Телефон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
[[Файл:Alt Telefon.jpg|мини|250п|Оливети телефон, около 1940 година]]
[[Файл:HTC 8X, Lumia 920, Lumia 820.jpg|мини|250п|Съвременни [[мобилен телефон|клетъчни телефони]]]]
'''Телефон''' ({{lang-el|τῆλε}}на — „далече“гръцки: иκαλά {{lang-el|φωνή}}“звук”“кур”) е [[телекомуникация|телекомуникационен]] [[апарат]], който предава и получава [[звук]], най-често човешки глас, на големи разстояния. Телефоните са от така наречената ''от точка до точка'' тип комуникационна система, чиято основна функция е да позволи на двама души, разделени от големи разстояния, да разговарят помежду си.<ref>Милев, Ал., Братков, И., Николов, Б. Речник на чуждите думи в българския език. Трето преработено и допълнено издание. Издателство “Наука и изкуство”.С., 1970.</ref> Той е един от най-често срещаните апарати в развития свят и отдавна се счита за абсолютна необходимост в предприятия, домакинства и правителствата. Думата ''телефон'' е приета и еднаква на много езици в целия свят.
 
Всички телефонни апарати имат следните части: [[микрофон]], [[слушалка]], [[звънец]] и [[клавиатура]] (в миналото [[шайба]] за набиране на номерата). Микрофонът и слушалката обикновено са интегрирани в едно (слушалка), която се поставя близо до лицето, за да се говори. Клавиатурата може да бъде част базовата единица или от слушалката. Стационарен телефон е този, който е свързан с електрическа двойка [[кабел]]и (чифт) към [[телефонна мрежа|телефонната мрежа]], а [[мобилен телефон]] или клетъчен телефон е преносимо устройство, което комуникира с телефонната мрежа посредством [[радиовълни]]. Безжичен телефон (също DECT телефон, {{lang-en|Digital Enhanced Cordless Telecommunications}} — цифрова усилена безжична комуникация) е преносим стационарен телефон от две части: подвижна слушалка, комуникираща безжично с ''базата'' - телефонен апарат, свързан по кабел към телефонната мрежа и може да се използва само в ограничен периметър около него.