Нестинарство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) поправки |
|||
Ред 17:
|Застрашен =
}}
'''Нестинарството''' ({{lang-el|Αναστενάρια}}) е древен [[езичество|езически]] култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени.
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по [[стар стил]]). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в [[Филм на ужасите|Източна ракия]], част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в [[Гърция]] през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, ''анастенария'' (на гръцки) или „нестинарство“ (на български). Според някои, името идва от гръцката дума "анастенагмос"
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината [[Странджа]]
В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в [[Егейска Македония]], населени от потомци на тракийски бежанци, като [[Кара кавак]] (Мавролевки) в [[Драма|Драмско]], [[Бутково]] (Керкини) и [[Какараска]] (Агия Елени) в [[Сер]]ско, [[Лъгадина]] (Лангадас) в [[Солун]]ско и [[Мелики]] в [[Бер]]ско.
▲[[Картинка:Nestinar.bulgari.jpg|500п|мини|дясно|Български нестинари]]
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от [[Петко Р. Славейков]].
Според някои историци обичаят се свързва с [[езичество|езически ритуали]], запазили се от времето на [[траки]]те.
Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с [[икона]] на св. св. [[Константин Велики|Константин]] и [[Елена от Константинопол|Елена]] обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от [[Църква (институция)|Църквата]] <ref>http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm</ref><ref>http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=671</ref>.
Рано сутринта в деня на светците на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор ([[аязмо]]). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с [[тъпан]] и [[гайда]], а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в [[параклис]] (наричан [[конак]]). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в [[транс]] и започват да танцуват, носейки свещени предмети
Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.
Line 45 ⟶ 46:
== Външни препратки ==
* [http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=671 Нестинари]
* [http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm Нестинари]▼
▲* [http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm]
* [http://balkanite.net/index.php?b=soc&soc=74&biz=0&natur=0 Нестинари в Струмяни]
* [http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=20155&Itemid=216 Нестинарството бе обявено официално от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство]
|