Димитър Костадинов (писател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
'''Димитър Танев Костадинов'''
Роден е на [[11 септември]] [[1948]] г. в с. [[Белила]], Средецка (Грудовска) община, [[Бургаска област]]. Родовият му корен е от тракийци бежанци. Прадядо му, Вълко Костадинов Вълков, е бил близък съратник с [[Васил Левски]]. Димитър Костадинов получава средно образование в град [[Грудово]] (сега гр. Средец). Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологически факултет към [[Великотърновски университет]] “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител, заместник-директор и директор в различни степени бургаски училища.
Line 20 ⟶ 22:
Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на [[Бургас]], на [[Бургаска област]] и на [[България]].
Над 10 години е бил председател на Управителния съвет на читалище “Фар”
Над 25 години работи в Учителски институт “Христо Ботев” – Бургас, а сега е преподавател в [[Университет Проф. д-р Асен Златаров]]. Над 30 години ръководи Литературнотворчески клуб “Христо Ботев”, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги.
Line 28 ⟶ 30:
Има многобройни изяви с поезия, с изследвания в областта на литературната теория и история, културната антропология, етнология, психология, философия, публикувал е над 300 отзиви, рецензии, статии, студии, монографии, самобитна есеистика и публицистика. Печатал е в почти всички някогашни и сегашни литературни, научни и периодични издания като “Антени”, “Български писател”, “Студентска трибуна”, “Народна младеж”, “Литературен вестник”, “Лъчи”, “Литературен фронт”, “Пулс”, “Нов пулс”, “Пламък”, “Море”, “Септември”, “Славейче”, “Дружинка”, “Предучилищно възпитание”, “Начално училищно възпитание”, “Деца, изкуство, книги”, “Пламъче”, “Веселушко”, “Простори”, “Везни”, е-списанието “Литературен свят” и др., много сборници, между които и няколко тома от годишника на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”.
== Творчество ==
Издал е следните стихотворни книги:
; за деца
* “От Коледа до Коледа” (1991).
* “Шарошийка птичка” (1992).
* “Игрословна азбука” (1998).
; за възрастни
* “Ти мислиш, че само сега си на небето” (1992, с псевдонима Бел БЕЛИЛА).
* “Насаме с нобелисти” (1995).
* “Небесни дихания” (1999).
* Книга-уникат - само в 7 броя “Любовен унес” (2003), заради изключителния интерес от всяка възраст читатели към “хайку с български полъх” излиза в нормален тираж през 2004 и 2005 г.
* “Боголетни братя” (2004) - изключителен интерес се проявява и към книгата “с български дух, с библейска и общочовешка философия”,
* “Светлина сияе” (2006).
* “Изгревна изповед” (Отвъдни монолози на Асен Златаров) (2008).
; за всички възрастни
* “Звуковете със захлас репетирам аз”. Стихотворни игрословия за всеки звук от българската азбука (2011) - езиковедско и логопедическо помагало на DVD
Автор и съавтор е на научните книги и учебни помагала:
* “Сборник от гатанки, пословици, поговорки, скороговорки, броилки, занимателни игри и викторини. Помагало за детски и начални учители” (1986, автор и съставител в съавторство).
* “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации” (книга първа – 2003).
* “Без любов няма съзидание, без любов няма човек. Разговори с Илия Буржев” (2003).
* “Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов” (2003, съавтор).
* “Езикознание” (2004, съставителство и авторство).
* “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации” (книга втора – 2005).
* “Преображения на детската душевност” (2005, съставителство и авторство).
* “Между делничното и метафората” (2005).
* “Добротворната взаимовръзка “Дете – Природа. Теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Кръстьо Станишев” (2005).
* “Извънморски и морски преображения. Теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Илия Буржев” (2005).
* “Природата в поезията за деца на Петя Дубарова” (2005).
* “Четирисезонни кодировки. Теория, анализи и интерпретации на поезията за деца на Иван Цанев” (2005).
* “Христоматия по детска литература. Част първа (Български фолклор)” (2005, съставител в съавторство).
* “Христоматия по детска литература. Част втора (Българска и чуждестранна детска литература)” (2006, автор, преводач и съставител в съавторство).
* “Студии и статии по литературознание и детска литература” (2007, автор, съставител и пресътворител).
* “Живях на този бряг. Литературна анкета с Паруш Парушев” (2011, съавтор).
Издал е като автор и съавтор книги за: [[Никола Инджов]], [[Илия Буржев]], [[Кръстьо Станишев]], [[Иван Цанев]], Паруш Парушев, [[Петя Дубарова]]. Автор е на литературоведски статии, рецензии, интервюта и друга публицистика за много творци, свързани с Бургас, като Стоян Русев ([[Дядо Благо]]), [[Борис Априлов]], Велчо Велчев, [[Вен Тин]] (Стефан Тинтеров), [[Върбан Стаматов]], Димитър Кичев, [[Константин Петканов]], Мария Кондакова, [[Михаил Лъкатник]], Неделчо Драганов, [[Никола Странджански]], Николай Лайков, [[Пейо Яворов]], [[Реджеб Кюпчю]], [[Славчо Чернишев]], Стефан Чирпанлиев, Стойчо Гоцев, Стоян Щилиянов, [[Христо Фотев]], Янаки Петров, Анести Кокинов, [[Антон Дончев]], Апостол Апостолов, Боян Чимов, Ваня Душева, Вълко Трухчев, [[Георги Ингилизов]], Георги Т. Георгиев, Димо Райков, Донка Милева, Живко Ангелов, Иван Благоев, Иван Бубалов, Иван Сухиванов, Йордан Иванчев, Кирил Момчилов, Кузман Кръстев, [[Лада Галина]], [[Любен Петков]], Мариана Праматарова, [[Милена Буржева]], Мирослава Коларова, [[Наталия Андреева]], [[Недялко Йорданов]], Никола Великов, Николай Нанков, Петко Ропотамски, Росен Василев, [[Росица Живкова]], Светла Гунчева, Стефан Драганов, Стефка Бакалова, Тодор Кисьов, Тодор Лирков, Христо Шарлопов, Цветомира Бончева и др.<!--
Проявява литературоведски интереси и изяви към творчеството на:
# български автори за деца и възрастни: [[Паисий Хилендарски]], [[Христо Ботев]], [[Иван Вазов]], [[Петър Берон]], [[Петко Р. Славейков]], [[Васил Попович]], [[Константин Величков]], Стоян Попов ([[Чичо Стоян]]), [[Стоян Дринов]], [[Елин Пелин]], [[Ран Босилек]], [[Дора Габе]], [[Елисавета Багряна]], [[Асен Разцветников]], [[Калина Малина]], [[Веса Паспалеева]], [[Ангел Каралийчев]], [[Младен Исаев]], [[Никола Вапцаров]], [[Лъчезар Станчев]], [[Асен Босев]], [[Цветан Ангелов]], [[Иван Давидков]], [[Николай Соколов]], [[Михаил Арнаудов]], [[Максим Асенов]], Михаил Берберов, [[Андрей Германов]], Богдан Глогински, [[Биньо Иванов]], [[Спиридон Казанджиев]], Радой Киров, [[Радой Ралин]], [[Николай Кънчев]], [[Иван Николов]], [[Йордан Радичков]], [[Вътьо Раковски]], [[Николай Хайтов]], [[Иван Шишманов]], Николай Янков, Димитър Яръмов, [[Ефрем Каранфилов]], [[Пенчо Славейков]], [[Кирил Христов]], [[Йордан Йовков]], [[Димитър Бояджиев]], [[Теодор Траянов]], [[Димчо Дебелянов]], [[Васил Друмев]], [[Николай Лилиев]], [[Стоян Михайловски]], [[Христо Смирненски]], [[Гео Милев]], Иван Мирчев, Димитър Б. Митов, [[Иван Радоев]], [[Захари Стоянов]], [[Йордан Стубел]], [[Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Веселин Ханчев]], [[Георги Цанев]], [[Добри Чинтулов]], [[Иван Пейчев]], [[Александър Геров]], [[Добри Жотев]], [[Пеньо Пенев (поет)|Пеньо Пенев]], [[Таньо Клисуров]],[[Константин Павлов]], [[Асен Златаров]], [[Атанас Далчев]], [[Владимир Башев]], Георги Данчев, [[Дамян Дамянов]], Димитър Светлин, а също така [[Леда Милева]], [[Валери Петров]] и Борислав Геронтиев, [[Борис Христов]], [[Георги Струмски]], [[Георги Ангелов]], [[Георги Константинов]], Деньо Денев, Здравко Петров, [[Здравко Чолаков]], Йордан Милев, [[Кирил Назъров]], [[Кирил Топалов]], Красимир Дамянов, [[Петя Александрова]], [[Симеон Янев]], Тодор Янчев и др.
# чуждестранни автори за деца и възрастни: [[Шарл Перо]], [[Братя Грим]], [[Александър Пушкин]], [[Ханс Кристиан Андерсен]], Константин Ушински, Петър Ершов, [[Николай Некрасов]], [[Лев Толстой]], Дмитрий Мамин-Сибиряк, [[Антон Чехов]], [[Максим Горки]], [[Владимир Маяковски]], [[Самуил Маршак]], [[Аркадий Гайдар]], [[Сергей Михалков]], [[Корней Чуковски]], [[Михаил Пришвин]], Виталий Бианки, [[Алексей Толстой]], Агния Барто, [[Николай Носов]], [[Джани Родари]], [[Майн Рид]], [[Карл Май]], [[Рафаел Сабатини]], [[Жул Верн]], [[Хърбърт Уелс]], [[Братя Стругацки]], [[Чарлз Дикенс]], [[Хектор Мало]], [[Джек Лондон]], [[Ерих Кестнер]], [[Сюли Прюдом]], [[Хенрик Сенкевич]], [[Ръдиард Киплинг]], [[Селма Лагерльоф]], [[Морис Метерлинк]], [[Рабиндранат Тагор]], [[Ромен Ролан]], [[Кнут Хамсун]], [[Анатол Франс]], [[Джордж Бърнард Шоу]], [[Томас Ман]], [[Иван Бунин]], [[Луиджи Пирандело]], [[Пърл Бък]], [[Габриела Мистрал]], [[Херман Хесе]], [[Андре Жид]], [[Томас Стърнз Елиът]], [[Уилям Фокнър]], [[Ърнест Хемингуей]], [[Албер Камю]], [[Борис Пастернак]], [[Салваторе Куазимодо]], [[Сен-Джон Перс]], [[Елиас Канети]], [[Иво Андрич]], [[Джон Стайнбек]], [[Георгиос Сеферис]], [[Жан-Пол Сартр]], [[Михаил Шолохов]], [[Нели Закс]], [[Пабло Неруда]], [[Одисеас Елитис]], [[Габриел Гарсия Маркес]], [[Ярослав Сайферт]], [[Уоле Шоинка]], [[Йосиф Бродски]], [[Октавио Пас]], [[Шеймъс Хийни]], [[Вислава Шимборска]], [[Гюнтер Грас]], [[Орхан Памук]], Жан-Мари Гюстав льо Клезио, [[Херта Мюлер]] и др. -->
Димитър Костадинов е превеждан на руски, английски, френски, турски, италиански и испански езици. Самият той прави подбор и претворяване от тези и други езици.
Член на [[Съюза на българските писатели]] и член на [[Съюза на учените в България]]. От 2011 г. е включен в Движение световни поети ([http://www.poetasdelmundo.com/ ''Poetas del Mundo'']).
Почетен гражданин е на Бургас.
== Външни препратки ==
* [http://belbelila.com/ Димитър Костадинов] - лична страница
* [http://literaturensviat.com/?p=11254 Димитър Костадинов] - страница на сайта Литературен свят
{{DEFAULTSORT:Костадинов, Димитър}}
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български
[[Категория:
[[Категория:Почетен гражданин на Бургас]]
| |||