Добродетел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 14:
* ''справедливост'': δικαιοσύνη (''dikaiosynē'')
Този подбор се датира от времето на гръцката философия и е описан от [[Платон]] в добавка към благочестието: ὁσιότης (hosiotēs), с разликата, че мъдростта заменя предпазливостта като добродетел<ref>Den Uyl, D. J. (1991), The virtue of prudence, P. Lang., in Studies in Moral Philosophy. Vol. 5 General Editor: John Kekes</ref>. Някой от учените смятат<ref> Carr, D. (1988), The cardinal virtues and Plato's moral psychologym The Philosophical Quarterly, 38(151), pages 186-200</ref>, че в тази комбинация добродетелите се взаимносвързани, подразбиращи се
Не е ясно дали повече добродетели са измислени после и Платон се е съгласявал автоматично с допълненията на унифицираните теории и възгледи за добродетел<ref> Gregory Vlastos, The Unity of the Virtues in the "Protagoras", The Review of Metaphysics, Vol. 25, No. 3 (Mar., 1972), pages 415-458</ref>. В ''Protagoras'' и ''[[Менон]],'' например, той казва, че отделните добродетели не могат да съществуват независимо, като предлага противоречия на действие с умисъл по нечестен начин и действие със смелост, но без умисъл.
Ред 46:
В индуистката литератураДобродетелта води до ''пуня'' (на санскрит: पुण्य<ref>http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=puNya&direction=SE&script=HK&link=yes&beginning=0</ref>,<sup>[18]</sup> свещен живот), докато пороците водят до ''пап'' (на санскрит: पाप<ref>http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html</ref>,<sup>[19]</sup> грях). Понякога, думата ''пуня'' се използва взаимозаменяемо с думата добродетел. Добродетелите които съставят един [[Дхарма|дхармичен]] живот, който е морален етичен и добродетелен са разгърнати във [[Веди|ведите]] и в [[Упанишади]]. С течение на времето нови добродетели са представени и прибавени от древните индийски учени, някои са заменени, а други са слети. Например, Манусамхита първоначално описва десет добродетели, необходими на човека да води ''дхармичен'' начин на живот. Това са:
''дхирти'' (смелост), ''кшама''(прошка), ''дама'' (самоконтрол), ''астея'' (липса на алчност) , ''сауча'' (вътрешна чистота), ''индрияни-граха'' (контрол на чувствата), ''дхи'' (излъчваща издържливост), ''видя'' (мъдрост), ''сатям''(истинност), ''акродха'' (без гняв)<ref> Tiwari, K. N. (1998), Classical Indian Ethical Thought: A Philosophical Study of Hindu, Jaina, and Buddhist Morals, Motilal Banarsidass Publishers, ISBN 978-81-208-1608-4, pp 52-55</ref>. По късните варианти, този списък е намалян до пет добродетели от същият учен чрез сливането и създаването на много по-разширена концепция. По-краткия списък с добродетелите е:''ахинса'' ([[Ахинса|ненасилие]]), ''дама'' (самоограничение), ''астея'' (липса на алчност), ''сауча'' (вътрешна чистота), ''сатям'' (истинност)<ref>Gupta, B. (2006). BHAGAVAD GĪTĀ AS DUTY AND VIRTUE ETHICS. Journal of Religious Ethics, 34(3), 373-395.</ref><ref>Mohapatra & Mohapatra, Hinduism: Analytical Study, ISBN 978-8170993889; see pages 37-40</ref>.
===Будизъм===
В будизма практикуването на [[Благороден осмократен път|Благородния осмократен път]] е пътят към просветление. Благородният осмократен път може да се разглежда и като списък с прогресиращи по своето значение добродетели
| |||