Българщина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикет: Редакция чрез мобилно устройство
Ред 1:
[[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|дясно|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“]]
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти - национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език.<ref name="РБЕ880">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]](създаден именно да се противопоставя на всичко българско), [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/>
 
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише: ''„...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.''<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>