Уикипедия

Василий II Българоубиец: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 2:
| име=Василий II
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[File:Basilios_II.jpg|мини280px|250пcenter]]
| описание на изображението=Псалтир на император Василий II, изобразяващ императора, изправен над падналите си врагове
| управление=[[976]] - [[1025]]
Ред 17:
}}
 
'''Василий II Българоубиец''' ([[гръцки]]: Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος), наричан още '''Багренородни''' е [[византийски император]] ([[василевс]]), представител на [[Македонската династия]]. Управлява през 976-1025 г., повече от половин век. Проявява се като един от най-способните византийски императори.
'''Василий II Българоубиец''' е [[Византия|византийски]] император, управлявал през 976-1025 година, представител на [[Македонската династия]]. Управлението му, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | year = 1998 | title = История на византийската държава | publisher = Издателство „Прозорец“ | location = София | isbn = 954-8079-92-5}}, Стр. 391;{{Br}}{{cite book | last = Мутафчиев | first = Петър | year = 1994 | title = Лекции по история на Византия. Том II | publisher = Издателство „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-063-3}} Стр. 280</ref> Василий II укрепва централната власт и фиска, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в [[Сирия]] и [[Кавказ]], а с покоряването на [[Първа българска държава|България]] през 1018 г. възстановява господството на Византия над [[Балканския полуостров]], съществувало преди [[Славянско заселване на Балканите|славянското преселение]] от VII век. Военнополитическият му съюз с [[Киевска Русия]] води до покръстването на русите през 988 г.▼
 
▲'''Император Василий II Българоубиец''' е [[Византия|византийски]]сред император,най-успелите управлявалвизантийски прездържавници 976-1025и годинапълководци, представитела нанеговото [[Македонската династия]]. Управлението мууправление, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | year = 1998 | title = История на византийската държава | publisher = Издателство „Прозорец“ | location = София | isbn = 954-8079-92-5}}, Стр. 391;{{Br}}{{cite book | last = Мутафчиев | first = Петър | year = 1994 | title = Лекции по история на Византия. Том II | publisher = Издателство „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-063-3}} Стр. 280</ref> Василий II укрепва централната власт и фиска, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в [[Сирия]] и [[Кавказ]], а с покоряването на [[Първа българска държава|България]] през 1018 г. възстановява господството на Византия над [[Балканския полуостров]], съществувало преди [[Славянско заселване на Балканите|славянското преселение]] от VII век. ВоеннополитическиятДруго значимо негово постижение е военнополитическият му съюз с [[Киевска Русия]], който води до покръстването на русите през 988 г.
 
== Произход и ранни години ==
Василий II е първородния син на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]] и императрица [[Анастасо-Теофано]]. Съгласно ромейската традиция той е наричан Порфирогенет, Багренородни, т.е. роден в пурпур - син на император и предопределен да бъде престолонаследник.
 
ВасилийСлед есмъртта по-големиятна отРоман дваматаII синовепрез 963 г. започва формалното управление на императорнеговите [[Романсинове — малолетните братя Василий II]] Багренородни и императрица [[Анастасо-Теофано|ТеофаноКонстантин VIII]] Багренородни. НаследяваВасилий, бащапо-големият сиот прездвамата 963синове г.,на когатопокойния император, е едва 5-годишен. Накогато се възкачва на трона в Константинопол и на практика вместо него и по-малкия му брат [[Константин VIII]] управляват други - на първо време паракимоменът [[Йосиф Вринга]] и императрицата-майка, а впоследствие императоритедвама изтъкнати генерали — [[Никифор II Фока]] (упр. 963-969 г.) и [[Йоан ЦимисхийI Цимисхи]] (упр. Василий969-976 поемаг.), власттабиват едвапосочени за регенти и един след смърттадруг стават съимператори на Цимисхиймалолетните презбагренородни. януариПод 976тяхното г.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=376-377,ръководство 391}};Византийската {{Харв|Мутафчиев|1994|loc=245}}</ref>държава навлиза в период на подем и постига значими успехи срещу арабите и българите.
 
При управлението на Никифор II Фока двамата багренородни братя са били сгодени за принцеси от рода на българския цар [[Петър I]], но до брак не се стига. Друго малко се знае за ранните години на Василий II, който поема властта едва след смъртта на Иоан Цимисхий през януари 976 г.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=376-377, 391}}; {{Харв|Мутафчиев|1994|loc=245}}</ref>
== Междуособни войни и вътрешна политика ==▼
 
==Бунтове и стабилизация==
Първата четвърт от продължителното царуване на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци (т.нар. „динати“). Първи срещу него въстава управителят на [[тема]] [[Месопотамия (римска провинция)|Месопотамия]] [[Варда Склир]]. След като се обявява за император, Склир разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла [[Мала Азия]]. Въстанието му е потушено след тригодишни борби през 979 г. В резултат победителят на Склир - пълководецът [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], заема мястото му като командир (доместик) на византийските войски по източните граници на империята, а фактическата власт в [[Константинопол]] остава в ръцете на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] до 985 г. Тогава Василий II отстранява паракимомена, но [[Битка при Траянови врата|поражението от българите]] през 986 г. подкопава авторитета на императора и провокира ново въстание на Склир в Месопотамия. Изпратен отново срещу бунтовника, този път Фока се обявява сам за император, повежда войските си към столицата и достига [[Босфора]] и [[Дарданелите]]. С руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при [[Абидос]] през април 989 г. и до края на същата година усмирява разбунтувалите се области.<ref>{{Харв|Мутафчиев|1994|loc=269-274}}; {{Харв|Острогорски|1998|loc=392-393, 397-398}}</ref>▼
Когато в началото на [[976]] г. Цимисхий умира, все още младите Василий II и Константин VIII остават единствени императори, но фактическото управление на държавата се поема от евнуха Василий — незаконно роденият син на имп. [[Роман Лакапин]] (упр. 920 - 944 г.). След като Василий II навършва 18 години, той отстранява своя съименник, изобличен в заговор, изоставя дворцовия живот на развлечения и поема управлението на държавата. Императора започва да води суров монашески живот и никога не се жени.
 
▲== =Междуособни войни и вътрешна политика ===
[[Картинка:BasileIIConstantinVIIIHoldingCross.jpg|мини|дясно|150п|Номизма на императорите Василий II и Константин VIII]]▼
▲Първата четвърт от продължителното царуванецаруването на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци (т.нар. „динати“). Първи срещу него въстава управителят на [[тема]] [[Месопотамия (римска провинция)|Месопотамия]] [[Варда Склир]]. След като се обявява за император, Склир разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла [[Мала Азия]]. Въстанието му е потушено след тригодишни борби през 979 г. В резултат победителят на Склир - пълководецът [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], заема мястото му като командир (доместик) на византийските войски по източните граници на империята, а фактическата власт в [[Константинопол]] остава в ръцете на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] до 985 г. Тогава Василий II отстранява паракимомена, но [[Битка при Траянови врата|поражението от българите]] през 986 г. подкопава авторитета на императора и провокира ново въстание на Склир в Месопотамия. Изпратен отново срещу бунтовника, този път Фока се обявява сам за император, повежда войските си към столицата и достига [[Босфора]] и [[Дарданелите]]. С руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при [[Абидос]] през април 989 г. и до края на същата година усмирява разбунтувалите се области.<ref>{{Харв|Мутафчиев|1994|loc=269-274}}; {{Харв|Острогорски|1998|loc=392-393, 397-398}}</ref>
▲[[Картинка:BasileIIConstantinVIIIHoldingCross.jpg|мини|дясноляво|150п200п|Номизма на императорите Василий II и Константин VIII]]
 
===Вътрешна политика===
Вътрешната политика на Василий II цели финансово и военно укрепване на държавата чрез защита на [[Стратиоти|войнишките]] имоти за сметка на едрите земевладелци. В този смисъл той се опитва да приложи поземлената политика на своя дядо, император [[Роман I Лакапин]]. С новела от 996 г. Василий нарежда да бъдат реституирани незаконно заграбените имоти, отменяйки 40-годишната давност за узаконяване на новите собственици, и ограничава разрастването на манастирските стопанства. През 1003 г. императорът разпорежда данъкът за изоставените земи („алеленгионът“) да бъде заплащан не от общината, както дотогава, а само от богатите съседи на имота. Тази мярка възпира обедняването на дребните собственици, които нерядко са принуждавани да се изселват поради тежкото данъчно бреме, и осигурява средства за завоевателните походи в България. Въпреки скъпите и почти непрекъснати военни кампании, към края на управлението на Василий II данъчните власти събират в държавната хазна безпрецедентната сума от 14,4 милиона [[солид|номизми]].<ref>{{cite book | last = Treadgold | first = Warren | year = 1997 | title = A History of the Byzantine State and Society | publisher = Stanford University Press | location = | isbn = 0-8047-2421-0}} Стр. 521, 524-525, 532; {{Харв|Острогорски|1998|loc=400-402}}</ref>
 
== Източна политика ==
 
От 30-те години на X век насетне византийските армии постигат големи успехи срещу съседните на Византия арабски емирства, останки от разпадналия се [[Абасиди|Абасидски халифат]]. Тези усилия стават особено интензивни през 60-те и началото на 70-те години, когато Никифор Фока и Йоан Цимисхий завладяват [[Крит]], [[Кипър]], [[Киликия]], Сирия, части от [[Месопотамия]] и [[Армения]].<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=375-376, 381-382, 389-390}}</ref>
 
Line 48 ⟶ 54:
== Завладяване на България ==
{{Основна|[[Българо-византийски войни#Покоряване на България от византийците|Българо-византийски войни (971-1018)]]}}
 
{| style="float:right; background:white" border="1"
|
Line 62 ⟶ 69:
През 1001 г., след като умиротворява източните граници, Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство. Императорът предвожда лично византийските войски в по-важните кампании - завладяването на [[Сервия]] и [[Воден]] (1001 г.), [[Видин]] (1002 г.) и [[Скопие]] (1003 г.), включително и в [[Беласишка битка|битката при Ключ]] (1014 г.), завършила с тежко поражение на българите. След битката по нареждане на Василий II са ослепени 14 000 от пленените войници. Императорът продължава войната срещу българите, пренебрегвайки провокациите и нападенията от страна на араби и грузинци, както и бунтовете в италийските си владения. Редувайки военните действия с увещания и дарове за по-малодушните български боляри, той успява да сломи окончателно съпротивата през 1018 г.<ref>{{Харв|Пириватрич|2000|loc=130-144}}</ref>
 
[[Картинка:Byzantine Empire Themes 1025-en.svg|дясно|мини|400п|Граници на Византия към 1025 г.]]▼
Завладените български земи са включени във византийската военноадминистративна система. За да предотврати нови въстания, Василий II урежда особения им статут в рамките на империята, като запазва данъците само в натурален вид и [[автокефалност]]та на [[Охридска архиепископия|Охридската църква]], макар и понижена в ранг от [[патриаршия]] на [[архиепископия]]. Заедно с България под византийско върховенство попадат и завладените от Самуил сръбски области - [[Рашка]], [[Босна (област)|Босна]], [[Дукля]] и [[Захълмие]], както и [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]], чийто владетел се признава за византийски васал.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=406-409}}</ref>
 
== Наследство ==
▲[[Картинка:Byzantine Empire Themes 1025-en.svg|дясно|мини|400п|Граници на Византия към 1025 г.]]
 
Със смъртта си в края на 1025 г. Василий II оставя на наследниците си огромна държава с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия - непосредствен резултат от споразумението, с което киевският княз [[Владимир I|Владимир]] помага на Василий да удържи престола си срещу Варда Фока и получава за жена сестрата на императора, Анна.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref> Византийското владичество, наложено от Василий II на България, се задържа близо 170 години. Жестокостта, проявена във войната със Самуил, му печели прозвището „Българоубиец“ във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началото на XX век.<ref>Stephenson, Paul. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref> Отказът от брак и монашеският начин на живот, който Василий избира след като надвива вътрешните си противници, допринасят за изчерпването на Македонската династия и династическите борби, които заедно с нашествията на [[печенеги]]те и [[селджукски турци|селджукските турци]] водят до кризата на Византия през втората половина на XI век.<ref>Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 108. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Василий_II_Българоубиец“.