Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

редакция без резюме
 
==Бунтове и стабилизация==
Когато в началото на [[976]] г. Цимисхий умира, все още младите Василий II и Константин VIII остават единствени императори. По това време вече пълнолетни, младите василевси нямат опит и фактическото управление на държавата се поема от [[евнух]]а [[Василий Лакапин]] — незаконно роденият син на имп. [[Роман Лакапин]] (упр. 920 - 944 г.). Заемащ длъжността [[паракимомен]] (''παρακοιμώμενος'', пазител на покоите) Василий Лакапин е пръв сановник и най-довереното лице в двора, винаги непосредствено близо до императора. Начело на имперската администрация евнухът Василий е най-влиятелният човек в столицата. Неговата политика в подкрепа на дребните собственици, гръбнакът на армията, дава добри резултати, но ощетява знатните едри земевладелци, които за тринадесет години (976-989) вдигат серия от метежи срещу централната власт. Вероятно на тази заплаха се дължи промяната при Василий II - около 985 г. той отстранява своя съименник, изобличен в заговор, изоставя дворцовия живот на развлечения <ref>[http://www.fordham.edu/halsall/basis/psellus-chrono01.asp Psellus, pp. 29–30]</ref> и се посвещава на държавното управление и войната. Императора започва да води суров монашескиаскетически живот и никога не се жени.
 
===Междуособни войни===
Когато Василий II умира в края на 1025 г., той оставя на наследниците си империя, която се намира в цялостен разцвет, с площ от над 1,1 милиона квадратни километра и почти 20-милионно население.<ref>Матанов, Христо. Средновековните Балкани. Исторически очерци. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0. Стр. 93</ref> Политическото и културното влияние на Византия се разпростира много по-далеч с покръстването на Киевска Русия - непосредствен резултат от споразумението, с което киевският княз [[Владимир I|Владимир]] помага на Василий да удържи престола си срещу Варда Фока и получава за жена сестрата на императора, Анна.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=398-399}}</ref> Византийското владичество над България, наложено от Василий II, се задържа близо 170 години. Жестокостта, проявена във войната със Самуил, му печели прозвището '''„Българоубиец“''' във византийската историография от XII век, а успехите му го превръщат в пример за гърците в борбите им за надмощие в [[Македония (област)|Македония]] през XIX и началото на XX век.<ref>Stephenson, Paul. The Legend of Basil the Bulgar-Slayer. Cambridge University Press, 2003. Стр. 8-9</ref>
 
Тъй като Василий ІІ няма потомство след смъртта му начело на империята застава неговия брат Константин VIII Порфирогенет. Отказът от брак и почти монашеският начин на живот, който Василий избира, допринасят за изчезването на Македонската династия и династическите борби, които заедно с нашествията на [[печенеги]]те и [[селджукски турци|селджукските турци]] водят до кризата на Византия през втората половина на XI век.<ref>Cheynet, Jean-Claude. Basil II and Asia Minor, стр. 108. Във: Magdalino, Paul. [http://books.google.bg/books/about/Byzantinum_in_the_Year_1000.html?id=CSZQ-VPFKoMC&redir_esc=y Byzantium in the Year 1000]. BRILL, 2002. ISBN 9789004120976</ref>
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител