Добродетел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 33:
===Християнство===
{{main|Християнска етика}}
{{Виж също|:[[Седемте добродетеля|]] и [[Евангелските съвети}}]]
В християнството основни теологични (които са свързани със спасение от Господ) добродетели са [[вяра]]та, [[надежда]]та, [[любов]]та, [[Състрадание|състраданието]] и [[Милосърдие|милосърдието]]. <ref>[http://www.pravmladeji.org/node/130 Естествена и християнска добродетел]</ref>  1 Corinthians 13:13 (νυνὶ δὲ μένει ''πίστις, ἐλπίς, ἀγάπη'', τὰ τρία ταῦτα· μείζων δὲ τούτων ἡ ἀγάπη (''pistis'' (вяра), ''elpis'' (надежда, ''agape'' (любов)).  Във същата глава описва любовта, като най-великото от трите, и дори я дифинира като "търпелива, добра, не завистлива, не самохвалеща се, не арогантна или груба. Християнският добродетел за любовта, някой път се казва благотворителност, а друг път се описва с Гръцката дума ''agápē, която ''се използва за контраст на любовта към Бог и любовта на човешкият вид към други видове, както и разликата между любовта като приятелство и физическа.)
 
В Библията се споменава за допълнителни добродетели, такива като в "Плодовете на Великият Дух", намиращи се в Галатяни 5:22-23: "В контраст, плода на Духа е доброжелателен - любов: радост, мир, дълготърпение, добота, благосклонност, вярност, нежност, себеконтролиращ. Не съществува закон срещу това нещо."
 
'''===Ислям'''===
 
В Исляма, за Коран се вярва, че е буквалната дума на Бог, и е дефиниращ добродетели. Пророк Мухамед, като вестител на Бог, се смята като най-добър пример за добродетел в човешка форма. Хадидите, неговите записани изказвания, имат централна роля за Исляма и разбирането на добродетел.
 
; ===Хиндуизъм:===
: Ahimsa - ненасилие в действие, думи и мисли - се смятат за най-високият добродетел в двете Индийски религии: Хиндуизъм и Джайнизъм.<sup>[12][13] </sup> Също е едно от петте правила на Будзмът.
: Добродетелят е много дебатираща се и развиваща се концепция в Хиндуизмът. Есенцията за нужда и ценност на добродетел се обяснява в Хиндуиската философия като нещо, което не може да бъде наложено, а нещо което се осъзнава и доброволно се изживява от всеки един индивид. Например, Апастамба обяснява: " Добродетеля и порока не викат - ЕТО НИ!, нито Боговете, гандхарвите, нито предците ни могат да ни убедят - това е правилно, това е грешно, добродетеля е деликатна концепция, и изисква внимателно непрекъсната рефлекция от всеки човек преди да стане част от живота.
Ред 49:
: [[алтруизъм]], въздържаност, умереност, честност, [[чистота]], пазене на Земята, [[универсализъм]], [[мир]], [[ненасилие]]/[[ахимса]], почит, уважение към учителите
 
; ===Будизъм===
В будизма практикуването на [[Благороден осмократен път|Благородния осмократен път]] е пътят към просветление. Благородният осмократен път може да се разглежда и като списък с прогресиращи по своето значение добродетели
#
Ред 91:
В съдбата на Bahá'í, добродетелите са директни духовни качества, в които човешката душа притежава, унаследени от Господ. Развитието и проявата на тези добродетели е тема на Скритите думи в Bahá'u'lláh и са дисктутирани в голяма подробност като основи на божествено-вдъхновеното общество от `Abdu'l-Baháin в текстове като Тайните на божествената цивилизация.<sup>[''citation needed'']</sup>
 
=== DaoismДаоизъм ===
"Добродетел", преведено от Китайски  ''de'' (德), е също много важно понятие в Китайската философия, в частност Даоизмът. ''De'' (Chinese: 德; pinyin: <em>''dé''</em>; Wade–Giles: ''te'') оригиналноозначава норматив "добродетел" като чувство на "личностен характер, вътрешна сила и почтеност", но семантично заменено