялата кралица Аделхайд като с това спечелва короната на Ломбард. Външни заплахи за кралството биват удържани с решителната победа на [[маджари]]те от Унгария близо до Аугсбург в [[Битка при Лехфелд|битката при Лехфелд]] през 955 г. и с подчиняването на славяните между реките [[Елба]] и [[Одер]]. През 962 г. Ото I е коронован като император на Свещенната римскаРимска империя, поемайки наследството на Карл Велики и образувайки силно франкско влияние върху папството.
 
През 1033 г. кралството Бургунди се слива със Свещената римскаРимска империя по време на управлението на [[Конрад II]], първият император от [[франк]]онската [[Салическа династия]].
 
Докато неговият син, [[Хенри III]], управлява, Свещената римска империя подкрепя Клуниакската реформа на църквата - Божи мир, забраната на [[симония]]та (закупуването на църковен сан) и налагането на безбрачие на свещениците. Имперската власт на папата достига своя връх. Имперско фортификационно място е построено в [[Гослар]], докато империята продължава своята експанзия на изток.
 
В борба за инвеститурата, започнала между [[Хенри IV]] и папа [[Григорий VII]] относно назначаването на духовни служби, императорът бива принуден да се подчини на папата в [[Каноса]] през 1077 г., след като е отлъчен от църквата. През 1122 г. се достига до временно помиряване между [[Хенри V]] и папата. Последиците от този спор се проявяват в отслабване на Отонианската национална църква (''Reichskirche'') и увеличаване на силата на имперските светски принцове.
 
[[Картинка:Zamek krzyzacki w Malborku.jpg|250п|ляво|мини|Замък на Тевтонския орден в Мелборк]]
 
Времето между 1096 и 1291 г. представлява епохата на [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]]. [[Рицар]]ски религиозни ордени се образуват, включващи и [[Тамплиери]]те, [[Хоспиталиери]]те и [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]].
 
От 1100 г. нови градове се построяват нови градове около имперските фортификационни места: замъци, дворци на епископи и [[манастир]]и. Градовете започват да установяват общински права и свободи, докато селското население остава в статус на [[крепостничество]]. Всъщност няколко града стават свободни имперски градове, които не зависят от принцове или епископи, но моментално стават подчинени на императора. Градовете се управляват от патриции (търговци с дългогодишен пазар). Занаятчиите образуват [[гилдия|гилдии]], управлявани чрез стриктни правила, чрез които се търсел контрол над градовете. Търговията със Севера и Изтока се засилва, когато по-големите търговски градове се съдружават в [[Лига на Ханзата]], под водачеството на [[Любек]].
 
Германската колонизация и основаването на нови градове и села започва в територии на изток от Елба като [[Бохемия]], [[Силезия]], [[Померания]] и [[Ливония]], заселени основно със славяни.
409

редакции