Ектор Берлиоз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Разбойников (беседа | приноси) |
Разбойников (беседа | приноси) |
||
Ред 32:
Берлиоз започва да посещава редовно библиотеката на [[Парижка консерватория|Парижката консерватория]], търсейки [[Партитура|партитури]] на оперите на Глук и преписвайки части от тях. В своите „Мемоари“ той описва първата си среща с [[Луиджи Керубини]], по това време музикален директор на Консерваторията, който иска да го изгони от библиотеката, тъй като не е студент там.<ref name="mm3">Berlioz/Cairns – Memoirs pp. 34-6</ref><ref name="hb1">{{cite web | url = http://www.hberlioz.com/Writings/HBM09.htm | title = HBerlioz.com | publisher = HBerlioz.com | accessdate = 2010-03-13 | lang = en}}</ref> През този период Берлиоз чува и две опери от Гаспаре Спонтини, с когото се сприятелява и по-късно подкрепя в критическата си дейност.
В Париж, окуражаван от професора в Консерваторията [[Жан-Франсоа Льо Сюйор]], Ектор Берлиоз решава да се посвети на композирането. През 1823 година публикува първата си статия — писмо до списанието „Корсер“, в което защитава операта на Спонтини „Весталката“. По това време той вече е написал няколко композиции, сред които изгубените днес „Естел и Неморен“ (''„Estelle et Némorin“'') и „Преминаването на Червено море“ (''„Le passage de la mer Rouge“''). Второто произведение убеждава Льо Сюйор да приеме Берлиоз като един от своите частни ученици.<ref name="its"/>
=== Известност ===
| |||