Василий II Българоубиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 44:
[[Картинка:Byzantines driving the Arabs to flight.jpg|мини|250п|дясно|Сражение между византийци и араби<ref>Миниатюра от Мадридския препис на [[Скилица]]</ref>]]
Със самостоятелното управление на Василий II идва краят на тази експанзия. Зает в борбите с динатите, а по-късно със [[Самуил]], той повежда дефанзивна политика спрямо източните съседи на империята. Изключение прави кавказкият регион, където през 1000 година византийците завладяват грузинското княжество [[Тао (историческа област)|Тао]]. Областта, през която преминават важни търговски пътища, става [[ябълка на раздора]] с [[Иверия|грузинското царство]], оформило се няколко години по-късно с обединението на [[Абхазия]], [[Картли]] и [[Кахетия|Кахети]] под властта на [[Баграт III]]. Неговият син, [[Георгий I]], нахлува в Тао през 1016 г. и разбива местните византийски сили. След покоряването на България Василий II повежда лично [[Византийско-грузински войни|наказателна кампания, която продължава две години]] (1021-1022) и води до затвърждаване на византийските териториални придобивки и подчиняване на грузинския цар. По същото време Византия анексира арменското царство [[Васпураканско царство|Васпуракан]] (източно от езерото [[Ван (езеро)|Ван]]).<ref name="treadgold520">{{Харв|Treadgold|1997|loc=520-523, 527-530}}</ref><ref>{{cite book | last = Holmes | first = Catherine | year = 1999 | title = Basil II and the Government of Empire (976 - 1025). Dphil. | publisher = University of Oxford | url = http://ora.ox.ac.uk/objects/uuid:0c31a663-8f27-4a87-b056-441c4b662553 | accessdate = 18.04.2014}} Стр. 281-284</ref>
Най-голямата заплаха за източните граници на Византия по времето на Василий II произхожда от династията на [[Фатимиди]]те, която се установява в [[Египет]] малко преди възцаряването му и оспорва агресивно сюзеренитета му над [[Алепо (емирство)|Алепското емирство]] в Северна Сирия. Византийските войски претърпяват няколко сериозни удара, но с два похода през 995 и 999 г. императорът успява да защити тази буферна държавица. През 1001 г. е сключено примирие, което се задържа до края на управлението на Василий. Фатимидите успяват да окупират [[Алепо]] през 1016 г., но го губят няколко години по-късно вследствие от търговското ембарго, наложено от Византия, и въстанията, инспирирани от нейната дипломация.<ref name="treadgold520"/>
Ред 50:
Сигурността на византийска Месопотамия също е под въпрос дълго време, особено в периода на междуособните войни от първите години на управлението на Василий II, когато империята губи трайно големия град [[Шанлъурфа|Едеса]]. По-нататъшни загуби не са допуснати, благодарение и на междуособиците сред самите мюсюлмани. Към 1000 г., след поредица от сблъсъци, Василий II успява да се спогоди с [[кюрди|кюрдските]] емири от [[Силван (град)|Маяфаркин]] - [[Марваниди]]те, които изместват мощната иранска династия на [[Буиди]]те като непосредствен съсед на Византия.<ref>{{Харв|Holmes|1999|loc=279}}</ref>
В източните територии, завладени в предходните десетилетия, Василий II предоставя правораздаването, администрацията и събирането на данъци на местните жители. Търпимостта му към
== Завладяване на България ==
| |||