'''Василий Лакапин''' ({{lang-el|Βασίλειος Λακαπήνος}}) е висш [[Византийска империя|византийски]] сановник при управлението на четирима императори в средата и втората половина на X век.
Незаконен син на император [[Роман I Лакапин]], още в ранните си години Василий Лакапин става евнух, което му пречи да претендира за престола, но през 944 г. получава почетната придворна титла на „велик наставник“. След детронирането на Роман, Василий подкрепя [[Константин VII Багренородни]] срещу полубратята си Стефан и Константин, издигнат е в сан [[патриций]] и [[паракимомен]] и става довереник на императора (947 г.). ПрезПо време на краткото управление на [[Роман II]] (959-963 г.) Василий Лакапин е изместен от управлението, но запазва силна клиентела в [[Константинопол]]. През лятото на 963 г. вдига въстание срещу регента [[Йосиф Вринга]] и помага на [[доместик на схолите|доместика на Изтока]] [[Никифор II Фока|Никифор Фока]] да завладее столицата и да се провъзгласи за император. За награда новият василевс му дава титлата „проедър“ начело на имперската администрация. Въпреки това Василий подкрепя заговора, който води до убийството на Никифор и възкачването на [[Йоан Цимисхий]] през декември 969 г. В резултат паракимоменът укрепва властовите си позиции като фактически управник на империята, докато титулярният владетел води войни срещу руси, българи и араби.<ref name="odb-nothos">Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8. Том 1. Стр. 270, 326</ref><ref>{{cite book | last = Treadgold | first = Warren | year = 1997 | title = A History of the Byzantine State and Society | publisher = Stanford University Press | location = | isbn = 0-8047-2421-0}} Стр. 499, 505-507</ref> Василий Лакапин сам заема командни длъжности в два похода – срещу арабите в Месопотамия, завършил с превземането на крепостта Самосата през 958 и срещу [[Нашествие на Светослав I в България|русите в Източна България]] през 971 г.<ref>{{Харв|Treadgold|1997|loc=493, 508-509}}</ref> В началото на 976 г., когато Цимисхий умира, паракимоменът Василий е най-силният човек в Константинопол, управлявайки от името на синовете на Константин Багренородни – императорите [[Василий ІІ Българоубиец|Василий]] и [[Константин VIII|Константин]]. Армията обаче не му се подчинява, резултат от което е продължителната война срещу [[Варда Склир]] в [[Мала Азия]] и възстановяването на българската държава на [[Балкани]]те. През 979 г. паракимоменът печели гражданската война, но победата му е частичнанетрайна и продукт на компромиси. Василий Лакапин е принуден да даде контрола върху източната армия и борбата с арабите на новия ѝ командир [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], а няколко години по-късно е арестуван от император Василий, който го лишава от постовете му, конфискува богатствата му и го праща да завърши живота си в изгнание.<ref name="odb-nothos"/><ref>{{Харв|Treadgold|1997|loc=513-516}}</ref>
