Агрегатно състояние: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 70 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q11430 (translate me) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 4:
Агрегатните състояния на веществата са пет: [[твърдо вещество|твърдо]], [[течност|течно]], [[газ]]ообразно, [[плазма]] и [[Бозе-Айнщайнова кондензация]]. Те зависят от [[налягане]]то и [[температура]]та. Така например при повишаване на температурата веществото се топи и преминава в течно състояние. Често дадено агрегатно състояние се нарича и [[фаза]], затова при преминаване от едно в друго агрегатно състояние казваме, че настъпват [[фазови превръщания]]. [[Плазма]]та се счита за четвъртото агрегатно състояние. Като екзотично пето състояние пък може да се разглежда тъй нареченият кондензат на Бозе-Айнщайн, състоящ се от свръхохладени атоми.
== Агрегатни състояния ==
=== Класически агрегатни състояния ===
Ред 11:
Газ е едно от четирите агрегатни състояния на [[вещество]]то, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си. Тези частици може да са [[Молекула|молекули]], [[атом]]и или [[йон]]и, които се движат свободно и хаотично и запълват равномерно предоставения им [[обем]]. Газ (мъжки род — членувано газ'''ът''', мн. число газ'''овете''') в по-тесен смисъл означава вещество над [[критична точка (термодинамика)|критичната си температура]], което не може да се кондензира при каквото и да е [[налягане]]. <ref>Газ (женски род — чл. газ'''та''', няма множествено число) има друго значение, вж. [[газ за осветление]]</ref>.
Газообразни вещества при температура по-ниска от [[критична температура|критичната температура]] се наричат [[пара|па̀ри]] и могат да преминат в течно или твърдо състояние при по-високи налягания. Газовете (и па̀рите) нямат собствен [[обем]] и [[форма (вид)|форма]], а заемат формата и обема на съда (или пространството) в който (което) се намират. При атмосферно налягане обемът на едно вещество в газообразно състояние е около 1000 пъти по-голям
==== Течност ====
Ред 19:
==== Твърдо тяло ====
{{основна|Твърдо тяло}}
Твърдо се нарича агрегатното състояние на [[вещество]]то, характеризиращо се със способност да запазва обема и формата си.
Твърдите вещества могат да се превръщат в [[течност]] чрез топене, а течностите да преминават в твърдо състояние чрез замразяване. Директният преход на твърдо вещество в [[газ]] се нарича [[сублимация]].
Ред 34:
|author = Владимир Жданов
|publisher = ''Кругосвет''
|accessdate = 2009-02-21}}</ref> — среща се в [[йоносфера]]та, в [[
Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] — от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда. Тя има [[Диамагнетизъм|диамагнитни]] свойства и е добър проводник на [[електрически ток]]. Интересът към плазмата е силно повишен във връзка с проблемите на управляемите термоядрени реакции, при които е необходимо получаване на плазма с много висока температура. Действието на подходящи силни [[магнитно поле|магнитни полета]] служи за задържане на плазмата в дадено пространство и откъсване от стените на съда, което води до стабилизиране и термоизолация. Така може да се получи плазма с температура няколко десетки милиона [[келвин]]а, а се очаква и до няколкостотин милиона градуса, достатъчна за протичане на термоядрена реакция. Засега още не са преодолени всички трудности при образуването на напълно стабилна, дълготрайна, високотемпературна плазма, необходима за получаване на [[енергия]] за сметка на [[ядрен синтез]].
Ред 41:
==== Бозе-Айнщайнова кондензация ====
{{основна|Бозе-Айнщайнова кондензация}}
Кондензацията на Бозе-Айнщайн е агрегатно състояние на физична система от [[бозон]]и с температура много близка до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]. Така свръхохладените атоми изпадат в [[квантово състояние]], много близко до основното,
Тази форма на материята е предсказана теоретично от индийския физик [[Сатиендра Нат Бозе]] през 1924. Бозе първоначално изпраща статията си в ''Zeitschrift für Physik'', но получава отказ за публикуването ѝ. По тази причина, Бозе изпраща работата си на Айнщайн, който разбира важността ѝ и урежда публикуването ѝ. В тази статия, Бозе разглежда фотоните като газ от бозони, на които прилага условието за термодинамично равновесие, и оттам извежда закона на Планк за излъчването на [[АЧТ|абсолютно черното тяло]]<ref name="duzunov">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2002/01-Bose-Ein-Dimo.htm |заглавие=Бозе-Айнщайновата кондензация: парадигма и реалност |достъп_дата=20.03.2008 |автор=Димо Узунов |дата=януари 2002 |издател=сп. [[Светът на физиката]]}}</ref>.
| |||