Василий II Българоубиец: Разлика между версии

| описание на изображението=Илюстрация от византийски псалтир, наизобразяваща император Василий II, изобразяваща императора, изправен над падналите си врагове

Василий II е първородният син на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]], когото наследява заедно с по-малкия си брат [[Константин VIII]] през март 963 г. Тогава момчетата са едва на 5 и 3 години. Вместо тях управляват първо майка им, императрица [[Анастасо-Теофано]], и [[паракимомен]]ът [[Йосиф Вринга]], а впоследствие императорите [[Никифор II Фока]] (упр. 963-969 г.) и [[Йоан I Цимисхи]] (упр. 969-976 г.), под чието ръководство Византия постига значимизначителни успехи срещу араби и българи.<ref>{{Харв|Острогорски|1998|loc=376-391}}; {{Харв|Мутафчиев|1994|loc=245}}</ref>

Когато през 971 г., в резултат от [[Нашествие на Светослав I в България|руското нашествие на Балканите]] и последвалата руско-българо-византийска война, Йоан Цимисхий завладява [[Велики Преслав]], той пленява българския цар [[Борис II]] и го принуждава да абдикира. Така, поне от гледна точка на ромейското правителство, е сложен официален край на независимата българска държава. Но имперските армии не достигат югозападните предели на българското царство, чиитокъдето местни водачи (т.нар. [[комитопули]]) вдигат [[Въстание на комитопулите|въстание]] скоро след смъртта на Цимисхий.

В началото на царуването на Василий II български отряди начелона съскомитопула [[Самуил]] подлагат балканските провинции на империята на систематични набези и опустошения. В течение на около десет години армиите на василевса са заети с потушаването на междуособиците в Мала Азия, поради което нямат възможност да окажат ефективно противодействие срещу българите.

През лятото на [[986]] г. значителна армия водена от самият Василий II навлиза на българска територия и неуспешно обсажда крепостта [[Средец]]. Поради логистични затруднения и слухове за заговор в тила, императорът е принуден да се оттегли, но попада в българска засада при прохода [[Траянови врата]], където претърпява [[Битка при Траянови врата|съкрушително поражение]], а животът му е спасен като по чудо от арменската императорска гвардия. След този провал Византия губи контрола над земите на север от [[Стара планина]], [[Бер|Верея]] и редица други крепости. Поредицата от походи, ръководени лично от императора през 991-994 г., не ликвидират българската заплаха. Едва със [[Битка при Сперхей|сражението при Сперхей]], спечелено от наместника на Василий - [[Никифор Уран]], през 996 г., на българските нападения към [[Солун]] и [[Пелопонес]] е сложен край.<ref>{{cite book | last = Пириватрич | first = Сърджан | year = 2000 | title = Самуиловата държава. Обхват и характер | publisher = Издателска група „АГАТА-А“ | location = София | isbn = 954-540-020-X}} Стр. 97-98, 107-113, 117-120</ref>