Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

редакция без резюме
В началото на царуването на Василий II български отряди подлагат балканските провинции на империята на систематични набези и опустошения. В течение на около десет години армиите на василевса са заети с потушаването на военни бунтове и вътрешни междуособици в Мала Азия, поради което нямат възможност да окажат ефективно противодействие срещу българите.
 
През лятото на [[986]] г. значителна армия водена от самият Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта [[Средец]]. Поради логистични затруднения и слухове за заговор в тила, императорът е принуден да се оттегли, но попада в българска засада при прохода [[Траянови врата]], където претърпява съкрушително поражение в ([[Битка при Траянови врата|Битката при Траянови врата]], (17 август 986 г.), а живота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. След като ответният поход на Василий II завършва с провал, Византия губи контрола на [[Паристрион|Подунавието]], Верея и редица други крепости.
 
В следващите години българите възвръщат [[Мизия]] и предприемат настъпление в Централна [[Гърция]]. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират заплахата. Въпреки това в едно от сраженията ромеите успяват да пленят [[цар Роман]], последният потомък на [[Крумова династия|Крумовата династия]]. Като водач на българите изпъква способният военачалник [[Самуил]], обявил се по-късно за цар. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>
Анонимен потребител