Разлика между версии на „Василий II Българоубиец“

редакция без резюме
В началото на царуването на Василий II български отряди подлагат балканските провинции на империята на систематични набези и опустошения. В течение на около десет години армиите на василевса са заети с потушаването на военни бунтове и вътрешни междуособици в Мала Азия, поради което нямат възможност да окажат ефективно противодействие срещу българите.
 
През лятото на [[986]] г. значителна армия водена от самият Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта [[Средец]]. Поради логистични затруднения и слухове за заговор в тила, императорът е принуден да се оттегли, но попада в българска засада при прохода [[Траянови врата]], където претърпява съкрушително поражение ([[Битка при Траянови врата|Битката при Траянови врата]], 17 август 986 г.), а живота му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. След като ответният поход на Василий II завършва с провал, Византия губи контрола на тема [[Паристрион|Подунавието]] ([[Подунавие]]то), [[Верея]] и редица други крепости. Тракия обаче остава в ромейски ръце.
 
ВСлед следващите годиникато българите възвръщат [[Мизия]], заедно с вече сринатата бивша столица Преслав, ите предприемат настъпление вкъм Централна [[Гърция]]. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират заплахата. Въпреки това в едно от сраженията ромеите успяват да пленят [[цар Роман]], последният потомък на [[Крумова династия|Крумовата династия]]. Като водач на българите изпъква способният военачалник [[Самуил]], обявил се по-късно за цар. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>
 
[[Картинка:First Bulgarian Empire (976-1018).png|мини|270п|left|Карта на Българо-Византийския конфликт от 976-1018 г.]]
След [[1000]] г. Василий II започва нови настъпателни кампании които се увенчават с повече успех. Империята отново завоюва североизточна България. В следващите години войната продължава с променлив успех, който все по-често минава на ромейска страна. През 1001 г., след като умиротворява източните граници, Василий II повежда решителна война за унищожаване на Самуиловото царство. Императорът предвожда лично византийските войски в по-важните кампании - завладяването на [[Сервия]] и [[Воден]] (1001 г.), [[Видин]] (1002 г.) и [[Скопие]] (1003 г.).
 
През 1014 г. в [[Битка при Ключ|битката при Ключ]] Василий ІІ побеждава армията на българския цар [[Самуил]], след което ослепява 15 000 пленени български войници, като на всеки 100 оставя по един едноок за да води останалите. Когато спасилият се с бягство Самуил научил за жестоката постъпка, той починал като видял гледката на свойте войници. Тези събития обричат Българското царство на гибел. Императорът продължава войната срещу българите, пренебрегвайки провокациите и нападенията от страна на араби и грузинци, както и бунтовете в италийските си владения. Редувайки военните действия с увещания и дарове за по-малодушните български боляри,<ref>{{Харв|Пириватрич|2000|loc=130-144}}</ref> четири години по-късно византийският император успява да сломи последната съпротива на наследниците на Самуил - цар [[Гаврил-Радомир]] и цар [[Иван-Владислав]], в резултат на което България попада под византийско господство за околоповече 150от годинивек и половина.
 
Завладените български земи са включени във византийската военноадминистративна система. За да предотврати нови въстания, Василий II урежда особения им статут в рамките на империята, като запазва данъците само в натурален вид и [[автокефалност]]та на [[Охридска архиепископия|Охридската църква]], макар и понижена в ранг от [[патриаршия]] на [[архиепископия]]. Заедно с България под византийско върховенство попадат и завладените от Самуил сръбски области - [[Рашка]], [[Босна (област)|Босна]], [[Дукля]] и [[Захълмие]], както и [[Хърватско кралство|Хърватското кралство]], чийто владетел се признава за византийски васал.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=406-409}}</ref>
Анонимен потребител