Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

нека все пак е налице и тази версия, може другите да преценят че е по-приемлива
(махам повторения и твърдения без източник)
(нека все пак е налице и тази версия, може другите да преценят че е по-приемлива)
| име=Василий II
| описание=византийски император
| изображение за личността=[[File:Basilios_II.jpg|мини280px|250пcenter]]
| описание на изображението=Псалтир на император Василий II, изобразяващ императора, изправен над падналите си врагове
| управление=[[976]] - [[1025]]
}}
 
'''Василий II Българоубиец''' ([[гръцки]]: Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος), наричан още '''Багренородни''' е [[византийски император]] ([[василевс]]), представител на [[Македонската династия]]. Управлява през 976-1025 г., повече от половин век. Проявява се като един от най-способните византийски императори.
'''Василий II Българоубиец''' е [[Византия|византийски]] император, управлявал през 976-1025 година, представител на [[Македонската династия]]. Управлението му, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | year = 1998 | title = История на византийската държава | publisher = Издателство „Прозорец“ | location = София | isbn = 954-8079-92-5}}, Стр. 391;{{Br}}{{cite book | last = Мутафчиев | first = Петър | year = 1994 | title = Лекции по история на Византия. Том II | publisher = Издателство „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-063-3}} Стр. 280</ref> Василий II укрепва централната власт и фиска, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в [[Сирия]] и [[Кавказ]], а с покоряването на [[Първа българска държава|България]] през 1018 г. възстановява господството на Византия над [[Балканския полуостров]], съществувало преди [[Славянско заселване на Балканите|славянското преселение]] от VII век. Военнополитическият му съюз с [[Киевска Русия]] води до покръстването на русите през 988 г.
 
'''Император Василий II Българоубиец''' е [[Византия|византийски]]сред император,най-успелите управлявалвизантийски прездържавници 976-1025и годинапълководци, представитела нанеговото [[Македонската династия]]. Управлението мууправление, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | year = 1998 | title = История на византийската държава | publisher = Издателство „Прозорец“ | location = София | isbn = 954-8079-92-5}}, Стр. 391;{{Br}}{{cite book | last = Мутафчиев | first = Петър | year = 1994 | title = Лекции по история на Византия. Том II | publisher = Издателство „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-063-3}} Стр. 280</ref> Василий II укрепва централната власт и фиска, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в [[Сирия]] и [[Кавказ]], а с покоряването на [[Първа българска държава|България]] през 1018 г. възстановява господството на Византия над [[Балканския полуостров]], съществувало преди [[Славянско заселване на Балканите|славянското преселение]] от VII век. ВоеннополитическиятДруго значимо негово постижение е военнополитическият му съюз с [[Киевска Русия]], който води до покръстването на русите през 988 г.
 
== Произход и ранни години ==
Василий II е първородния син на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]] и императрица [[Анастасо-Теофано]]. Съгласно ромейската традиция той е наричан Порфирогенет, Багренородни, т.е. роден в пурпур - син на император и предопределен да бъде престолонаследник.
 
ВасилийСлед есмъртта по-големиятна отРоман дваматаII синовепрез 963 г. започва формалното управление на императорнеговите [[Романсинове — малолетните братя Василий II]] Багренородни и императрица [[Анастасо-Теофано|ТеофаноКонстантин VIII]] Багренородни. НаследяваВасилий, бащапо-големият сиот прездвамата 963синове г.,на когатопокойния император, е едва 5-годишен. Накогато се възкачва на трона в Константинопол и на практика вместо него и по-малкия му брат [[Константин VIII]] управляват други - на първо време паракимоменът [[Йосиф Вринга]] и императрицата-майка, а впоследствие императоритедвама изтъкнати генерали — [[Никифор II Фока]] (упр. 963-969 г.) и [[Йоан ЦимисхийI Цимисхи]] (упр. Василий969-976 поемаг.), власттабиват едвапосочени за регенти и един след смърттадруг стават съимператори на Цимисхиймалолетните презбагренородни. януариПод 976тяхното г.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=376-377,ръководство 391}};Византийската {{Харв|Мутафчиев|1994|loc=245}}</ref>държава навлиза в период на подем и постига значими успехи срещу арабите и българите.
 
При управлението на Никифор II Фока двамата багренородни братя са били сгодени за принцеси от рода на българския цар [[Петър I]], но до брак не се стига. Друго малко се знае за ранните години на Василий II, който поема властта едва след смъртта на Йоан Цимисхий през януари 976 г.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=376-377, 391}}; {{Харв|Мутафчиев|1994|loc=245}}</ref>
== Междуособни войни и вътрешна политика ==
 
==Бунтове и стабилизация==
Първата четвърт от продължителното царуване на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци (т.нар. „динати“). Първи срещу него въстава управителят на [[тема]] [[Месопотамия (римска провинция)|Месопотамия]] [[Варда Склир]]. След като се обявява за император, Склир разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла [[Мала Азия]]. Въстанието му е потушено след тригодишни борби през 979 г. В резултат победителят на Склир - пълководецът [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], заема мястото му като командир (доместик) на византийските войски по източните граници на империята, а фактическата власт в [[Константинопол]] остава в ръцете на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] до 985 г. Тогава Василий II отстранява паракимомена, но [[Битка при Траянови врата|поражението от българите]] през 986 г. подкопава авторитета на императора и провокира ново въстание на Склир в Месопотамия. Изпратен отново срещу бунтовника, този път Фока се обявява сам за император, повежда войските си към столицата и достига [[Босфора]] и [[Дарданелите]]. С руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при [[Абидос]] през април 989 г. и до края на същата година усмирява разбунтувалите се области.<ref>{{Харв|Мутафчиев|1994|loc=269-274}}; {{Харв|Острогорски|1998|loc=392-393, 397-398}}</ref>
Когато в началото на [[976]] г. Цимисхий умира, все още младите Василий II и Константин VIII остават единствени императори, но фактическото управление на държавата се поема от [[евнух]]а [[Василий Лакапин]] — незаконно роденият син на имп. [[Роман Лакапин]] (упр. 920 - 944 г.). След като Василий II навършва 18 години, той отстранява своя съименник, изобличен в заговор, изоставя дворцовия живот на развлечения и поема управлението на държавата. Императора започва да води суров монашески живот и никога не се жени.
 
== =Междуособни войни и вътрешна политика ===
[[Картинка:BasileIIConstantinVIIIHoldingCross.jpg|мини|дясно|150п|Номизма на императорите Василий II и Константин VIII]]
Първата четвърт от продължителното царуванецаруването на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци (т.нар. „динати“). Първи срещу него въстава управителят на [[тема]] [[Месопотамия (римска провинция)|Месопотамия]] [[Варда Склир]]. След като се обявява за император, Склир разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла [[Мала Азия]]. Въстанието му е потушено след тригодишни борби през 979 г. В резултат победителят на Склир - пълководецът [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], заема мястото му като командир (доместик) на византийските войски по източните граници на империята, а фактическата власт в [[Константинопол]] остава в ръцете на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] до 985 г. Тогава Василий II отстранява паракимомена, но [[Битка при Траянови врата|поражението от българите]] през 986 г. подкопава авторитета на императора и провокира ново въстание на Склир в Месопотамия. Изпратен отново срещу бунтовника, този път Фока се обявява сам за император, повежда войските си към столицата и достига [[Босфора]] и [[Дарданелите]]. С руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при [[Абидос]] през април 989 г. и до края на същата година усмирява разбунтувалите се области.<ref>{{Харв|Мутафчиев|1994|loc=269-274}}; {{Харв|Острогорски|1998|loc=392-393, 397-398}}</ref>
[[Картинка:BasileIIConstantinVIIIHoldingCross.jpg|мини|дясноляво|150п200п|Номизма на императорите Василий II и Константин VIII]]
 
===Вътрешна политика===
Вътрешната политика на Василий II цели финансово и военно укрепване на държавата чрез защита на [[Стратиоти|войнишките]] имоти за сметка на едрите земевладелци. В този смисъл той се опитва да приложи поземлената политика на своя дядо, император [[Роман I Лакапин]]. С новела от 996 г. Василий нарежда да бъдат реституирани незаконно заграбените имоти, отменяйки 40-годишната давност за узаконяване на новите собственици, и ограничава разрастването на манастирските стопанства. През 1003 г. императорът разпорежда данъкът за изоставените земи („алеленгионът“) да бъде заплащан не от общината, както дотогава, а само от богатите съседи на имота. Тази мярка възпира обедняването на дребните собственици, които нерядко са принуждавани да се изселват поради тежкото данъчно бреме, и осигурява средства за завоевателните походи в България. Въпреки скъпите и почти непрекъснати военни кампании, към края на управлението на Василий II данъчните власти събират в държавната хазна безпрецедентната сума от 14,4 милиона [[солид|номизми]].<ref>{{cite book | last = Treadgold | first = Warren | year = 1997 | title = A History of the Byzantine State and Society | publisher = Stanford University Press | location = | isbn = 0-8047-2421-0}} Стр. 521, 524-525, 532; {{Харв|Острогорски|1998|loc=400-402}}</ref>
 
== Източна политика ==
 
От 30-те години на X век насетне византийските армии постигат големи успехи срещу съседните на Византия арабски емирства, останки от разпадналия се [[Абасиди|Абасидски халифат]]. Тези усилия стават особено интензивни през 60-те и началото на 70-те години, когато Никифор Фока и Йоан Цимисхий завладяват [[Крит]], [[Кипър]], [[Киликия]], Сирия, части от [[Месопотамия]] и [[Армения]].<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=375-376, 381-382, 389-390}}</ref>
 
== Завладяване на България ==
{{Основна|[[Българо-византийски войни#Покоряване на България от византийците|Българо-византийски войни (971-1018)]]}}
 
{| style="float:right; background:white" border="1"
|
|}
 
Едно от най-значимите постижения на император Василий II е завоеванието на Българското царство. Ромеите успяват да установят своята власт на север от Балкана и да покорят останалите свободни след похода на Цимисхий западни български земи, след близо 4 десетилетия на упорити борби в които Василий II често лично превожда войската си, макар в първите походи да търпи неуспех поради неопитност.
През 971 г., в резултат от [[Нашествие на Светослав I в България|руското нашествие на Балканите]] и последвалата руско-българо-византийска война, Йоан Цимисхий завладява [[Велики Преслав]] и пленява българския цар [[Борис II]]. Византийските армии обаче не достигат югозападните предели на българското царство, чиито водачи вдигат [[Въстание на комитопулите|въстание]] скоро след смъртта на Цимисхий. В началото на царуването на Василий II българският предводител [[Самуил]] подлага балканските провинции на империята на систематични опустошения. Ответният поход на императора завършва със [[Битка при Траянови врата|съкрушително поражение]] на византийците в прохода [[Траянови врата]] (17 август 986 г.), след което Византия губи [[Паристрион|Подунавието]], Верея и редица други провинции. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират заплахата. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>
 
Когато през 971 г., в резултат от [[Нашествие на Светослав I в България|руското нашествие на Балканите]] и последвалата руско-българо-византийска война, Йоан Цимисхий завладява [[Велики Преслав]], той пленява българския цар [[Борис II]] и го принуждава да абдикира. Така, поне от гледна точка на ромейското правителство, е сложен официален край на независимата българска държава. Но имперските армии не достигат югозападните предели на българското царство, чиито водачи вдигат [[Въстание на комитопулите|въстание]] скоро след смъртта на Цимисхий.
През 1001 г., след като умиротворява източните граници, Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство. Императорът предвожда лично византийските войски в по-важните кампании - завладяването на [[Сервия]] и [[Воден]] (1001 г.), [[Видин]] (1002 г.) и [[Скопие]] (1003 г.), включително и в [[Беласишка битка|битката при Ключ]] (1014 г.), завършила с тежко поражение на българите. След битката по нареждане на Василий II са ослепени 14 000 от пленените войници. Императорът продължава войната срещу българите, пренебрегвайки провокациите и нападенията от страна на араби и грузинци, както и бунтовете в италийските си владения. Редувайки военните действия с увещания и дарове за по-малодушните български боляри, той успява да сломи окончателно съпротивата през 1018 г.<ref>{{Харв|Пириватрич|2000|loc=130-144}}</ref>
 
В началото на царуването на Василий II български отряди подлагат балканските провинции на империята на систематични набези и опустошения. В течение на около десет години армиите на василевса са заети с потушаването на военни бунтове и вътрешни междуособици в Мала Азия, поради което нямат възможност да организират ефективно противодействие срещу българите.
 
През лятото на [[986]] г. значителна армия водена от самият Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта [[Средец]]. Поради логистични затруднения и слухове за заговор в тила, императорът е принуден да се оттегли, но попада в българска засада при прохода [[Траянови врата]], където живота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. Ответният поход на императора завършва със съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|Битката при Траянови врата]] (17 август 986 г.), след което Византия губи [[Паристрион|Подунавието]], Верея и редица други крепости.
 
В следващите години българите възвръщат [[Мизия]] и предприемат настъпление в Централна [[Гърция]]. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират заплахата. Въпреки това в едно от сраженията ромеите успяват да пленят [[цар Роман]], последният потомък на [[Крумова династия|Крумовата династия]]. Като водач на българите изпъква способният военачалник [[Самуил]], обявил се по-късно за цар. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>
 
След [[1000]] г. Василий II започва нови настъпателни кампании които се увенчават с повече успех. Империята отново завоюва североизточна България. В следващите години войната продължава с променлив успех, който все по-често минава на ромейска страна. През 1001 г., след като умиротворява източните граници, Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство. Императорът предвожда лично византийските войски в по-важните кампании - завладяването на [[Сервия]] и [[Воден]] (1001 г.), [[Видин]] (1002 г.) и [[Скопие]] (1003 г.).
 
През 1014 г. в [[Битка при Ключ|битката при Ключ]] Василий ІІ побеждава армията на българския цар [[Самуил]], след което ослепява 15 000 пленени български войници, като на всеки 100 оставя по един едноок за да води останалите. Когато спасилият се с бягство Самуил научил за жестоката постъпка, той починал като видял гледката на свойте войници. Тези събития обричат Българското царство на гибел. Императорът продължава войната срещу българите, пренебрегвайки провокациите и нападенията от страна на араби и грузинци, както и бунтовете в италийските си владения. Редувайки военните действия с увещания и дарове за по-малодушните български боляри,<ref>{{Харв|Пириватрич|2000|loc=130-144}}</ref> четири години по-късно византийският император успява да сломи последната съпротива на наследниците на Самуил - цар [[Гаврил-Радомир]] и цар [[Иван-Владислав]], в резултат на което България попада под византийско господство за около 150 години.
 
[[Картинка:Byzantine Empire Themes 1025-en.svg|дясно|мини|400п|Граници на Византия към 1025 г.]]
Завладените български земи са включени във византийската военноадминистративна система. За да предотврати нови въстания, Василий II урежда особения им статут в рамките на империята, като запазва данъците само в натурален вид и [[автокефалност]]та на [[Охридска архиепископия|Охридската църква]], макар и понижена в ранг от [[патриаршия]] на [[архиепископия]]. Заедно с България под византийско върховенство попадат и завладените от Самуил сръбски области - [[Рашка]], [[Босна (област)|Босна]], [[Дукля]] и [[Захълмие]], както и [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]], чийто владетел се признава за византийски васал.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=406-409}}</ref>
 
== Наследство ==
[[Картинка:Byzantine Empire Themes 1025-en.svg|дясно|мини|400п|Граници на Византия към 1025 г.]]
Когато Василий II умира в края на 1025 г., той оставя на наследниците си империя, която се намира в цялостен разцвет, с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и почти 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия - непосредствен резултат от споразумението, с което киевският княз [[Владимир I|Владимир]] помага на Василий да удържи престола си срещу Варда Фока и получава за жена сестрата на императора, Анна.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref> Византийското владичество над България, наложено от Василий II, се задържа близо 170 години. Жестокостта, проявена във войната със Самуил, му печели прозвището '''„Българоубиец“''' във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началото на XX век.<ref>Stephenson, Paul. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref>
 
СъсТъй смъртта си в края на 1025 г.като Василий IIІІ оставяняма напотомство наследницитеслед си огромна държава с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия - непосредствен резултат от споразумението, с което киевският княз [[Владимир I|Владимир]] помага на Василий да удържи престола си срещу Варда Фока и получава за жена сестрата на императора, Анна.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref> Византийското владичество, наложено от Василий II на България, се задържа близо 170 години. Жестокостта, проявена във войната със Самуил,смъртта му печели прозвището „Българоубиец“ във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началотоначело на XXимперията век.<ref>Stephenson,застава Paul. The Legendнеговия ofбрат BasilКонстантин theVIII Bulgar-SlayerПорфирогенет. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref> Отказът от брак и монашеският начин на живот, който Василий избира след като надвива вътрешните си противници, допринасят за изчерпванетоизчезването на Македонската династия и династическите борби, които заедно с нашествията на [[печенеги]]те и [[селджукски турци|селджукските турци]] водят до кризата на Византия през втората половина на XI век.<ref>Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 108. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител