Николай Софийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Св. мъченик Николай Софийски'''. Той е един от 9-те софийски мъченика. Чества се на 17 май.
Николай се родил в [[Янина]] [[Епир]]. Бил обущар - личен, благочестив и трудолюбив. Като дошъл в София турците почнали да го съблазняват да приема тяхната вяра, но той бил твърд във хрисиянството, тогава османските големци решили с измама да го накарат да приеме тяхната вяра.Поканили светеца на обяд, сложили в кафето му приспивателно и като заспал го обрязали в мюсюлманския религиозен обред. Николай като разбрал какво са сторили османските големци избягал и една година се крил в къщи. Турците го канили да ходи на джамия, но той твърдо отказал. Тогава бил вързан и поддложен на мъчения. Завлекли го при кадията, но той не го намерил за виновен и казал да го пуснат, обаче озлобялата тълпа го довлекла до местността "Юч бунар" (Три кладенци, намиращо се на мястото на кръстовището на улиците "Пиротска" и "Опълченска") и го убила с камъни на 17 май 1555 година. След смъртта на светеца, тялото му било изгорено на гробището с име "Търницата", а пепелта - разпилели, да не остане никакъв спомен от него, но средецкия духовник [[Матей Граматик]] заръчал на едно момче да събере частици от неговите мощи и християните тайно ги погребали.
Средецкият митрополит Яков свикал събор и прославил новия светец. Той положил мощите на мъченика (части от черепа и костите му) в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм. Софийският книжовник дякон Матей Граматик, съвременник на св. Николай и очевидец на неговите страдания и смърт, написал служба и пространно житие на светеца. Днес ръкописът се съхранява в Национални църковен историко-археологически институт при Св. Синод (НЦИАИ) в София.
Днес на мястото на убийството на светеца в местността "Три кладенци" (Юч бунар) на ул. "Цар Симеон" № 125 има малък параклис, а в градината с паметника на одринското опълчение на близо е голямата църква "Св. Николай Софийски", втора по големина (след "Св. Александър Невски") в България, направен по проект на архитект Антон Торньов.
| |||