Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

редакция без резюме
|
{| width="250px"
| [[Картинка:65-manasses-chronicle.jpg|150п180п|]]
| [[Картинка:66-manasses-chronicle.jpg|150п180п|]]
|-
| colspan="2" align="center" |<small>Сцени от българските войни на Цимисхий и Василий II. Вляво: превземането на Преслав и [[Плиска]] от византийците. Вдясно: Битката при Ключ и смъртта на Самуил.</small><ref>Миниатюри от среднобългарски препис на [[Манасиевата летопис]]</ref>
В следващите години българите възвръщат [[Мизия]] и предприемат настъпление в Централна [[Гърция]]. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират заплахата. Въпреки това в едно от сраженията ромеите успяват да пленят [[цар Роман]], последният потомък на [[Крумова династия|Крумовата династия]]. Като водач на българите изпъква способният военачалник [[Самуил]], обявил се по-късно за цар. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>
 
[[Картинка:First Bulgarian Empire (976-1018).png|мини|270п|left|Карта на Българо-Византийския конфликт от 976-1018 г.]]
След [[1000]] г. Василий II започва нови настъпателни кампании които се увенчават с повече успех. Империята отново завоюва североизточна България. В следващите години войната продължава с променлив успех, който все по-често минава на ромейска страна. През 1001 г., след като умиротворява източните граници, Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство. Императорът предвожда лично византийските войски в по-важните кампании - завладяването на [[Сервия]] и [[Воден]] (1001 г.), [[Видин]] (1002 г.) и [[Скопие]] (1003 г.).
 
Анонимен потребител