Свети Димитър (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 31:
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Μ. Αποστολίδης]], Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, 135.</ref>|}}
 
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref> Дарения за обзавеждането на храма прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68; Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 128-139.</ref>
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма и го прехвърлят от ведомството на Цариградската патриаршия в това на Българската екзархия. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руската православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
Ред 46:
[[Иконостас]]ът, архиерейският трон и амвонът са изящни произведения от бял, сив и цветен мрамор. Два гръцки надписа под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица гласят:
 
{{цитат|„Това светло темпло [иконостас] е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политис за вечно възпоменание в лето Господне 1869." „Дело на А. Калуменос.“<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Μ. Αποστολίδης]], Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}
[[File:Свети Димитър Пловдив.JPG|thumb|Част от мраморния иконостас]]