Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

редакция без резюме
(нека все пак е налице и тази версия, може другите да преценят че е по-приемлива)
}}
 
'''Василий II Българоубиец''' ([[гръцки]]: Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος), наричан още '''Багренородни''' е [[византийски император]] ([[василевс]]), представител на [[Македонската династия]]. Управлява през 976-1025 г., в продължение на повече от половин век. Проявява се като един от най-способните византийски императори.
 
Император Василий II е сред най-успелите византийски държавници и пълководци, а неговото управление, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | year = 1998 | title = История на византийската държава | publisher = Издателство „Прозорец“ | location = София | isbn = 954-8079-92-5}}, Стр. 391;{{Br}}{{cite book | last = Мутафчиев | first = Петър | year = 1994 | title = Лекции по история на Византия. Том II | publisher = Издателство „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-063-3}} Стр. 280</ref> Василий II не само укрепва централната власт и фиска, но и защитава селяните от посегателствата на знатните. Той запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в [[Сирия]] и [[Кавказ]], а с покоряването на [[Първа българска държава|България]] през 1018 г. възстановява господството на Византия над [[Балканския полуостров]], съществувало преди [[Славянско заселване на Балканите|славянското преселение]] от VII век. Друго значимо негово постижение е военнополитическият му съюз с [[Киевска Русия]], който води до покръстването на русите през 988 г.
 
== Произход и ранни години ==
Василий II е първороднияпървородният син на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]] и императрица [[Анастасо-Теофано]]. Съгласно ромейската традиция той еноси наричантитлата Порфирогенет, или Багренородни, т.е. роден"родения в пурпур -" син на император и предопределен да бъде престолонаследник.
 
След смъртта на Роман II през 963 г. започва формалното управление на неговите синове — малолетните братя Василий II Багренородни и [[Константин VIII]] Багренородни. Василий, по-големият от двамата синове на покойния император, е едва 5-годишен когато се възкачва на трона в Константинопол и на практика вместо него и по-малкия му брат Константин VIII управляват други - на първо време паракимоменът [[Йосиф Вринга]] и императрицата-майка, а впоследствие двама изтъкнати генерали — [[Никифор II Фока]] (упр. 963-969 г.) и [[Йоан I Цимисхи]] (упр. 969-976 г.), биват посочени за регенти и един след друг стават старши съимператори на малолетните багренородни. Под тяхното ръководство Византийската държава навлиза в период на подем и постига значими успехи срещу арабите и българите.
 
При управлението на Никифор II Фока двамата багренородни братя са били сгодени за принцеси от рода на българския цар [[Петър I]], но до брак не се стига. Друго малко се знае за ранните години на Василий II, който поема властта едва след смъртта на Йоан Цимисхий през януари 976 г.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=376-377, 391}}; {{Харв|Мутафчиев|1994|loc=245}}</ref>
[[Картинка:Byzantines driving the Arabs to flight.jpg|мини|250п|дясно|Сражение между византийци и араби<ref>Миниатюра от Мадридския препис на [[Скилица]]</ref>]]
 
Със самостоятелното управление на Василий II идва краят на тази експанзия. Зает в борбите с динатите, а по-късно със [[Самуил]], той повежда дефанзивна политика спрямо източните съседи на империята. Изключение прави кавказкият регион, където през 1000 година византийците завладяват грузинското княжество [[Тао (историческа област)|Тао]]. Областта, през която преминават важни търговски пътища, става [[ябълка на раздора]] с [[Иверия|грузинското царство]], оформило се няколко години по-късно с обединението на [[Абхазия]], [[Картли]] и [[Кахети]] под властта на [[Баграт III]]. Неговият син, [[Георгий I]], нахлува в Тао през 1016 г. и разбива местните византийски сили. След покоряването на България Василий II повежда лично [[Византийско-грузински войни|наказателна кампания, която продължава две години]] (1021-1022) и води до затвърждаване на византийските териториални придобивки и подчиняване на грузинския цар. По същото време Византия анексира арменското царство [[Васпураканско царство|Васпуракан]] (източно от езерото [[Ван (езеро)|Ван]]).<ref name="treadgold520">{{Харв|Treadgold|1997|loc=520-523, 527-530}}</ref><ref>{{cite book | last = Holmes | first = Catherine | year = 1999 | title = Basil II and the Government of Empire (976 - 1025). Dphil. | publisher = University of Oxford | url = http://ora.ox.ac.uk/objects/uuid:0c31a663-8f27-4a87-b056-441c4b662553 | accessdate = 18.04.2014}} Стр. 281-284</ref>
 
Най-голямата заплаха за източните граници на Византия по времето на Василий II произхожда от династията на [[Фатимиди]]те, която се установява в [[Египет]] малко преди възцаряването му и оспорва агресивно сюзеренитета му над [[Алепо (емирство)|Алепското емирство]] в Северна Сирия. Византийските войски претърпяват няколко сериозни удара, но с два похода през 995 и 999 г. императорът успява да защити тази буферна държавица. През 1001 г. е сключено примирие, което се задържа до края на управлението на Василий. Фатимидите успяват да окупират [[Алепо]] през 1016 г., но го губят няколко години по-късно вследствие от търговското ембарго, наложено от Византия, и въстанията, инспирирани от нейната дипломация.<ref name="treadgold520"/>
Когато през 971 г., в резултат от [[Нашествие на Светослав I в България|руското нашествие на Балканите]] и последвалата руско-българо-византийска война, Йоан Цимисхий завладява [[Велики Преслав]], той пленява българския цар [[Борис II]] и го принуждава да абдикира. Така, поне от гледна точка на ромейското правителство, е сложен официален край на независимата българска държава. Но имперските армии не достигат югозападните предели на българското царство, чиито водачи вдигат [[Въстание на комитопулите|въстание]] скоро след смъртта на Цимисхий.
 
В началото на царуването на Василий II български отряди подлагат балканските провинции на империята на систематични набези и опустошения. В течение на около десет години армиите на василевса са заети с потушаването на военни бунтове и вътрешни междуособици в Мала Азия, поради което нямат възможност да организиратокажат ефективно противодействие срещу българите.
 
През лятото на [[986]] г. значителна армия водена от самият Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта [[Средец]]. Поради логистични затруднения и слухове за заговор в тила, императорът е принуден да се оттегли, но попада в българска засада при прохода [[Траянови врата]], където живота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. Ответният поход на императора завършва съспретърпява съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|Битката при Траянови врата]] (17 август 986 г.), следа коетоживота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. След като ответният поход на Василий II завършва с провал, Византия губи контрола на [[Паристрион|Подунавието]], Верея и редица други крепости.
 
В следващите години българите възвръщат [[Мизия]] и предприемат настъпление в Централна [[Гърция]]. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират заплахата. Въпреки това в едно от сраженията ромеите успяват да пленят [[цар Роман]], последният потомък на [[Крумова династия|Крумовата династия]]. Като водач на българите изпъква способният военачалник [[Самуил]], обявил се по-късно за цар. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>
Анонимен потребител