Василий II Българоубиец: Разлика между версии

'''Василий II Българоубиец''' ([[гръцки]]: Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος), наричан още '''Багренородни''' е [[византийски император]] ([[василевс]]), представител на [[Македонската династия]]. Управлява през 976-1025 г., в продължение на повече от половин век. Проявява се като един от най-способните византийски императори.

Император Василий II е сред най-успелите византийски държавници и пълководци, а неговото управление, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество.<ref>{{cite book | last = Острогорски | first = Георгий | year = 1998 | title = История на византийската държава | publisher = Издателство „Прозорец“ | location = София | isbn = 954-8079-92-5}}, Стр. 391;{{Br}}{{cite book | last = Мутафчиев | first = Петър | year = 1994 | title = Лекции по история на Византия. Том II | publisher = Издателство „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-063-3}} Стр. 280</ref> Василий II не само укрепва централната власт и фиска, но и защитава селяните от посегателствата на знатните. Той запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в [[Сирия]] и [[Кавказ]], а с покоряването на [[Първа българска държава|България]] през 1018 г. възстановява господството на Византия над [[Балканския полуостров]], съществувало преди [[Славянско заселване на Балканите|славянското преселение]] от VII век. Друго значимо негово постижение е военнополитическият му съюз с [[Киевска Русия]], който води до покръстването на русите през 988 г.

Василий II е първороднияпървородният син на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]] и императрица [[Анастасо-Теофано]]. Съгласно ромейската традиция той еноси наричантитлата Порфирогенет, или Багренородни, т.е. роден"родения в пурпур -" син на император и предопределен да бъде престолонаследник.

След смъртта на Роман II през 963 г. започва формалното управление на неговите синове — малолетните братя Василий II Багренородни и [[Константин VIII]] Багренородни. Василий, по-големият от двамата синове на покойния император, е едва 5-годишен когато се възкачва на трона в Константинопол и на практика вместо него и по-малкия му брат Константин VIII управляват други - на първо време паракимоменът [[Йосиф Вринга]] и императрицата-майка, а впоследствие двама изтъкнати генерали — [[Никифор II Фока]] (упр. 963-969 г.) и [[Йоан I Цимисхи]] (упр. 969-976 г.), биват посочени за регенти и един след друг стават старши съимператори на малолетните багренородни. Под тяхното ръководство Византийската държава навлиза в период на подем и постига значими успехи срещу арабите и българите.

Със самостоятелното управление на Василий II идва краят на тази експанзия. Зает в борбите с динатите, а по-късно със [[Самуил]], той повежда дефанзивна политика спрямо източните съседи на империята. Изключение прави кавказкият регион, където през 1000 година византийците завладяват грузинското княжество [[Тао (историческа област)|Тао]]. Областта, през която преминават важни търговски пътища, става [[ябълка на раздора]] с [[Иверия|грузинското царство]], оформило се няколко години по-късно с обединението на [[Абхазия]], [[Картли]] и [[Кахети]] под властта на [[Баграт III]]. Неговият син, [[Георгий I]], нахлува в Тао през 1016 г. и разбива местните византийски сили. След покоряването на България Василий II повежда лично [[Византийско-грузински войни|наказателна кампания, която продължава две години]] (1021-1022) и води до затвърждаване на византийските териториални придобивки и подчиняване на грузинския цар. По същото време Византия анексира арменското царство [[Васпураканско царство|Васпуракан]] (източно от езерото [[Ван (езеро)|Ван]]).<ref name="treadgold520">{{Харв|Treadgold|1997|loc=520-523, 527-530}}</ref><ref>{{cite book | last = Holmes | first = Catherine | year = 1999 | title = Basil II and the Government of Empire (976 - 1025). Dphil. | publisher = University of Oxford | url = http://ora.ox.ac.uk/objects/uuid:0c31a663-8f27-4a87-b056-441c4b662553 | accessdate = 18.04.2014}} Стр. 281-284</ref>

В началото на царуването на Василий II български отряди подлагат балканските провинции на империята на систематични набези и опустошения. В течение на около десет години армиите на василевса са заети с потушаването на военни бунтове и вътрешни междуособици в Мала Азия, поради което нямат възможност да организиратокажат ефективно противодействие срещу българите.

През лятото на [[986]] г. значителна армия водена от самият Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта [[Средец]]. Поради логистични затруднения и слухове за заговор в тила, императорът е принуден да се оттегли, но попада в българска засада при прохода [[Траянови врата]], където живота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. Ответният поход на императора завършва съспретърпява съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|Битката при Траянови врата]] (17 август 986 г.), следа коетоживота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. След като ответният поход на Василий II завършва с провал, Византия губи контрола на [[Паристрион|Подунавието]], Верея и редица други крепости.