Свети Димитър (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
вж. текста на статията |
мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
Преди последното възстановяване на черквата, в началото на XIX век, тя представлявала малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. "Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно..."<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref>Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”|}}<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Μ. Αποστολίδης]], Δύο έγγραφα εκ Φιλιππουπόλεως από των αρχών του 19ου αιώνος. – Θρακικά, 2, 1929, 349.</ref>
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г.
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма и го прехвърлят от ведомството на Цариградската патриаршия в това на Българската екзархия. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руската православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
| |||