Самолетостроене: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разширение Самолетостроенето в България
+препратка
Ред 7:
 
==Самолетостроенето в България==
След Първата световна война и унищожаването на българската военна авиация по клаузите на Ньойския мирен договор, през 20-те години на ХХ век се създава '''Държавната аеропланна работилница''' (ДАР) в [[Божурище]]. То е първото българско самолетостроително предприятие. Разположено е до [[Летище Божурище]]. В България по-късно са изградени още две фабрики за производство на самолети - в гр. Ловеч [[Държавна самолетна фабрика|Държавната самолетна фабрика]] (ДСФ) и в гр. Казанлък „[[Български Капрони Български]]“. Разработваните и произвежданите самолети, поради ограниченията на [[Ньойски договор|Ньойския договор]], са с маломощни двигатели и са предназначени предимно за обучение на пилоти и граждански нужди. Отпадането на ограничението съвпада по време с началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], което е и причината България да не разполага със свое производство на съвременни бойни самолети, а такива да се закупуват от други държави.
 
Производството на самолети продължава от 1925 до 1954 г., когато се закрива. На създадените производствени мощности и подготвеният за тези производства персонал, се възлага производството на продукти от друга номенклатура в
машиностроенето.
 
За този период от време в самолетостроителните фабрики (ДАР в Божурище, ДСФ в [[Ловеч]] и „Български„Капрони Капрони“Български“ в [[Казанлък]]), от български конструкторски екипи са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.
 
В България най-масово произвеждания самолет за учебни и учебно-бойни цели е „[[Лаз-7]]“, последният от българските самолети, конструирани от професор инженер [[Цветан Лазаров]].
Ред 19:
* [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)]]
* [[Държавна самолетна фабрика (Ловеч)]]
* [[Капрони Български]]
 
== Външни препратки ==