Иван Буров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) допълнения |
||
Ред 12:
'''Иван Димитров Буров''' е [[България|български]] [[банкер]], един от водещите финансисти в страната през първата половина на 20 век.
Иван Буров е роден на [[2 май]] [[1873]] година в [[Горна Оряховица]] в семейството на видния търговец [[Димитър Буров]]. Негов по-малък брат е видният политик [[Атанас Буров]].
Завършва търговска академия във [[Виена]], след което работи в клона на [[Креди Лионе]] в [[Марсилия]]. Владее свободно немски, френски, руски и английски. След завръщането си в България се установява в [[Свищов]], където работи в [[Българска търговска банка]].<ref name="ib_jc">Жоро Цветков, "Атанас Буров. Живот за България", изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с. 16–17</ref>
Иван Буров наследява основните дялове в предприятията на баща си и участва в управлението на Българска търговска банка, [[Застрахователно дружество „България“]], [[Съединени тютюневи фабрики]], [[Гранитоид]] и други финансови и промишлени компании. Той е дългогодишен председател на [[Съюз на българските индустриалци|Съюза на българските индустриалци]] и [[Съюз на акционерните дружества|Съюза на акционерните дружества]].<ref name="иванов">{{cite web | last = Иванов | first = Мартин | authorlink = Мартин Иванов | year = 2011 | url = http://forbesbulgaria.bg/Митът-за-изедника-богаташ/ | title = Митът за изедника богаташ | work = forbesbulgaria.bg | publisher = Атика Медия България | accessdate = 2012-11-22}}</ref>▼
През 1900 г. се премества в Русе, където развива широка финансова и стопанско-управленска дейност<ref name="ib_jc"/>, a през 1909 година се премества в [[София]] и става член на Управителния съвет на Българската търговска банка.<ref>{{cite web | publisher = Фондация „Атанас Буров“ | year = 2012 | url = http://www.burov.org/bg/about-atanas-burov | title = За Атанас Буров. Биография | work = burov.org | accessdate = 2012-11-22}}</ref>
Воюва като офицер в Балканските войни и в [[Първата световна война]]. През 1917 г. е изтеглен от фронта и е назначен за специалист стопановед в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Пътува често до [[Берлин]] и столиците на държавите от Централните сили, подготвя сделки и сключва стопански договори, участва в състава на българската делегация в Брест-Литовск. След войната се установява окончателно в София.<ref name="ib_jc"/>
С помощта на сътрудниците си – минни инженери и стопански специалисти, превръща Акционерното дружество „Бъдеще" във водещо минно предприятие, което допринася за разкриване на подземните богатства на България и внася редица подобрения на труда при подземни условия. Като опитен финансист 30 години е председател на управителния съвет на Българска търговска банка, реорганизира фамилната фирма от събирателно дружество в по-удобната акционерна форма, като създава „Банка Д. А. Буров & С-ие. Акционерно дружество". Заявява силно присъствие в първото застрахователно дружество „България", което през 1931 г. прераства в Акционерно дружество „България—презастрахователно".<ref name="ib_jc"/>
Ив. Буров е акционер в редица фирми. С участието си в техните управителни тела съдейства за развитието на различни промишлени отрасли: производство на цимент – АД „Гранатоид"; добив на електроенергия – АД „Адрее" и АД „Орион"; тютюнева промишленост – Консорциум за тютюн – София, и Съединени тютюневи фабрики – Плевен; мелничарство – АД „Червен бряг", АД „Гиран" и АД „Нови пазар"; текстилна промишленост – АД „Свети Георги" – Трявна; керамична индустрия – АД „Труд" – Русе, и АД „Работник" – София; производство на машини – АД „Е. Мюлхаупт & С-ие" – Русе; вестникарство и печатарство – АД „Стопанско развитие" – София, и АД „Мир"; производство на спирт – АД „Янтра" – Горна Оряховица; Книжно-мукавена фабрика – Княжево; Семепроизводителна станция „Д.А. Буров & С-ие" – Горна Оряховица, и семейното предприятие със значителен принос в развитието на кредита, търговията и земеделието.<ref name="ib_jc"/>
▲
Полага грижи за в. „Мир" и допринася за превръщането му в един от най-добре списваните вестници.<ref name="ib_jc"/>
Научните интереси на Ив. Буров обхващат широк кръг въпроси. Литературата, която го интересува, си изписва и чете в оригинал. Има специални интереси към [[археология|археологическата наука]] и [[нумизматика]]та. Става един от основателите и член е на [[Национален археологически институт с музей|Българския археологически институт]]. Основава към института фонд за развитие на археологическата наука и за археологически проучвания. Създава ценна и с научна стойност нумизматична сбирка.<ref name="ib_jc"/><ref name="иванов"/>
Иван Буров си отива на 9 декември [[1939]] година в София. В деня на погребението му вместо венци Българската търговска банка и групата „България" внасят съответно до 30000 и 20000 лева в основания от него фонд към Археологическия институт.<ref name="ib_jc"/>
== Бележки ==
| |||