Добродетел: Разлика между версии

Във своята работа ''Никомаховата Етика'', [[Аристотел]] дефинирал добродетелта, като междинна точка между недостига и излишъка на черта в характера на човек<ref>http://www.sparknotes.com/philosophy/ethics/summary.html</ref>. Точката на най-голямата добродетел лежи не точно по-средата, а в [[Est modus in rebus|оптималното]], което някой път клони повече към едната черта, друг път повече към другата. Въпреки, че действията на виртуоз не са просто в "оптималното" (математически погледнато), между срещуположните крайности. Както Аристотел казва в Никомаховата Етика: "в правилният момент, за правилните неща, към правилните хора, водещи до правилен път, и по правилният начин, е междинното и най-добро състояние, и това е подходящо за добродетел.". Това не е просто да разделиш и избереш средата между двете крайности. Например, '''щедростта '''е добродетел, който попада между двете крайности '''скъперничество '''и '''прахосничество. ''' Щедростта е по средата между двата порока и е точно в целта. Други примери включват: кураж/смелост като "златната" - оптималната среда между страхливостта и безрасъдната смелост и увереност златната среда между себепотъпкването и суетата. За да намерите златната среда се изисква общочовешки здрав разум, не задължително голям [[интелект]]. Аристотел смята, че добродетелта е съвършенството да бъдеш човек, умение което помага на хората да оцеляват, преуспява, формират смислени връзки и намират [[щастие]]. Ученето на добродетелите е трудно в началото, но става по-лесно с практиката след време докато не стане [[навик]] (рутинно поведение, което се повтаря често и се появява несъзнателно).