Уикипедия

Николай Райнов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м редакция на източниците
Ред 31:
 
== Биография ==
Николай Райнов е роден в с. [[Кесарево]], Великотърновско на [[1 януари]] [[1889]] в семейството на видния деец за национално освобождение [[Иван Райнов]]. Брат е на художника [[Стоян Райнов]], професор по керамика и баща на видния скулптор [[Боян Райнов]], както и на писателя [[Богомил Райнов]].<ref>[[Невена Стефанова]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2232/rainov.htm "Талантлив угодник, Вестниккакво КУЛТУРАунизително съчетание (Извадки от бележника)" (нещо като рецензия на книгата "В името на отца" на Богомил Райнов)], в. "Култура", 14 май 2002].</ref>
 
Завършва [[Софийска духовна семинария|Духовната семинария]] в [[София]] ([[1908]]). Следва [[философия]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1911]]). Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] като военен кореспондент към 9-та плевенска дивизия, заела участък от отбранителната линия на Южния фронт, известен като Дойрански.
Ред 39:
Пише [[поезия]], [[белетристика]], културологични произведения в областта на историята на [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], [[фолклор]]а, [[етнография]]та; сътрудничи на периодичния печат; проучва много [[паметник на културата|паметници на културата]]; публикува редица статии за [[изкуство]]то и [[литература]]та.
 
Главен редактор на списанията „[[Зеница (списание)|Зеница]]“ и „[[Орфей (списание)|Орфей]]“, вестниците „Камбанар“ и „[[Анхира]]“. Първата му книга „[[Богомилски легенди]]“ ([[1912]]) е публикувана с псевдонима '''Аноним'''. Няколко месеца по-късно [[Антон Страшимиров]] публикува голяма рецензия за книгата в две последователни книжки на списание „Наш живот“ (кн. 9-10), наричайки автора „творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали“, а дебюта му – „събитие“.<ref>[[Едвин Сугарев]], [http://rose-kreuz.eu/website/dilemi.htm Едвин Сугарев. Дилемите на дуализма.]. Из книгата "Николай Райнов - боготърсачът богоборец. Изд. "Карина - Мариана Тодорова" : София, 2007</ref>
 
В периода 1918–1919 г. сътрудничи на [[Гео Милев]] като пише редица статии за неговото списание „Везни“. Същата година издава няколко книги: „Видения из древна България“, „Книга за царете“, „Очите на Арабия“, „Слънчеви приказки“, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на [[Фридрих Ницше]]. През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия.
Ред 45:
През периода 1922–1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 година.
 
Написал е и книгата „Светите братя“. През 1933 г. (заедно с проф. [[Благой Мавров]] и [[Никола Трифонов]]) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров [[Малта]]. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация "Рьорих"„Рьорих“.<ref>Даниела Кънева, [http://bnt.bg/bg/news/view/98096/unikalen_album_s_tvorbi_na_nikolaj_riorih Даниела Кънева. Уникален„Уникален албум с творби на Николай Рьорих.Рьорих“], БНТ, 30.03.2013.]</ref>
 
Заради романа му „[[Между пустинята и живота]]“, посветен на живота на [[Исус Христос]], е отлъчен от православната църква. През [[1924]] г. става главен редактор на новото списание “Орфей”„Орфей“<ref>{{cite journal | author = [[Бойко Златев]] | year = 2003 | title = Теософската периодика в България | journal = Палитра | volume = 1 | issue = 2 | month = декември | url = http://www.palitrabg.net/2t.htm
| accessdate = 13.08.2012 }}</ref>, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа “Орфей”„Орфей“.<ref>Николай Генов, [http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/01/history/s3145_5.htm Николай Генов. Теософското„Теософското общество е универсална религиярелигия“], в. Стандарт„Стандарт“, 01.10.1 октомври 2001. </ref> Списанието излиза само две години.
 
Автор е и на 30 сборника с [[приказки]] от цял свят (1930-1934); 9 тома „Вечното в нашата литература“ (1941); „История на пластичните изкуства“ — 12 тома.
 
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Председател на СБХ.<ref>[http://liternet.bg/publish13/k_nikolov/b_rainov.htm Калин Николов. Книга за случилото се зад разпятието, но не и за него ]</ref> [[Академик]] (1945), дописен член на [[Български археологически институт|Българския археологически институт]]. Съосновател и първи директор на [[Институт за литература|Института за литература]] на БАН (1948-1949).<ref>[http://www.ilit.bas.bg/bg/indexmission/about-us.phphtml Обща информация за Института за литература, БАН] на сайта на Института за литература.</ref>
 
Ето какво казва накратко за себе си Николай Райнов в Алманах „Жътва”, 1922 г.:
Ред 60:
''Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.''
 
Внучката му Диана Райнова казва за него: ''"Къде„Къде ли са сега индийските му дневници и познанието, което му е предал учителя Мория... Тепърва ни предстои да преоткриваме личността и това, което ни е завещал Николай Райнов."“''<ref>Даниела Кънева, [http://bnt.bg/bg/sport/view/35330/flameCandle70x80px.swf Преоткриване„Преоткриване на Николай Райнов.Райнов“], БНТ, 22.08.2010.]</ref>
 
В продължение на две години изследва всички копривщенски надгробни плочи и надписи, върху която тема публикува изчерпателна монография. Прави обстойни проучвания върху българската дърворезба и древната българска история.
Ред 113:
* Брошура „Николай Райнов – юбилейна изложба”, София, 1974
* „Петър Димков – добре познатият...непознат”, Николай Кафтанджиев, изд. Хрикер
 
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките. С., 1986, т. 5
* Васил Стоилов. ''История на моя живот''; Явора Стоилова. Историята на моя баща. Литературен форум, 1995
Line 120 ⟶ 119:
* Мичева-Пейчева, Калина. ''„Биографии на български писатели“'' Издателство „Дамян Яков“, С., 2005
* Игов, Светлозар. ''„История на българската литература“'' Издателство „Сиела“, С., 2001
* Кондаков, Радислав. ''„Николай Райнов&nbsp; — мисията на един окултен ученик в светасвета“''. С., 2006, www.beinsadouno.com,(електронна публикация - [http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=172 „Николай Райнов — мисията на един окултен ученик в света“] на сайта www.beinsadouno.com)
* Николов, Калин. ''„Николай Райнов. Сътворител на митологии“'', сп. „Усури“, С., окт. 2006
* Иванова, Кристел; ''Валентин Стамов. Библиография на Николай Райнов'', сп. „Тера фантастика“, бр. 2 от 2001 г.
* Богомил Райнов, ''„В името на отца"'', Издател: Продуцентска къща "2; 1/2" 2001 г. ISBN 9549044254
* Николай Райнов- боготърсачът богоборец, Едвин Сугарев Издател: КаринаМ 2007 г. ISBN 9789543150465
 
: ''Част от тази статия се основава на материал от http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=268 Словото, използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''
Line 131 ⟶ 130:
* Федотова В.Н. Сады болгарского художника Николая Райнова // Сад: символы, метафоры, аллегории». Памятники исторической мысли. РАХ, НИИ теории и истории изобразительных искусств. Москва, 2010.
 
== Бележки ==▼
<references />▼
 
== Външни препратки ==
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1391454524054&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9+%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW Намерете всичко от българските библиотеки за Николай Райнов на едно място - в Своден каталог НАБИС]
 
 
▲== Бележки ==
▲<references />
 
{{СОРТКАТ:Райнов, Николай}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Райнов“.