Пирдоп: Разлика между версии

Възникнал до мястото на късноримско селище, предполага се, че той е наследник на тракийски град Бурдапара (Бурдапа), споменат от византийския хронописец Прокопий. Който е бил при руините на забележителната [[Еленска базилика]].Територията на общината е социализирана още в дълбоката древност. Засвидетелствани са поселения на тракийското племе койлалети, който към V - IV в. пр. Хр. стават част от голямата държава на бесите.  Над 250 надгробни тракийски могили и 17 средновековни калета недвусмислено показват, че векове наред тук кипи живот и са се кръстосвали различни пътища. АктивниятПрез животземлището продължавана презобщината цялатае античностпреминавал старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци. Множество археологически паметници и Средновековнатаградища епохав близката околност от XI - XIV в. пък говорят за развит поселищен живот по време на Ранното, Същинското и Късното Средновековие. От 705 г. при хан Тервел районът е част от българската държава. Най-забележителен паметник от тези епохи е варварски разрушения от турския поробител''' манастир "Свети Илия"''' с базилика от IV век известна като''' [[Еленска базилика]]'''. Тя е паметник на раннохристиянската архитектура и средновековен '''български книжовен център''', тук е открит ''' [[Пирдопски апостол]]''', българският ръкопис от 13 век. Историческите документи сочат, че Пирдоп е оказал героична съпротива на османските нашественици по време на похода им за завладяване на котловината. Войските на местния български болярин княз Момчил Пирдопски години наред с нечуван героизъм са отбраняват котловината и югозападните граници на Шишманова България. За което свидетелства една приписка в Пирдопския апостол.