Разлика между версии на „Битка при Акциум“

изглаждане; форматиране: 6x интервали, число+г. (ползвайки Advisor.js)
(изглаждане; форматиране: 6x интервали, число+г. (ползвайки Advisor.js))
'''Битката при Акциум''' е решаващият сблъсък от [[Война между Октавиан и Антоний|Последната война на Римската република]]. Това е една от най-големите морски битки в древността. Битката се провежда на входа на [[Амбракийски залив|Амбракийския залив]] в [[Йонийско море]], близо до римската колония [[Акциум]] в [[Гърция]] (близо до днешния град [[Превеза]]) на [[2 септември]] [[31 пр.н.е.]]. Това е сражение между [[Октавиан Август|Октавиан]] и обединените сили на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]]. Флотата на Октавиан е водена от адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]]. Флотата на Марк Антоний е съпроводена<ref name=plutarh56>[[Плутарх]], "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#56 56]</ref> от тази на неговата любовница<ref name=plutarh25-31>[[Плутарх]], "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#25 25-31]</ref><ref>Preston Chesser, [http://ehistory.osu.edu/world/articles/ArticleView.cfm?AID=16 ''The Battle of Actium'']</ref><ref name="">[http://f99.middlebury.edu/FS013A/cleopatra_by_goedecke.htm Cleopatra: The Natural Nemesis of Rome Maggie Goedecke]</ref><ref>[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Africa/Egypt/_Texts/BEVHOP/13*.html The House of Ptolemy by E. R. Bevan Ch.XIII ]</ref>, царицата на Египет<ref>[http://quod.lib.umich.edu/cgi/t/text/pageviewer-idx?c=genpub;cc=genpub;rgn=full%20text;idno=ajl1424.0001.001;didno=AJL1424.0001.001;view=image;seq=9;page=root;size=100;frm=frameset; The life and times of Cleopatra, queen of Egypt; a study in the origin of the Roman empire, by Arthur E. P. Brome Weigall,]</ref>&nbsp;— Клеопатра.<ref>{{cite web | last = Gill | first = N. S. | year = 2010 | url = http://ancienthistory.about.com/cs/people/p/Cleopatra.htm | title = Cleopatra | publisher = About.com | accessdate = 3 септември 2010 | ref = harv}}</ref>
 
Октавиан побеждава флотаобединения флот на Антоний и [[Клеопатра VII|Клеопатра]] и става господар на [[Египет]]. Победата му позволява да консолидира властта си над Рим и неговите владения. За тази цел той приема титлата „[[Принцепс]]“ (първи гражданин) и впо резултат наслучай победата е удостоен със званието [[Август (титла)|август]] от римския [[сенат]]. Като Октавиан Август, той запазва атрибутите на републикански лидер, но историците обикновено виждат винтерпретират консолидацията на властта и приемането на тези титли признаци за края на Римската република и началото на Римската империя.<ref>Paul K. Davis, ''100 Decisive Battles from Ancient Times to the Present: The World’s Major Battles and How They Shaped History'' (Oxford: Oxford University Press, 1999), 63.</ref>
 
==Предистория==
===Съюзници===
Престижът на [[Октавиан Август]] и по-важното&nbsp;— лоялността на неговите [[легион]]и са първоначално подкрепени от наследството на [[Юлий Цезар]] през 44 пр.н.е., с което тогава седемнадесетгодишниятседемнадесет годишният Октавиан е официално осиновен от великия римски генерал и обявен за негов наследник, като получава и 3/4 от огромните му богатства.<ref>Светоний, "Юлий'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Julius*.html#83 83].</ref>
 
[[Марк Антоний]] от своя страна е основният и най-успешенвиден висш офицерпълководец в армията на Юлий Цезар ([[magister equitum]]) и благодарение на военната си репутация може да претендира за значителна частполитическа подкрепа от политическата подкрепастрана на войниците на Цезар и [[ветеран]]ите.
 
Политическият съюз между Октавиан, Антоний и [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]], известен като [[Втори триумвират]] е сключен през 43 пр.н.е., скоро след убийството на Цезар. Разпределят си провинциите на огромната държава.<ref>Апиан, Граждански войни, IV 1</ref> Октавиан и Антоний съвместно разгромяват армията на убийците на Цезар, [[Марк Юний Брут|Брут]] и [[Касий]] в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]. Лепид получава контрол над Африка, Октавиан — западните провинции, а Антоний — източните провинции, като Италия остава общо владение. Впоследствие този съюз е скрепен с брак: Антоний се жени за сестрата на Октавиан, [[Октавия Младша|Октавия]].
 
===Военачалници===
Флотата на Октавиан е водена от опитния адмирал [[Марк Випсаний Агрипа]], командващ левия фланг, [[Луций Арунций (консул 22 пр.н.е.)|Луций Арунций]], командващ центъра<ref name=plutarh65>Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#65 65]</ref> и [[Марк Лурий]] командващ десния фланг<ref name="ii.85">[[Велей Патеркул]], ''Римска история'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#85 II.85.]</ref>. [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Тит Статилий Тавър]] командва армиите на Октавиан, които наблюдават битката от брега<ref name="ii.85"/>, северната част на пролива.
 
Марк Антоний и [[Луций Гелий Публикола (консул 36 пр.н.е.)|Гелий Публикола]] командват дясното крило на флотата на Антоний, докато [[Марк Октавий (едил)|Марк Октавий]] и Марк Инстей ръководят центъра <ref name=plutarh65/>, с ескадрата на Клеопатра, позиционирана зад тях. [[Гай Созий]] предприема първоначалната атака от левия фланг на флотата, докато командирът [[Публий Канидий Крас]] ръководи сухоземните сили.<ref name="ii.85"/> Според Плутарх левият фланг на Антоний се командва от Целий.<ref name=plutarh65/>
Антоний взема решение, според Дион Касий и Плутарх, под влияние на Клеопатра и в разрез с мнението на своите приближени, да води морска битка <ref name=plutarh64>Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#64 64]</ref>. Заповядва да потопят една част от корабите, за да прехвърлят техните екипажи и гребци на другите кораби, тъй като през последните месеци са измрели много гребци. Плутарх споменава, че потопените кораби са предимно египетски. <ref name=plutarh64/>
 
Четири дни силният вятър и вълнението не позволяват битката да почне. В утрото на петия ден (2 септември) вятърът стихва.
Флотата на Антоний, на която са натоварени 20 000 тежковъоръжени войници и 2 000 стрелци<ref name=plutarh64/>, излиза от Амбракийския залив и се построява в две линии: в първата, която е разгърната в изпъкнала към противника дъга се намират около 170 големи кораба, а във втората - 60-те кораба на Клеопатра.
 
Почти до обяд сражението не започва. Корабите на Антоний остават неподвижни пред входа на залива, а тези на Октавиан не смеят да нападнат там поради теснината на мястото, гъстия им строй и добре защитените от брега флангове.
 
Към обяд излиза вятър, който духа откъм сушата и левият фланг на Антоний, командван от [[Гай Созий]], тръгва срещу десния фланг на Октавиан. Командващият този фланг, [[Марк Лурий]], се оттегля назад, за да принуди Созий да се откъсне от останалата флота.
Скоро двете флоти се сблъскват. Макар че корабите на Антоний вече са нарушили бойния си ред, не е никак лесно да бъдат превзети поради мощните бордове и обшивки. Плутарх отбелязва, че се налага по 3-4 кораба на Октавиан да атакуват един Антониев кораб, за да успеят да го превземат или потопят. <ref name=plurath66>Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#66 66]</ref>
 
Опасявайки се от нежелани обрати, Октавиан задържа своята флота и армия в бойна готовност през цялата нощ след битката и сам прекарва тази нощ на командния си кораб.
 
На следващия ден Октавиан предлага на Антониевия военачалник, ръководещ сухопътните сили, Канидий Крас, да капитулира, но той му отказва. Войниците на Антоний запазват верността си към своя водач през следващите 7 дни, очаквайки неговото завръщане. Едва когато Канидий Крас, отчаян от липсата на известия от Антоний, избягва от лагера, легионите се предават и минават на страната на Октавиан (19 легиона, около 100 хил. души и 12 хил. конници).<ref name="plutarh67-68">Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, 67-68</ref>
 
Междувременно египетската флота продължава на юг. През следващите дни Антоний не само не продумва на Клеопатра, но дори отказва да я види. Едва на 5 септември, когато пристигат на нос Тенарион (най-южната точка на [[Пелопонес]]), започва да общува с нея. Същия ден той изпраща оттам куриери към Акциум със заповед до Канидий Крас да оттегли легионите в Азия през Македония.<ref name=plutarh67>Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#67 67]</ref><ref>Според Картър тези инструкции са дадени сутринта преди битката, Carter, John M., The Battle of Actium: The Rise & Triumph of Augustus Caesar, стр.216; London: Hamish Hamilton, 1970</ref>
 
Новината, за загубата на Антоний при Акциум скоро обхожда империята. Чуждите владетели, чиято лоялност досега е била насочена към Антоний, му обръщат гръб и преминават на страната на младия Цезар.
Скоро Антоний научава, че царя на Юдея, Ирод, с няколко легиона и кохорти е преминал на страната на Октавиан и примера му е последван и от останалите владетели.<ref name=plutarh71><http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm Плутарх, "Успоредни животописи", Антоний, 71></ref>
 
==Жертви==
Според Плутарх загубите от страна на Антоний са не повече от 5000 убити и 300 пленени кораба<ref name=plutarh68/>. Трябва да се има предвид, че вероятно голяма част от тези кораби са стоели на брега и са взети без бой или са помощни -транспортни кораби. Друго възможно обяснение за разминаването в броя на участвалите и пленените кораби, е да е преувеличена бройката на пленените, за да се подчертае мащаба на победата на Октавиан.
 
Орозий обаче посочва, че Антоний губи 12 хиляди войници, които умират по време на битката, и има 6 хиляди ранени, от които 1000 умират по-късно от раните си<ref name=orosius/> и така общия брой за убитите войници от армията на Антоний стига 13 хиляди.
 
==След битката==
Битката при Акциум решава по принцип изхода от гражданската война, но войната като такава още не е приключила. Преди да премине към крайната си цел&nbsp;— вземането на Египет, Октавиан, провежда редица мерки, целящи да закрепят положението му на Изток. В началото отива в Атина, където приема посвещение в [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]]. След това отплава за [[Самос]], а оттам и в малоазийските градове. Там, в търсене на популярност, провежда традиционна политика по отменяне на данъци и опрощаване на дългове, а освен това и дава права на римски граждани на местни жители, служили при него. В края на 31&nbsp; г. Октавиан е принуден да се върне в Италия за да потуши метеж на ветераните, искащи пари.
 
[[Image:The Death of Cleopatra arthur.jpg|thumb|left|300px|Смъртта на Клеопатра, Реджиналд Артур, 1892]]
 
<span style="background:#f8bdd3; font-size:1em; color:#f8bdd3">██</span>&nbsp;Васални държави на Римската империя в периода на Октавиан Август</div>]]
Антоний изпада в отчаяние. В страхстраха си пред гнева му Клеопатра се скрива в гробницата и праща да му съобщят, че е умряла. Антоний повярва на това и се пробожда с меча си и, тъй като той не умира веднага, настоява да бъде отнесен до гробницата, в която Клеопатра е затворена, и там умира в ръцете и&#768;. Скоро след това царицата е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан. <ref name="Shuckburgh784">Shuckburgh, 1917; Page 780 - 784.</ref>. Октавиан има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Клеопатра заобикаляприспива бдителността на поставената и&#768; охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Според хрониките, тя слага край на живота си, следс ухапване от змия, нарочно поставена с кошница с плодове <ref name="Shuckburgh784" />.
 
Октавиан убива Цезарион, за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний&nbsp;— [[Марк Антоний Антил|Антил]] на [[1 август]] 30 пр.н.е. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний. След връщането си в Италия Октавиан отпразнува пищен [[триумф]], който продължава 3 дни; първия ден за победата в Илирия, втория&nbsp;— за тази в Акциум, а третия — за превземането на Александрия.
 
На мястото, където се е намирал лагер на легионителагерът на Октавиан е построен град с името Никопол („Град на победата“). <ref name=strabo>[[Страбон]], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html 7.7.6]</ref>В памет на победата Октавиан разширява храма на Аполон, намиращ се на нос Акциум, и учредява игри, които трябва да се провеждат на всеки 5 години.<ref>[[Светоний]], Животът на 12-те цезари, Август, [http://lingvo.asu.ru/latin/texsts/suet_august.html 18]</ref><ref>Страбон, "География", [http://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c7/ 7 кн, 7]</ref>
 
==Последици==
 
===Първични източници===
За битката при Акциум има много исторически материал, но за съжаление не от очевидци. От античните автори, чиито съчинения са се запазилизапазени до наши дни, битката при Акциум е най-пълно описана от двама гърци: [[Плутарх]] (I-II век от н.е.) и [[Дион Касий]] (III век от н.е.). Те и двамата са ползвали трудове на съвременници и участници в събитията, които за съжаление до нас не са достигнали. Важни сведения за тази битка се съдържат и в одите на Хораций и в „Римска история“ на Велей Патеркул, който е най-близко живелия до времето на битката (роден около 12 г. след нея). Други автори, в чиито съчинения има коментари или факти, свързани с битката са [[Светоний]], [[Страбон]], [[Плиний Стари]], [[Павзаний]], [[Евтропий]], [[Павел (апостол)|апостол Павел]] („Послание към Тит“), [[Вергилий]] (Енеида, кн.8 675-730), [[Ориген]], [[Орозий]] и [[Прокопий Кесарийски|Прокопий]].
 
* [[Плутарх]]: ''Успоредни животописи'', „Антоний“ 54-68 ([http://www.masters-classics.dir.bg/Antonij.doc български прев.]) ([http://ancientrome.ru/antlitr/plutarch/sgo/antonius-f.htm руски прев.])