|
В европейската култура, един от най-ранните записи на танцуване е от [[Омир]], чиято „[[Илиада]]“ описва [[хорея (танц)|хорея]] (χορεία). Ранните гърци превръщат изкуството на танцуването в система, изразяваща всичките различни страсти. Гръцкият философ [[Аристотел]] например поставя танца редом с [[поезия]]та и казва, че някои танцьори с ритъм и жест могат да изразят нрави, страсти и действия. Най-видните гръцки скулптори изучават поведението и отношението на танцьорите в тяхното изкуство на имитиране на страстите.
Социалното танцуване, което е обикновено танцуване за удоволствие и физическо тонизиране, вероятно е съществувало под някаква форма още от зараждането на човешкото общество. В онези времена повечето групови танци са били церемониални ритуали, групирани около три основни аспекта на човешкото съществуване: снабдяването с храна, сексуалният импулс и религията като изразител на духовността му. Когато с течение на вековете танцът престава да бъде само прост изразител и имитатор на битието на човека във всеки от тези основни аспекти,той постепенно се превръща в инструмент за социално общуване, без конкретна задача или цел, но с вече изразени естетически и духовни стойноности, предизвикващи удоволствие сред изпълнителите и наблюдателите.
За разлика от танца в изкуството, социалния танц не се създава съзнателно, но въпреки това неговото развитие далеч не е стихийно и случайно. Социалните танци на дадена епоха отразяват духа и структората на съответното общество, технологичното му развитие, обичаите и доминиращите в него идеологии. Те не само отразяват и поддържат, но до известна степен радикално променят и революционизират културата на дадена епоха.
Различните промени в социалните танци през вековете ясно отразяват тяхната обвързаност със заобикалящия ги свят. През 14-ти век, например, когато социалните и фолклорните танци са били практически неразличими, популярните танци в кръг са възприети от английската аристокрация в домовете й, като средство за вечерно забавление. С въвеждането на химните около 1368 г. обче се появяват церемониалните танци, практикувани в кралските дворове на Европа. При тях ранга определял реда на участниците в процесията.
По време на Ренесанса и през 16 век социалните танци се затвърждават като характерен елемент от живота на висшето общество, чиито членове систематически украсяват и формализират съществуващите фолклорни танци, за да ги направят подходящи за техния етикет, морал и норми на поведение. Популярният през 17 век Менует не е бил нищо друго, освен поредица от жестове и маниери, докато националните и индустриални революции не връщат отново социалните танци там, от където са произлезли - при масите.
Когато постепенно границите между ранговете и титлите в обществото започват да се разминават, в салоните и балните зали добиват популярност танци като Котилиона и Квадрила, в които партньорите непрекъснато се сменят. Валсът, чиито темперамент и скорост пасват чудесно на лъскавите паркетни зали и ентусиазма на младите, предизвиква моралните конвенции на обществото в този период със затворения си хват и контакта между партньорите.
Напредващите технологии и двете световни войни предизвикват динамични промени в живота на обществото през 20 век, в резултат на което социалните танци също се променят непрекъснато. Синкопираните ритми на Рагтайма раждат Фокстрота и Шимито. През 1920 г. жените получават право да гласуват и постепенно започват да се еманципират, борейки се за своята равнопоставеност с мъжете в обществото. Така се ражда и добива огромна популярност със своя жизнен и необуздан характер Чарлстона. Импровизациите върху Суинга през 30-те и 40-те години водят до появата на Джитърбуга. През 1949 г. се появяват записите върху дългосвирещата плоча, а през 50-те избухва бума на следвоенното поколение в музиката и танца –pокендрола. По това време шокиращият в миналото близък контакт между партньорите във Валса вече не е актуален. В новите танци всеки изпълнява стъпките си индивидуално, мъжът вече не води елегантно жената и танцуването вече в двойки губи предишния си характер. Появата на Диското през 70-те години, чиято популярност не стихва и до днес, задълбочава тази тенденция, макар че някои диско танци формално се танцуват с партньор. Бурните и революционни промени в света през 80-те и началото на 90-те години раждат популярността на танците на ново поколение бунтари-брейка, техното, рапа и др. Известно завръщане към характера на истинското танцуване по двойки, в който мъжът води, а жената следва, е свързано с новата вълна на популярност на Латино-американската танцова музика започнала през 1990 г. с Ламбада и продължила със Самба, Мамбо и Салса. В свят, който се гордее със скоростта на своето развитие, появата на нови музикални и танцови форми е неизбежно и без съмнение социалното танцуване ще продължи да се развива, като в новия 21 век ще добива все по-интернационален характер, благодарение на глобалното информационно обединяване на човешкото общество.
Танцуването по двойки, като танцова форма възниква в Европа през 15 век с разнообразие от енергични стилове на интерпретации на съществуващия фолклор от танцови майстори през този период. Тези нови танци, весели и живи по своя характер се развиват първо като социална забава на тогавашната аристокрация във Франция и Италия, която постепенно обхваща всички европейски аристократични дворове, а в следващите векове и обществото на зараждащата се средна класа.
Формите на социалното танцуване в Европа се развиват в три фази, всяка от които се характеризира с различна конструкция на ритъма, пространствените форми и рисунъка. Природата на тези танци отразява развитието на свързаните с тях елементи на съответните периоди – сложните и обемисти форми на костюмите, просторните бални и дворцови зали, и елегантността.
Всеки период се характеризира със своя най-популярен танц: ерата на Галиарда (1500-1650) – ярък, енергичен и елегантен танц, състоящ се почти изцяло от изхвърляния на краката и подскоци; ерата на Менуета (1650-1750) – танц на етикета, състоящ се изключително от формални, премерени движения, малки стъпки и жестове; ерата на Валса (1700-1900) – танц с плъзгащи движения, въртене и издигания и спускания, който внася нов нюанс на интимност в социалните танци и завладява цяла Европа. Във всеки период разбира се, са съществували и други, дори противоположни танцови стилове. Паванът и Сарабанда са били съперници на Галиарда; Контраданса и Кадрила – на Менуета, а Полката и Мазурката са се радвали на не по-малка популярност от Валса.
В края на 19 век обаче, социалните танци започват да стагнират в своето развитие, като не успяват да отразят адекватно социалните промени в обществото. В този временен вакуум в Америка, т. нар. Нов свят, където темповете на развитие са най-динамични и където са се смесили емигранти-представители на народи, раси и националности от цял свят, се ражда може би най-значимото за развитието на музикалната и танцова култура на 20 век явление,”Рагтайма”. Малко преди неговата поява през 1891 г. се появява първо т. нар. танц “Две стъпки”, последван през 1893 г. от Кейкуока. Известните водевилни американски звезди от това време Вернън и Ирен Касъл завладяват Америка и Европа от 1910 до 1920 г. с демонстрациите си на Танго, Машише, Кейкуок и Фокстрот. На основата на богатото разнообразие от синкопирани ритми на Рагтаима и зародилия се от него Джаз и Суинг, през 20-те години се зараждат танци като Шими, Чарлстон, Джитърбъг, Линди Хол и др. 30-те години стават свидетели на популяризирането на Латиноамериканските ритми с танци като Румба, Конга и Самба, а след Втората световна война и на Меренге и Ча-ча-ча. Средата на 50-те години е време на драматични промени в популярната музика- появява се Рокендролът. Началото на 60-те идва с Боса Нова и Диското, породило редица нови танци, които се изпълняват солово, като Шейка и Туиста. Диско танците през 70-те възвръщат донякъде танцуването по двойки, но в по-различен характер. През 80-те стават популярни Брейкът и Рапът използващи акробатични, пантонимични, както и елементи от източните бойни изкуства. 90 -те години възвръщат популярността на Латиноамериканските ритми с танци като Ламбада, Самба, Мамбо и Салса.
Ролята на композиторите, както и на изпълнителите на популярна танцова музика, за развитието на социалното танцуване е огромна. Най-напред огромно влияние имат водевилите, музикалните комедии, филмите и филмовите звезди като Фред Астер, Джинджър Роджерс, Джин Кели, Кармен Миранда, Рудолф Валентино и много други. След това идва времето и на танцовата музика звучаща по радиото, грамофонните и магнетофонни записи, и най-накрая инвазията на компакт дисковете и видеоклиповете. По този начин социалните танци придобиват интернационален характер и отразяват демократизиранато на танца по-пълно от която и да е друга съвременна танцова форма.
== Техника на танца ==
|
