Йосиф Вринга: Разлика между версии

Евнухът '''Йосиф Вринга''' ({{lang-el|Ὶωσῆφ Βρίγγας}}) е патриций и началник на флота през самостоятелното управление на [[Византийска империя|византийския]] император [[Константин VII Багренородни]] (945-959 г.) и най-висшият служител на наследника му [[Роман II]] (959-963 г.). Вринга е привърженик на силната императорска власт и противник на военната аристокрация, но печели и силни врагове и в средите на цивилната администрация и църквата. По тази причина след смъртта на Роман II през март 963 г. той не успява да се задържи задълго като регент на малолетните му синове, [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и [[Константин VIII]]. През същото лято командващият армията [[Никифор II Фока|Никифор Фока]] завладява [[Константинопол]] и се провъзгласява за съимператор. Вринга е пратен в изгнание и умира в манастир ввъв Никомедия[[Витиния]] две години по-късно.<ref>Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8. Том 1. Стр. 325-326</ref><ref>Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 498-499</ref>