Разлика между версии на „История на Германия“

м
редакция без резюме
м
м
{{основна|Франкска империя}}
 
След падането на Западната Римска империя франките създават своя империя под управлението на Меровингите и подчиняват другите германски племена. [[Швабия]] става графство в състава на Франкската империя през 496 г. след битката при Болбиак. [[Хлодвиг I]] вече управлява по-голямата част от това, което Германия представлява днес и прави [[експанзия|експанзии]] към [[Саксония]], докато югоизточната част от днешна Германия остава под влиянието на остготите. През 531 г. саксонци и франки унищожават кралство [[Тюрингия]]. Саксонски преселници се заселват в областта край река [[Унщтрут]]. По време на разделянето на Франкската империя техните германски територии са част от Австрия. През 718 г. франконианският [[майордом]] [[Карл Мартел]] започва война срещу Саксония заради оказаната от нея помощ на [[Неустрия]]. [[Син]]ът на Мартел започва нова война срещу Саксония през 743 г. заради това, че тя оказва помощ на граф Одило Баварски. През 751 г. [[Пипин Къси]], майордом при Меровингските крале, сам приема титлата крал и е назначен от [[църква]]та. Франкските крале сега се превръщат в пазители на [[папа]]та, [[Карл Велики]] започва дълга цяло десетилетие военна кампания срещу езическите им съперници - саксонците и аварите. Саксонците (чрез Саксонските войни от 772-812 г.) и аварите (791-802) впоследствие биват надвити и насилствено покръстени, а техните земи са иззети от Франската империя.
 
== Средни векове ==
{{основна|Свещена Римска империя}}
 
От 768 до 814 г. крал Карл Велики разширява Франкската империя в Северна Италия и териториите на всички западни германски племена, включително саксонците и баварците. През 800 г. властта на Карл Велики в Западна Европа е призната чрез неговата коронация за [[император]] на СвещеннатаСвещената Римска империя. Франкската империя е разделена на марки (графства). Имперските фортификационни места (''Kaiserpfalzen'') се превръщат в [[икономика|икономически]] и [[култура|културни]] центрове (най-известен от които е [[Аахен]] <ref>Nelson, J.L. (1998). Charlemagne's church at Aachen. ''History Today'', стр. 62-64</ref>).
 
[[Картинка:Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|250п|мини|Курфюристите в Свещената Римска империя, обсъждащи избора си за германски император]]
 
Между 843 и 880 г., след споровете и битките между наследниците на Карл Велики, Франкската империя бива разделена на няколко части чрез [[Вердюнски договор|Вердюнския договор]], [[Меерсенски договор|Меерсенския договор]] и [[Рибемонтски мирен договор|Рибемонтския мирен договор]]. Германската империя се появява от [[Източно франкско кралство|Източното франкско кралство]], Източна Франкия. От 919 до 936 г. германските народи (франки, саксонци, шваби и баварци) се обединяват под управлението на дук [[Хайрих I Птицелов]], който взема титлата крал. За пръв път терминът Кралство (Империя) на германците ("Regnum Teutonicorum") се добавя към Франкско кралство, макар че "Teutonicorum"„Teutonicorum“ в началното си значение значиозначава нещо по-близо до "Царство„Царство на германските племена"племена“ или "Германско„Германско царство"царство“, вместо царство на германците.
 
През 936 г. [[Отон I]] Велики е коронясан в Аахен. Той засилва кралската власт като назначава [[епископ]]и и [[абат]]и за принцове на Империята (''Reichsfürsten'') и чрез това сформира национална църква. През 951 г. Отон I Велики се жени за овдовялата кралица Аделхайд като с това спечелва короната на Ломбард. Външни заплахи за кралството биват удържани с решителната победа на [[маджари]]те от Унгария близо до Аугсбург в [[Битка при Лехфелд|битката при Лехфелд]] през 955 г. и с подчиняването на славяните между реките [[Елба]] и [[Одер]]. През 962 г. Ото I е коронован като император на СвещеннатаСвещената Римска империя, поемайки наследството на Карл Велики и образувайки силно франкско влияние върху папството.
 
През 1033 г. кралството Бургунди се слива със Свещената Римска империя по време на управлението на [[Конрад II]], първият император от [[франк]]онската [[Салическа династия]].
 
Докато неговият син, [[Хенри III]], управлява, Свещената римскаРимска империя подкрепя Клуниакската реформа на църквата - Божи мир, забраната на [[симония]]та (закупуването на църковен сан) и налагането на безбрачие на свещениците. Имперската власт на папата достига своя връх. Имперско фортификационно място е построено в [[Гослар]], докато империята продължава своята експанзия на изток.
 
В борбаборбата за инвеститурата, започнала между [[Хенри IV]] и папа [[Григорий VII]] относно назначаването на духовни служби, императорът бива принуден да се подчини на папата в [[Каноса]] през 1077 г., след като е отлъчен от църквата. През 1122 г. се достига до временно помиряване между [[Хенри V]] и папата. Последиците от този спор се проявяват в отслабване на Отонианската национална църква (''Reichskirche'') и увеличаване на силата на имперските светски принцове.
 
[[Картинка:Zamek krzyzacki w Malborku.jpg|250п|ляво|мини|Замък на Тевтонския орден в Мелборк]]
 
Времето между 1096 и 1291 г. представлява епохата на [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]]. [[Рицар]]ски религиозни ордени се образуват, включващи и [[Тамплиеритамплиери]]те, [[Хоспиталиерихоспиталиери]]те и [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]].
 
От 1100 г. се построяват нови градове около имперските фортификационни места: замъци, дворци на епископи и [[манастир]]и. Градовете започват да установяват общински права и свободи, докато селското население остава в статус на [[крепостничество]]. Всъщност няколко града стават свободни имперски градове, които не зависят от принцове или епископи, но моментално стават подчинени на императора. Градовете се управляват от патриции (търговци с дългогодишен пазар). Занаятчиите образуват [[гилдия|гилдии]], управлявани чрез стриктни правила, чрез които се търсел контрол над градовете. Търговията със Севера и Изтока се засилва, когато по-големите търговски градове се съдружават в [[Лига на Ханзата]], под водачеството на [[Любек]].
 
Германската колонизация и основаването на нови градове и села започва в територии на изток от Елба като [[Бохемия]], [[Силезия]], [[Померания]] и [[Ливония]], заселени основно със славяни.
 
Между 1152 и 1190 г. по време на управлението на [[Фридрих I (Свещена Римска империя)|Фридрих I]] от династията Хоенщауфен се достига до изглаждане на отношенията с Гуелф чрез субсидии или дарение от Бавария за [[Хайнрих Лъв]], дук на Саксония. Австрия се превръща в отделно графство по силата на Privilegium Minus през 1156 г. Барбароса се опитва да възобнови своя контрол върху Италия. През 1177 г. се достига до спогодба между императора и папата във [[Венеция]].
 
През 1180 г. Хенри Лъв бива прогонен от обществото и Бавария се дава на Ото от Вителсбах (родоначалник на династията Вителсбах, която контролира Бавария до 1918 г.), докато Саксония се разделя.
 
От 1184 до 1186 г. империята на Хоенщауфер под управлението на Барбароса достига върха си по време на Райхсфест (имперски тържества), състоящи се в [[Майнц]], и женитбата на неговия син Хенри в Милан за нормандската принцеса Констанц Сицилий. Властта на феодалните лордове бива подкопана чрез назначаването на "министриали"„министриали“ (несвободни слуги на императора) като чиновници. Рицарството и съдебният живот са в разцвет, което води до създаването на [[Култура на Германия|немска култура]] и [[литература]] (виж [[Волфрам фон Ешенбах]]).
 
Между 1212 и 1250 г. [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II]] създава модеренмодерна, професионално административна държава в Сицилия. Той подновява своите планове за завладяването на Италия, което води до нов конфликт с папството. В империята обширни независими сили се възкачват като духовни и светски принцове, което води до повишаване броя на независимите територии. Борбата с папата изцежда силата на империята, докато Фредерик II бива отлъчен от църквата три пъти. След неговата смърт династията на Хоенщауфен слиза от политическата сцена, последвана от период на безвластие, по време на който няма император.
 
Започвайки през 1226 г. под покровителството на император Фридрих II, Тевтонианскитетевтонските рицари слагат началото на своите завоевания в Прусия след като биват поканени в [[Кумерланд]] от [[Полша|полския]] дук [[Конрад I]]. Местните Балтийски пруси се завладени и покръстени от рицарите след много битки, а множество германски градове се основават по източния бряг на [[Балтийско море]]. От 1300 г. обаче империята започва да губи територии по всички свои граници.
 
По време на своето управление от 1493 до 1519 г. [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] се опитва да направи реформа в Империята: създава се Върховен имперски съд (''Reichskammergericht''), налагат се имперски данъци, силата на Райхстага се увеличава. Въпреки всичко реформите остават безсилни къмпред продължаващото разделяне и раздробяване на териториите на Империята.
 
Неуспешните преговори между император [[Лудвиг IV (Свещена Римска империя)|Лудвиг IV]] и папството водят през 1338 годинаг. до декларацията на [[Рензенски договор]], чрез която след избиране на определен владетел той моментално приема титлата и владее империята без да изчаква потвърждението на папата.
Между 1346 и 1378 г. император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] от Люксембург, крал на Бохемия, започва опити да възстанови имперската власт.
 
[[Картинка:Black Death.jpg|250п|мини|Около средата на XIV в. [[Черна смърт|Черната смърт]] опустошава Европа, заедно с териториите на Германия. Илюстрация на болни (1411).]]
 
Около средата на XIV век [[Черна смърт|Черната смърт]] опустошава Германия заедно с други големи части от Европа. Започват гонения срещу [[евреи]]те на религиозна и икономическа основа като много от тях успяват да избягат в Полша.
[[Златен бик от 1356|Златният бик от 1356]] определя, че в бъдеще императорът трябва да се избира от четирима светски избиратели (краля на Бохемия, [[пфалцграф]]а на [[Рейн]], графа на Саксония и маркграфа на Браденбург) и трима духовни избиратели (епископите на Майнц, [[Триер]], [[Кьолн]]).
 
[[Златен бик от 1356|Златният бик от 1356 г.]] определя, че в бъдеще императорът трябва да се избира от четирима светски избиратели (краля на Бохемия, [[пфалцграф]]а на [[Рейн]], графа на Саксония и маркграфа на Браденбург) и трима духовни избиратели (епископите на Майнц, [[Триер]], [[Кьолн]]).
След катастрофите на XIV век ранното съвременно европейско общество се появява като резултат от икономически, религиозни и политически промени. Парична икономика се създава, която провокира социално недоволство сред рицари и [[селянин|селяни]]. В края на краищата прото – капиталистическа система се появява от [[феодализъм|феодализма]]. Семейство Фугер става знаменито чрез комерсиални и финансови дейности, ставайки финансисти на духовните и светски владетели.
 
След катастрофите на XIV век ранното съвременно европейско общество се появява като резултат от икономически, религиозни и политически промени. Парична икономикаСъздава се създавапарична икономика, която провокира социално недоволство сред рицари и [[селянин|селяни]]. В края на краищата прото – капиталистическа система се появява от [[феодализъм|феодализма]] се появява протокапиталистическа система. Семейство Фугер ставасе прочува знаменитосъс чрезсвоите комерсиални и финансови дейности, ставайкикоито ги превръщат във финансисти на духовните и светски владетели.
Рицарските слоеве на обществото разбират, че техният монопол на сили и военни умения е подкопан от възприемането на наемни армии и пехота. Появяват се така наречените “рицари крадци” като този феномен започва да се среща все по-често. От 1438 династията Хабсбург, която контролира по-голямата част от югоизточната Империя (от части днешна Австрия, [[Словения]], Бохемия и [[Моравия]] след смъртта на крал [[Лудивг II]] през 1526 г.), държи здраво поста на император на Свещената римска империя до 1806 (с изключение на периода 1742 – 1754 г.). Тази ситуация обаче дава път на увеличаващо се разединение из териториалните владетели в Империята и пречи на части от страната да се обединяват, създавайки нации в смисъл на тези във Франция и Англия.
 
Рицарските слоеве на обществото разбират, че техният монопол на сили и военни умения е подкопан от възприемането на наемни армии и пехота. Появяват се така наречените “рицари„рицари крадци”крадци“ като този феномен започва да се среща все по-често. От 1438 г. династията Хабсбург, която контролира по-голямата част от югоизточната Империяимперия (от части от днешна Австрия, [[Словения]], Бохемия и [[Моравия]] след смъртта на крал [[Лудивг II]] през 1526 г.), държи здраво поста на император на Свещената римскаРимска империя до 1806 г. (с изключение на периода 1742-1754 г.). Тази ситуация обаче дава път на увеличаващоувеличаващото се разединение из териториалните владетели в Империятаимперията и пречи на части от страната да се обединяват, създавайки нации в смисъл накато тези във Франция и Англия.
 
== Ранна нова история ==
[[Картинка:Luther46c.jpg|250п|мини|Портрет на Мартин Лутер, 1529 г.]]
 
Около началото на XVI век в Свещената Римска империя се заражда вълна от недоволство, причинена от нередности като привилегии за Римокатолическата църква. Това подтиква към желание за реформи.
 
През 1517 реформирането започваг., когато [[Мартин Лутер]] закачва [[95 тезиса|95-те тезиса]] на врата на [[църква]]та в Витенберг, започва реформацията. В списъка се описват 95 неща, които според него са неприемливи, относно вътрешната структура на Църквата, включително продажбата на привилегии.
 
През 1520 г. Лутер е обявен за човек извън закона при Диета на Червеичервеи. Въпреки това реформата се разпространява бързо, подпомогната от войната на император [[Карл V]] срещу Франция и [[турци]]те. Криейки се в [[замък]]а Вартбург, Лутер успява да преведе [[Библия]]та от [[латински]] на немски като с това поставя основите на народностния немски език.
 
През 1524 г. [[Селска война|Селската война]] започва в [[Швабия]], [[Франкония]] и [[Тюрингия]] започва [[Селска война|Селската война]] срещу властващите принцове и лордове, последвана от появата на проповядващи свещеници реформисти. Но бунтовете, които всъщност са замислени от опитни във войнавойната благородници като Гьотц фон Берлихинген, Флориан Геуер (във Франкония) и [[теолог]]истаа [[Томас Мюнцер]] (в Тюрингия) скоро биват потушени от териториалните принцове. Пресметнато е, че над 100 хиляди селяни са били избити <ref>{{en икона}} [http://www.questia.com/library/history/peasants-war.jsp Селската война]</ref>, обикновено след края на битките <ref>[http://www.saburchill.com/history/chapters/chap5109.html История на Католическата и Лутеранска църква]</ref>.
 
От 1545 г. в Германия започва [[Контрареформация]]та. Основната сила е осигурена от [[Общество на Исус|ордена на йезуитите]], сформиран от испанеца [[Игнатий Лойола]]. [[Население]]то в централнаЦентрална и североизточнаСевероизточна Германия е по това време почти изцяло протестантско, докато в южнаЮжна и западна тоЗападна остава преобладаващо католическо. През 1546 г. император Карл V успява да победи Лигата Шмалкалдик, която представлява сдружение на протестантски териториални владетели.
 
[[Аугсбургски мир]] - през 1555 г. Лутеранската вяра бива призната, но договорът също задължава [[религия]]та на определена териториална държава в Империята да е същата като тази на владетеля (Cuius regio, eius religio).
 
През 1556 г. Карл V абдикира. Хабсбургската империя бива разделена. Испания също бива разделена от имперските владения.
 
През 1608-1609 г. се образуват [[Протестантски съюз|Протестантският съюз]] и [[Католическа лига|Католическата лига]].
 
[[Картинка:Europe map 1648.PNG|250px|мини|Карта на Европа след подписването на Вестфалския мирен договор.]]
 
От 1618 до 1648 г. в Свещената римскаРимска империя се разразява т.нар. [[Тридесетгодишна война]] . Причините за нея се коренят в противоречията между католици и протестанти, в усилията на определени териториални държави в Империята да увеличат властта си и опита на императора да постигне религиозноторелигиозно и политическиполитическо обединение на Свещената Римска империя. ПоводътПовод за войната е бунтът на протестантското благородие в [[Бохемия]] срещу императорътимператора ([[Пражка дефенестрация]]), но конфликтът се разраства след крал КрисианКристиан IV от [[Дания]] (1625-29), [[Густав II Адолф]] от [[Швеция]] (1630-48) и Франция под управлението на [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Кардинал Ришельо]], регент на младия [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] (1635-48). Територията на Германия е основното място, където войната се разиграва войната и мястото на последния конфликт между Франция и Хабсбургите за надмощие в Европа. Като резултат от войната големи райони в Германия остават разорени, страната губи приблизително една трета от своето население и достига до изчерпване.
 
Войната завършва през 1648 г. с подписването на [[Вестфалски мирен договор]], което става в [[Мюнстер]] и [[Оснабрюк]]. С този договор Империята губи територии за сметка на Франция и Швеция, а Холандия напуска Свещената римскаРимска империя като [[де факто]] е отцепена от тези територии още преди 80 години. Имперската власт започва все повече и повече да намалява, докато правата на териториалните държави се увеличават и множат.
 
=== Край на Свещената Римска империя ===
 
[[Картинка:Reichskarte1705.jpg|300п|мини|Германската империя през 1705 г. (''L’Empire d’Allemagne'')]]
[[Картинка:Acprussiamap2.gif|300п|мини|След подписването на Хубертсбургския мирен договор Прусия става Велика сила в Европа и нейният стремеж за власт над германците се сблъсква с интересите на Австрия. Растеж на Бранденбург-Прусия през периода 1600-1795 г.]]
 
От 1640 годинаг. [[Бранденбург]]-[[Прусия]] започва да увеличава своята сила под управлението на [[Фридрих Вилхелм]]. Вестфалският мирен договор, подписан през 1648, и&#768;г. ѝ дава допълнителна мощ чрез завладяването на Източна Померания. ОбразуваСъздава се форма на управление, базирана на [[автокрация|абсолютизъм]].
 
През 1701 годинаг. [[Фридрих I|Фридрих Ванденбургски]] е коронован за "крал в Прусия". От 1713 до 1740 г. крал [[Фридрих Вилхелм I]], също познат като "краля„краля [[войник]]" създава високо централизиранависокоцентрализирана териториална държава.
 
През това време Луи XIV, владетел на Франция, успява да завладее отделни части от [[Елзас]] И [[Лотарингия]] (1678-1681) и нахлува, и опустошава териториите на пфалцграфа (1688-1697). Луи XIV успява да се възползва от неприятностите на Империята с турците, които застрашават Австрия. "Кралят„Кралят слънце"слънце“ в края на краищата се отказва от своите намерения относно пфалцграфа.
 
През 1683 годинаг. турците са победени извън [[Виена]] от полска подпомагаща армия, водена от крал [[Ян III Собиески]] докато самият град е защитаван от имперски и австрийски войски под командването на Карл IV, дук на Лотарингия. Унгария е отново е покорена и по-късно става нова дестинация за немски заселници. Австрия, под властта на [[Хабсбурги]]те, развива голяма сила.
 
Във [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] (1740-1748) [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]] успешно се преборва за наследяване на трона. Но в [[Силезийски войни|Силезийските войни]] и [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] се налага тя да предаде [[Силезия]] на [[Фридрих II]] Велики, крал на Прусия. След Хубертсбургския мирен договор през 1763 годинаг. между Австрия, Прусия и [[Саксония]], Прусия се превръща в европейска Великавелика сила. Това дава началото на борбата между Прусия и Австрия за водачество на Германия.
 
От 1763 годинаг. срещу съпротивата от страна на аристократите и гражданите в Прусия и Австрия се оформя “просветен„просветен абсолютизъм”абсолютизъм“, според който владетелят е “главен„главен служител на териториалната страната”страна“. [[Икономика]]та се развива и законнисе реформипровеждат биватзаконови проведениреформи, включително премахване на измъчваниятамъченията и подобряване на статуса на [[евреи]]те. През това време започва и освобождаването на селяните. СъздаваЗапочва да се развива [[образование]]то.
 
През 1772-1795 годинаг. Прусия взема участие в разделянето на Полша, заемайки западните територии на [[Жечпосполита]], което води до векове на полска съпротива срещу германската власт.
[[Френската революция]] подпалва нова война между Франция и някои от нейните източни съседи, включително Прусия и Австрия. След [[Базелски мир|Базелския мир]], подписан през 1795 годинаг. с Прусия, западният бряг на [[Рейн]] е отстъпен на Франция.
 
[[Наполеон I Бонапарт]] възобновява войната срещу Империята. През 1803 годинаг. чрез “Reichsdeputationshauptschluss”„Reichsdeputationshauptschluss“ ([[Германска медиатизация]]) той унищожава почти всички църковни и по-малки светски териториални държави, както и повечето от имперските свободни градове. НовиВ средноЮгозападна големи държавиГермания се създават внови югозападнасредно Германияголеми държави. От своя страна Прусия придобива нови територии в северозападната част на Германия.
 
Свещената Римска империя формално престава да съществува на 6 август 1806 г., когато последният и&#768; император [[Франц II (Свещена Римска империя)|Франц II]] абдикира. Неговото семейство продължава да се нарича “австрийски„австрийски императори”императори“ до 1918 годинаг. През 1806 годинаг. под протекцията на Наполеон се създава [[Рейнски съюз|Рейнският съюз]] се създава под протекцията на Наполеон.
 
След като пруската армия е разбита от френските революционерски сили при [[Йена (град)|Йена]] и Ауерщет, Тилситскияпрез мирен1807 договорг. се подписва презТилситският 1807мирен годинадоговор. Чрез него всички пруски земи на запад от [[Елба (река)|Елба]] преминават към Франция, аи се образува кралствотокралство [[Вестфалия]] се образува, под управлението на брата на Наполеон, Жером. Някои от териториите от Полша, завладени от Прусия, биват завзети от [[Варшавско херцогство|Варшавското херцогство]].
 
От 1808 до 1812 годинаг. в Прусия преминаватстават редица промени. Реформи са направени от [[Хайнрих Фридрих Карл|фрайхер фом Щайн]] и фрайхер фон Харденберг провеждат реформи, включително закона за общинското управление, освобождаване на селяните и на евреите. Реформа на армията е предприета от пруските генерали [[Герхард фон Шарнхорст]] и [[Аугуст фон Гнайзенау]].
 
През 1813 годинаг. започват Войните за освобождение, след което следва и унищожаването на наполеоновата армия по време на неговия поход в [[Русия]] (1812). След [[Битка при Лайпциг|Битката на нациите]] при [[Лайпциг]] Германия е освободена от френска власт. Рейнският съюз се разпуска.
 
Наполеон I най-накрая е победен при Ватерло от британския военачалник [[Артър Уелсли]], граф на Уелинтън, и прусака [[Гебхард Леберехт фон Блюхер]].
[[Картинка:Maerz1848 berlin.jpg|200px|мини|Напрежението между либерали и националисти води до [[Германска революция 1848/49|Германската революция през 1848-49]] (Мартенската революция)]]
 
След падането на Наполеон европейските монарси и владетели на териториални държави се събират през 1814 г. във [[Виена]] , за да направят реорганизация на делата в Европа под водачеството на австрийския принц [[Клеменс фон Метерних]]. Политическите принципи, около които се обединява[[Виенски конгрес|Виенският конгрес]], включват възобновяването, законността и единството на владетелите относно подтисканетопотискането на революционни и националистически идеи.
 
На територията на предишната “СвещенаСвещена Римска империя на германския народ”народ се образува [[Германски съюз]] (''Deutscher Bund''), представляващ хлабав съюз от 39 териториални държави (35 властващи принца и 4 свободни градове) под водачеството на Австрия. Съюзът има Федерално събрание (''Bundestag''), заседаващо във [[Франкфурт на Майн]].
 
През 1817 г., вдъхновени от либералните и патриотични идеи на обединена Германия, [[студент]]ски организации се събират на “Фестивал„Фестивал Вартбург”Вартбург“ в замъка [[Вартбург]], [[Айзенах]], [[Тюрингия]]. На това събиране биват изгорени реакционни [[книга|книги]].
 
През 1819 г. студентът [[Карл Лудвиг Занд]] убива [[писател]]я [[Аугуст фон Коцебу]], който преди това се подиграва на либералните студентски организации. Принц Метерних използва убийството като повод за свикване на конференция в [[Карлсбад]], на която се явяват Прусия, Австрия и още осем държави и на която издават [[Декрети Карлсбад|Декретите Карлсбад]], чрез които се започва упражняването на [[цензура]], а [[университет]]ите попадат под наблюдение. Декретите полагат началото на така нареченото “преследване„преследване на демагозите”демагозите“, насочено директно към лица, обвинени в разпространяване на революционерски и националистически идеи. Сред преследваните са [[поет]]ът [[Ернст Мориц Арнт]], [[публицист]]ът [[Йохан Йозеф Гьорес]] и [[Лудвиг Ян]], “бащата„бащата на [[гимнастика]]та”та“.
 
През 1834 г. се образувасъздава [[Цолферайн]] (''Zollverein''), митнически съюз между Прусия и повечето от германските териториални държави като Австрия остава извън това обединение.
 
Растящото недоволство от политическия и социален ред, наложен от Виенския конгрес води до сблъсък през 1848 г. при [[Германска революция 1848/49|Мартенската революция]] в германските държави. През май Националното германско събрание ([[Франкфуртски парламент]]) заседава в църквата Св„Св. ПаулПавел“ във Франкфурт на Майн, за да създаде основите на национална германска [[конституция]].
 
Ала революциятаРеволюцията от 1848 г. обаче се оказва неуспешна. Крал Фридрих Вилхелм IV Пруски отказва имперската корона, Франкфуртският парламент се разпуска, а властващите принцове подтискатпотискат бунтовете чрез военна сила. Германският съюз се подновява през 1850 г.
 
През 1862 г. принц [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]] е номиниран за главен министър на Прусия като акт срещу либералната опозициятаопозиция, която го вижда като реакционер.
 
ВПрез периода 1863-641864 г. спорът между Прусия и [[Дания]] се задълбочава относно [[Шлезвиг]] се задълбочава, който, за разлика от [[Холщайн]], не е част от Германския съюз и който датските националисти искат да включат в състава на Датското кралство. Диспутът води до [[Германо-датска война]], в която Прусия, подкрепена от Австрия, побеждава Дания. Победената страна дава Шлезвиг и Холщайн на Австрия и Прусия. Впоследствие управлението на двете херцогства води до засилване на напрежението между Австрия и Прусия, което от своя страна води до [[Австро-пруска война|Австро-пруската война]] (1866). Прусаците побеждават във войната чрез решителната си победа в [[Битка при Кьонихграц|Битката при Кьонихграц]], където войската се командва от [[Хелмут фон Молтке Старши]].
 
== Северногермански съюз ==
{{основна|Северногермански съюз}}
 
През 1866 г. Германската конференция се разпуска. На нейно място се появявасъздава [[Северногермански съюз|Северногерманският съюз]] (немски: ''Norddeutscher Bund''), ръководен от Прусия. Австрия не е в него и остава извън германските дела до края на XIX и началото на XX век.
 
Северногерманският съюз е временно обединение, съществуващо от 1867 до 1871 г., между разпадането на [[Германски съюз|Германския съюз]] и образуването на [[Германска империя|Германската империя]], водена от Ото Бисмарк, който е обявен за [[канцлер]]. Чрез този съюз Прусия получава контрол върху повече от 22 териториални държави в Северна Германия и (чрез ''Цолферайн'') Южна Германия.
 
== Германска империя ==
=== Епоха на Бисмарк ===
 
[[Картинка:Wernerprokla.jpg|250п|мини|Провъзгласяването на Вилехлм I за "германски император" в Залата на огледалата във Версайския дворец.]]
[[Картинка:Map-deutsches-kaiserreich.png|250п|мини|Територията, обхваната от Германската империя.]]
 
Междуособиците между Франция и Прусия относно възможността наследникът на испанския трон да е германски кандидат – на когото Франция се противопоставя – представлява френскиятфренския претекст за началото на Френско-пруската война (1870-711871). Поради наличиетоучастието на Северногерманския съюз във войната се включват и южни германски териториални държави. Техните войски, заедно с тези на Прусия, командвани от [[Хелмут фон Молтке Старши]], атакуват френски сили, окупирали [[Саарбрюкен]], а след това настъпват към [[инвазия]] на Франция през август 1870 г. След множество битки, спечелени от Прусия, следва най-големият погром на френската армия, когато в [[Битка при Седан|Битката при Седан]] бива заловена почти цялата френска армия, водена от император [[Наполеон III]], бива заловена, а самият император е взет за затворник. Пада и [[Втора Френска империя|Втората френска империя]], когатоКогато във Франция се извършва безкръвен [[преврат]] и властта бива сменена, пада и [[Втора Френска империя|Втората Френска империя]]. Въпреки тежките загуби новата [[република]] решава да продължи войната още няколко [[месец]]а. Започва [[Обсада на Париж (1870-1871)|обсадаобсадата на Париж]], която продължава месеци, нанасяйки най-големите дотогава щети на столицата. Няколко месеца след вдигането на обсадата и след изпратените от страна на Прусия помощи за града, се подписва [[Франкфуртски мирен договор|Франкфуртският мирен договор]]. В него се гласиказва, че Франция е задължена да плаща на Прусия военни репарации и да даде териториите Елзас-Лотарингия на Германия. ТезиСлед частикато сеГермания съставятопределя отграницата [[Елзас]]според иетническите частинемски отдиалекти и [[Лотарингиякултура]]. Фактът,на че множество малки зони от френско-говорещоместното [[население са включени в тези земи]], е използван от Франция да обявиобявява новата граница за противоречива, следтъй като Германияв яопределени определямалки споредрайони етническитеот немскитези диалектиземи живее и [[култура]]френскоговорещо на местното [[население]].
 
По време на Обсадата на Париж германските принцове се събират в [[Зала на огледалата|Залата на огледалата]] във [[Версайски дворец|Версайския дворец]] и на 18 януари 1871 г. обявяват пруския крал [[Вилхелм I]] за “германскигермански император” на 18 януари 1871император. По този начин се появява Германската империя, обхващаща 25 териториални държави, три от които са градове на Ханза. Ото фон Бисмарк отново е назначен за канцлер. Това е така нареченото решение “Малка„Малка Германия”Германия“ след като Австрия не е включена в империята.
 
[[Картинка:Otto von Bismarck.JPG|200п|мини|ляво|Портрет на Ото фон Бисмарк, канцлер на Германската империя.]]
 
Вътрешната [[политика]] на Бисмарк като канцлер на Германия се характеризира с неговата битка срещу враговете на протестантската пруска държава. В така наречената ''Kulturkampf'' (1872-1878, [[Културкампф]]) той се опитва да намали влиянието на Римокатолическата църква и нейното политическо оръжие – [[Централна партия (Германия)|Католическата централна партия]], чрез няколко мерки като например приемането на граждански [[брак]] – но без особен успех. Милиони не-германскинегермански поданици на Германската империя, като полски, датски и френски малцинства, биват дискриминирани. Провежда се и политика на германизация.
 
Друга заплаха представлява въздигането на Социалистическата работническа партия (по-късно позната като [[Германска социалдемократическа партия]]), чиято обявена цел е образуването на нов [[социализъм|социалистически ред]] чрез реформирането и променянето на съществуващото политическо и социално състояние. От 1878 г. Бисмарк се опитва да ограничи и подтиснепотисне движението на социалдемократите като обявява за незаконни партийната организация, събранията и по-голямата част от [[вестник|вестниците]] им. От друга страна той, чрез представяне на социална осигурителна система, се надява да спечели подкрепата на [[работник|работническитеработническата]] класикласа за Империята чрез въвеждане на социална осигурителна система.
 
Основната цел на Бисмарк е да запази разрастващата се сила на Германия чрез система от съюзи и чрез опит да подтиснепотисне кризите, докато страната е напълно готова да ги посрещне. От огромна важност също е и задържането и изолацията на Франция, защото Бисмарк се страхува, че тя би създала съюз със Русия, за да отмъсти за загубата на Елзас- и Лотарингия през 1871 г.
 
[[Съюз на тримата императори|Съюзът на тримата императори]] се подписва през 1873 г. (основното споразумение е подписано на 11 октомври 1881 г.) от Русия, Австрия и Германия. В нея се твърди, че републиканизмът и социализмът са общи врагове и че трите сили ще обсъждат всички въпроси, свързани с външната политика. Бисмарк се нуждае точно от подобен съюз, за да държи Франция изолирана.
 
През 1879 г. Бисмарк сформира Двоен съюз между Германия и [[Австро-Унгария]] с премълчаната цел двете държави да се защитават взаимно в случай на атака от страна на Русия, която не е доволна със съгласието, постигнато при [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], който ревизира подписаниятподписания на 3 март 1878 г. [[Санстефански мирен договор]].
 
Създаването на Двойния съюз кара Русия да предприеме по-отстъпчиво отношение като това води до подписването през 1887 г. на така наречения [[Подсигурителен договор]] между Германия и Русия. В него двете сили се съгласяват на взаимна военна помощ в случай, че Франция нападне Германия или Австрия нападне Русия.
 
През 1882 г. [[Италия]] се включва в Двойния съюз, създавайки [[Троен съюз]]. Държавата иска да защити интересите си в Северна [[Африка]] срещу френската колониална политика. В замяна на подкрепата от страна на Германия и Австрия, Италия се задължава да подпомогне Германия в случай на военен конфликт с Франция.
 
За дълго време Бисмарк отказва да се съгласи с жеалнието на кронпринцакронпринц Вилхелм I за превръщането на Германия в световна сила чрез създаване на немски колонии (“място„място под слънцето”слънцето“ – първоначално казано от [[Бернхард фон Бюлов]]). Бисмарк иска да избегне напрежение между великите европейски сили, което задължително би застрашило сигурността на Германия. Но когато между 1880 и 1885 г. световната ситуация се оказва подходяща, Бисмарк се съгласява и няколков колонииАфрика се образуват вняколко Африкаколонии: [[Того]], [[Камерун]], [[Германска Югозападна Африка]] и [[Германска Източна Африка]]; в Океания: [[Германска Нова Гвинея]], [[Архипелаг Бисмарк]] и [[Маршалови острови]]. Всъщност самият Бисмарк подпомага събирането на [[Берлинска конференция|Берлинската конференция]] през 1885 г. В конференцията се поставя интернационална насока за завоеваниетозавоюването на африканската територия. Тя също дава тласък на "[[Надпревара за Африка|Надпреварата за Африка]]" и "[[нов империализъм|новия империализъм]]".
 
През 1888 кайзерътг. кайзер Вилхелм I умира на 91-годишна възраст. След него властва неговият болен син Фридрих III, който умира едва след 99 дни управление. На трона се възкачва 29-годишният и амбициозен Вилхелм II, син на Фридрих, се възкачва на трона. Политически и лични различия между Ото фон Бисмарк и новия [[монарх]], който иска да “бъдебъде свой„свой канцлер”канцлер“, водят до оставката на Бисмарк през 1890 г.
 
=== ЕпохаЕпохата на Вилхелм ===
 
[[Картинка:Karolinen-stamp.jpg|frame|[[Пощенска марка]] от Каролинските острови, датиращата от времето, когато те са под властта на Германската империя. ''Weltpolitik'' (СветовнаСветовната политика) на Вилхелм II води до натрупване на напрежение между другите световни сили и Германия.]]
 
Когато Бисмарк напуска своя пост, Вилхелм II обявява, че ще продължи външната политика на стария канцлер. Но скоро е избран нов политически път е избран, който цели да засили влиянието на Германия върху света (Weltpolitik). Презастрахователният договор с Русия не бива подновен. Вместо това Франция подписва съюз с Русия срещу Тройния съюз на Германия, Австро-Унгария и Италия. Самият Троен съюз е подкопан от различията между Австрия и Италия.
 
От 1898 г. германската колониална експанзия в Източна Азия ([[Киаучоу]], [[Мариански острови]], [[Каролински острови]], [[Самоа]]) води до напрежение в отношенията между Германската империя и [[Обединеното кралство]], Русия, [[Япония]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. Построяването на Багдадската железница, финансирана от германските банки и тежка индустрия и целяща свързване на [[Северно море]] с [[Персийския залив]] чрез [[Босфора]], също се сблъсква с британски и руски геополитически и икономически интереси.
 
За да предпази търговията и колониите на Германия, адмирал [[Алфред фон Тирпиц]] започва програма по създаване на военни кораби през 1898 г. То представлява директна заплаха за британската [[хегемония]] над моретата. В резултат на това съюзът между Германия и Великобритания се разпада. Германия бива скоростно изолирана.
 
{{основна|История на Германия през Първата световна война}}
 
Империалистическата политика и решителното преследване на националните интереси в края на краищата водиводят до началото на [[Първата световна война]] през 1914 г. Като повод се явява убийството на австрийския наследник [[Франц Фердинанд]] и неговата жена на 28 юни 1914 г. в [[Сараево]], [[столица]]та на [[Босна и Херцеговина]], от [[сърбия|сръбския]] националист [[Гаврило Принцип]]. Причините, заложени във войната, включват противопоставящите се европейски държави, надпреварата за въоръжаване, немско-британското съперничество и надвисналата мобилизация и ултиматуми (основното вярване е, че войната ще бъде кратка). Германия воюва на страната на Австро-Унгария, България и [[Османската империя]] срещу Русия, Франция, Великобритания, Италия, Япония и няколко други по-малки държави. Войната се разраства и из Близкия изток и германските колонии.
 
На запад Германия води война съпътствана от кървави битки. След кратък [[марш]] през Белгия, немските войски са спрени на [[Марна]], северно от Париж. До края на войната [[фортификация|фортификационните]] линии във Франция се променят незначително. На изток, въпреки липсата на решителни победи срещу руската армия, вкарването в капан и унищожаването на големи части от русите в Битката при Таненберг, последвана от малки австрийски и германски успехи, водят до триумф над руските сили и мир. Британската морска блокада в [[Северно море]] има ужасяващ ефект върху доставките до Германия на суров материал и храни. Включването на [[Съединени американски щати|САЩ]] във войната през 1917 г., последвало германската декларация за неограничено морско военно дело, бележи повратна точка във войната срещу Германия.
 
В края на октомври 1918 г. единици от военните сили на Германия при [[Кил (град)|Кил]] в северната част на страната, отказват да потеглят към последна, мащабна операция във войната, която те смятат за загубена. Това води до [[Германска революция от 1918-1919|Германската революция от 1918-1919]], наречена още Ноемврийска революция. На 3 ноември бунтовете се разпростират до други градове и териториални държави на страната, в много от които се образуват така наречените работнически и войнишки съвети.
 
Кайзер Вилхелм II и всички германски властващи принцове абдикират. На 9 ноември 1918 г. социалдемократът [[Филип Шайдеман]] обявява страната за [[република]]. На 11 ноември е подписанов [[примириеКомпиен]], приключващое войната, вподписано [[Компиенпримирие]]. Впоследствие, споредкоето социалнотослага правителствокрай на първатавойната. половина на 1919Впоследствие, революцията е жестоко потушена с помощта на [[Райхсвер]] и [[Фрайкорпс]] революцията е жестоко потушена през първата половина на 1919 г.
 
== Ваймарска република ==
 
[[Картинка:Deutsches Reich2.png|300px|мини|Териториалните държави в Германия след Първата световна война. Прусия е показана в синьо.]]
 
{{основна|Ваймарска република}}
 
На 28 юни 1919 г. е подписан [[Версайски договор|Версайският мирен договор]]. Германия губи [[Елзас-Лотарингия]], [[Еуен]]-[[Малмеди]], Северен [[Шлезвиг]] и областобластта [[Клайпеда]]. [[Полша]] е възобновена и по-голямата част от провинциите [[Позен (провинция)|Позен]] и Западна [[Прусия]], както и някои части от [[Горна Силезия]] се сливат с предишната страна след [[бунт]]ове и отделни [[въстание|въстания]]. Всички германски колонии са дадени на [[Антанта]]та. Източните и западни брегове на [[Рейн]] трябва да бъдат демилитаризирани. Индустриално важната област [[Саарланд]] е управлявана от [[Общество на народите|Обществото на народите]] за 15 години, а залежите от [[въглища]] там са управлявани от Франция. След края на срока, посочен от договора, [[референдум]]бъдещето на Саарланд трябва да се реши бъдещето на Саарланд[[референдум]]. За да подсигурят изпълняване на условията на договора, сили на Антантата окупират левия (германски) бряг на Рейн за период от 5-15 години. Германия и нейните съюзници поемат отговорност за война и според чл. 231 от Версайския договор, трябва да платят финансови репарации за всички загуби и щети, нанесени на Антантата.
 
Германската армия е ограничена до 100 000 [[офицер]]и и войници, армиятатя трябва да бъде професионална и по този начин няма възможност да събира резерви, генералният щаб трябва да се разпусне, а големи количества от военен материал се предават на производителите на амуниции. Военноморските сили също биват ограничени до няколко [[кораб]]а с водоизместимост до 10 000 тона, а [[ВВС|военно въздушнитевоенновъздушните сили]] и [[подводница|подводниците]] са забранени. <ref>{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=14}}</ref>
 
Унизителните условия на мир провокират негодуваненегодувание из цяла Германия и сериозно отслабват новия демократичен режим.
 
На 11 август 1919 г. влиза в сила [[Ваймар]]ската [[конституция]] влиза в сила с [[Фридрих Еберт]] като първи президент.
 
Въпреки това, най-големите [[враг]]ове на демократичния ред са законни според конституцията. Така през декември 1918 г. е откритаоснована [[Комунистическа партия на Германия|Комунистическата партия на Германия]] (''KPD''), последвана през януари 1919 г. от Германската работническа партия, по-късно позната като [[Националсоциалистическа германска работническа партия]] (''NSDAP''). И двете партии използват безсъвестно свободите, подсигурени им от новата конституция, в своята борба срещу Ваймарската република свободите, осигурени им от новата конституция.
 
През първите месеци на 1920 г. намаляването на броя на Райхсвер до 100 000 души, както е според Версайския мирен договор, и разпускането на много фрайкорпс – единици, изградени от доброволци – създава трудности. Недоволството е използвано от крайно десния политик [[Волфганг Кап]]. Той повежда разбунтувалите се фрайкорпс на марш към Берлин и се обявява за [[Райхсканцлеррайхсканцлер]]. Само след четири дни държавният преврат се проваля, поради липсата на подкрепа от страна на цивилните служители и офицери. Други градове са разтърсени от бунтове и въстания, които са кърваво потушени.
 
През 1922 г. Германия е първата странадържаваа, която установява дипломатически взаимоотношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] след раздвижването на френски и британски сили и оттеглянето на американските сили от Европа. Чрез [[Рапалски договор (1922)|Рапалския договор]] Германия признава Съветския съюз. Договорът също представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения.
 
Когато Германия не изплаща своите репарационни дългове, през януари 1923 г. френски и белгийски войски окупират индустриалната [[Рурска област]] през януари 1923. Германското правителство окуражава населението на Рур да използваоказва пасивна пасивносъпротива съпротивление: магазините не продават стока на чуждестранни войници, [[миньор]]ите не копаят за чуждите войски, трамваи, където са седнали членове на окупаторската армия, биват изоставениизоставяни на средата на [[улица]]та. Това се оказва ефективен подход, в следствие,вследствие на който окупацията се превръща в загуба на пари за френското правителство. Но борбата за Рур също води до голямо ниво на [[инфлация]] и много от тези, загубили цялото си състояние, се превръщат във врагове на Ваймарската република и гласуват за анти-демократичнотоантидемократичното право.
 
През септември 1923 г. лошите икономически условия карат канцлера [[Густав Щреземан]] да спре пасивната съпротива в Рур. През ноември неговото правителство представя нова [[валута]] [[Рентенмарк]] (по-късно: [[Райхсмарк]]) заедно с други мерки за спиране на хиперинфлацията. През следващите шест години икономическото състояние се подобрява. През 1928 г. продукцията на германската индустрия успява отново да достигне предвоенните нива от 1913 г.
 
Вечерта на 8 ноември 1923 г. шестстотин въоръжени мъже от [[SA]] обграждат бирария в [[Мюнхен]], където са се събрали управниците на [[Бавария]] и местните Райхсвер. Шурмовият отряд е воден от [[Адолф Хитлер]]. Роден в Австрия през 1889 г., предишенбивш доброволец в германската армия през [[Първата световна война]] и сегашеннастоящ член на нова партия, наречена НСГРП ([[Националсоциалистическа германска работническа партия]]), той дотогава е съвсем неизвестен дотогава. Хитлер се опитва чрез сила да накара тези управници да се присъединят към него и заедно да потеглят към Берлин, за да завземат властта ([[Бирен пуч]]). Той по-късно е арестуван и осъден на пет години затвор, но пуснат на свобода след по-малко от година през 1924 г.
 
Изборите, проведени през 1924 г., водят до победа на десните. Фелдмаршал [[Паул фон Хинденбург]], поддръжник на монархията, е избран за президент през 1925 г.
 
През октомври 1925 г. е подписан [[Договори от Локарно|ЛокарнскияЛокарнският договор]] между Германия, [[Франция]], [[БеглияБелгия]], [[Великобритания]] и [[Италия]], който поставя границата на Германия с Франция и Белгия. В допълнение Великобритания, Италия и Белгия се задължават да помогнат на Франция в случай, че немски войски настъпят към демилитаризираната [[Рейнланд]]. Този договор проправя пътя на Германия за нейното допускане до Обществото на народите през 1926 г.
 
ОколоГермански активи на стойност около 1 млрд. британски лири германски активи са присвоени от страните-победителки. Същевременно [[САЩ]] и Великобритания дават заеми в размер на 1,5 млрд. [[британски лири]] на Германия, които помагат за бързото възстановяване на страната. Германия не покрива всички плащания по дълга си и между 1926 и 1929 г. САЩ получава 20% от от заетите на Германия пари, без шансове за изплащане. <ref>{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=8-9}}</ref>
 
[[Крахът на Уолстрийт 1929|Крахът на Уолстрийт]] през 1929 г. поставя началото на [[Голямата депресия]]. Ефектът от тази световна икономическа криза достига и до пределите на Германия, където икономическото състояние се влошава скоростно. През юли 1931 г. ''Darmstädter und Nationalbank'' – една от най-големите немски [[банка|банки]] – фалира, а през първите месеци на 1932 г. броят на [[безработица|безработните]] достига повече от 6 млн. души.
 
В допълнение към западащата икономика идват и политическите проблеми, изразеноизразяващи чрезсе в невъзможността на партиите в Райхстага да образуват правителствено мнозинство. През март 1930 г. президентът Хинденбург назначава [[Хайнрих Брюнинг]] за канцлер. За да успее да изпълни своите сурови мерки за намаляване на мнозинството на социалдемократите, комунистите и членовете на НСГРП, Брюнинг издава спешни укази и дори разпуска парламента. През март и април 1932 г. Хинденбург е преизбран за президент.
 
От множеството малки партии, НСГРП е най-голяматаучастващши в народните избори през 1932 г., най-голяма е НСГРП. Пруското правителство е изгонено чрез преврат (''Preussenschlag'') през 1932 г. На 31 юли същата година НСГРП получава 37,3% от гласовете. През изборите на 6 ноември тя получава по-малък, но все пак най-големия от всички други процент гласове 33,1%, което я прави най-голямата партия в Райхстага. [[Комунистическа партия на Германия]] (КПГ) е на трето място с 15%. Заедно анти-демократичнитеантидемократичните леви и десни партии успяват да създадат мнозинство в парламента. НСГРП дължи успеха си до известна степен на това, че тя е много популярна сред младите гласоподаватели, които не успяват да си преминат професионално обучение и които имат слаба надежда за бъдеща работа, сред ниската средна класа на обществото, която губи своето имущество по време на голямата инфлация през 1923 г., сред селското [[население]] и сред големия брой безработни.
 
На 30 януари 1933 г., под натиск от страна на канцлер [[Франц фон Папен]] и други консерватори, президентът Хинденбург назначава Адолф Хитлер за канцлер.
 
* [http://www.gonschior.de/weimar/Deutschland/Uebersicht_RTW.html Резултати от избори във Ваймарската република в периода 1919-1933], [http://www.dhm.de/lemo/html/weimar/innenpolitik/nsdap/index.html Избори 1932, 1933]
=== Нацистка революция ===
 
За да подсигури мнозинството на НГСРП в Райхстага, Хитлер свиква нови избори. Вечерта на 27 февруари 1933 г. в сградата на Райхстага пламва [[пожар]]. Хитлер хитро хвърля вината върху несъществуващ комунистически бунт и убеждава президента Хинденбург да подпише ''Заповед на Райхпрезидента за защита на народа и държавата'' (на немски: ''Verordnung des Reichspräsidenten zum Schutz von Volk und Staat''). Тази заповед, която остава в сила до 1945 г., отменя важни политически и човешки права във Ваймарската конституция. Комунистическите сдружения са забранени, но по онова време не и самата комунистическа партия.
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14439, Rede Adolf Hitlers zum Ermächtigungsgesetz.jpg|200px|мини|Реч на Хитлер за Упълномощителния закон.]]
 
Единадесет хиляди комунисти и социалисти са арестувани и отведени в концентрационни лагери, където те остават в [[ръка|ръцете]] на [[Гестапо]], новообразуваната тайна полицейска сила (9 0009000 от затворниците са осъдени, а голям брой за екзекутирани). Комунистическите народни представители са отведени в арест (въпреки своите конституционни привилегии).
 
Въпреки тероръттерора и безпрецедентната [[пропаганда]], последните свободни Общонародни избори на 5 март 1933 г. донасят 43,9% на НГСРП, което не представлява удовлетворение за Хитлер, защото не му донасят мнозинство в Райхстага. Заедно с [[Германска народна партия|Германската народна партия]] той успява да образува мнозинство в парламента. В съюз с Католическата централна партия на Германия, Хитлер успява да убеди нужните две трети от Парламента, за да се приеме "УпълномощителнияУпълномощителният закона"закон, който дава на неговото правителство пълна законодателна власт. Единствено социалдемократите гласуват против този закон. Той дава основа за [[диктатор]]ство, разпускането на [[Федерални провинции на Германия|Федералните провинции на Германия]], като всички търговски съюзи и политически партии освен Националсоциалистическата партия са забранени. Дава се начало на нов централизиран тоталитарен режим, който вече не се подчинява на демократичната Ваймарска конституция. Германия напуска [[Общество на Народите|ОН]]. Коалиционният парламент е измамен на съдбоносния 23 март 1933 г. като липсата на някои от депутатите, които всъщност са убити или арестувани, се обяснява с доброволно отсъствие и следователно техните права за гласуване в Парламента са премахнати. Впоследствие през юли Централната католическа партия се разпуска доброволно като в замяна на анти-комунистаантикомунистът [[папа]] [[Пий XI]] подписва с Германия Райхсконкордат. С тези политически маневри Хитлер постига придвижванетовливането на тези гласоподаватели в неговата партия и дългоочакваното приемане на неговия режим. Интересно е да се отбележи, че според проучванията на професор Дик Гиъри, от протестантското население Хитлер получава по-голяма подкрепа на изборите от протестантското население. <ref>Dick Geary, ''Who voted for the Nazis?(electoral history of the National Socialist German Workers Party)'', History Today, Октомвриоктомври 1998, том 48, глава 10, стр. 8-14</ref> Комунистическата партия е забранена през април 1933.
 
[[Файл:Reichsparteitagnov1935.jpg|200п|мини|Хитлер поздравява щурмоваците през 1935 г. Зад него стои личната му охрана от "[[SS]]"]]
 
Въпреки това много лидери на нацисткия [[Щурмабтайлунг|Щурмови отряд]] (''Sturmabteilung'') остават разочаровани. Главнокомандващият на SA [[Ернст Рьом]] прави опити да внедри своя отряд в Верхмахта под негово управление. В тези действия Хитлер усеща заплаха за самия негосебе в тези действияси. През уикенда на 30 юни 1934 г. той издава заповед на SS да заловят Рьом и неговите лейтенанти и да ги екзекутират без съд (случка, позната като [[Нощ на дългите ножове|Нощта на дългите ножове]]).
 
SS се превръща в независима организация под командването на Райхсфюрер SS (''Reichsführer SS'') [[Хайнрих Химлер]]. Той ще стане и надзирател на Гестапо и на концентрационните лагери, а след това и на обикновената полиция. Хитлер образува ''Waffen-SS'' като отделна [[войска]].
 
Режимът на фюрера е изявено жестоко настроен срещу [[евреи]]те. През септември 1935 Райхстагаг. Райхстагът гласува за така наречените НурнбергскиНюрнбергски закони, настроенинасочени срещу еврейските граждани. Евреите губят своето германско гражданство и им се забранява да сключват [[брак]] с не-еврейскинееврейски германци. Около 500 000 отделни личностилица са засегнати от новите закони.
 
Хитлер отново създава немските въздушни сили и военна повинност. Новото въоръжаване представлява очевидно престъпване и Версайския мирен договор, но нито Обединеното кралство, нито Франция, илинито Италия правят нещо друго освен словесен протест.
 
През 1936 г. германски войски навлизат в демилитаризираната Райнланд. В такъв случай договорите от Локарно задължавазадължават Великобритания да подпомогне Франция, но въпреки протестите на френското правителство, Обединеното кралство решава да не прави нищо по въпроса. Успешният удар засилва властта и позицията на Хитлер в Германия. Неговата репутация продължава да расте и презпо време на [[Летни олимпийски игри|Летните олимпийски игри]] през 1936 г., които се провеждат едновременно в Берлин и в [[Гармиш-Партенкирхен]] и които се оказват още един голям успех за пропагандата на режима.
 
=== Експанзия и поражение ===
409

редакции