Добродетел: Разлика между версии

Класическото разбиране за златно правило идва от първи век от Равин Хилил старият. Прочут е и в традицията на Евреите, като знаещ, той се свързва с развитието на знанието повторение и учене (Mishnah и Таlmud) и се смята за една от най важните фигури във историята на Евреите. Попитан за резюме на религията на Евреите, Хилел отговаря (предполагаемо, стоейки на един крак): "Това, което е не ти е приятно не прави на твой познат. Това е цялото Troah. Останалото е обяснението: просто трябва да отидеш и да го учиш.

 

В християнството основни теологични (които са свързани със спасение от Господ) добродетели са [[вяра]]та, [[надежда]]та, [[любов]]та, [[Състрадание|състраданието]] и [[Милосърдие|милосърдието]]. <ref>[http://www.pravmladeji.org/node/130 Естествена и християнска добродетел]</ref>  1 Corinthians 13:13 (νυνὶ δὲ μένει ''πίστις, ἐλπίς, ἀγάπη'', τὰ τρία ταῦτα· μείζων δὲ τούτων ἡ ἀγάπη (''pistis'' (вяра), ''elpis'' (надежда, ''agape'' (любов)).  Във същата глава описва любовта, като най-великото от трите, и дори я дифинира като "търпелива, добра, не завистлива, не самохвалеща се, не арогантна или груба. Християнският добродетел за любовта, някой път се казва благотворителност, а друг път се описва с Гръцката дума ''agápē, която ''се използва за контраст на любовта към Бог и любовта на човешкият вид към други видове, както и разликата между любовта като приятелство и физическа.)