Добродетел: Разлика между версии

"Добродетел", преведено от Китайски ''de'' (德), е също много важно понятие в Китайската философия, в частност Даоизмът. ''De'' (Chinese: 德; pinyin: <em>''dé''</em>; Wade–Giles: ''te'') оригиналноозначава норматив "добродетел" като чувство на "личностен характер, вътрешна сила и почтеност", но семантично заменено

 

В своята книга "Емоция и психика", Марк Джаксън (Marc Jackson) изтъква нова разработка на добродетелите. Той разпознава добродетелите като, както той ги нарича, добри емоции - "Първата група, състояща се от любов, любезност, радост, вяра, дълг, жалост е добра". Тези добродетели се различават от по-старите определения за добродетелите, защото те не са черти на характера изявени чрез действия, а емоции, които ще се усетят и се развиват чрез чувства, а не чрез действия.

Айн Ранд (Ayn Rand) твърди, че нейния морал, моралът на разумността, съдържа една единствена аксиома: съществуващото съществува и един единствен избор: да се живее. Всички ценности и добродетели с;едват от това. За да живее, човек трябва да спазва 3 фундаментални ценности, които всеки развива и постига в живота: Разумност, Цел и Самочувствие. Ценност е това, "за което някой се бори да постигне или запази и ценности са действията, чрез които това се постига и запазва." Основната ценност в етиката на обективизма е рационалността, която, както Ранд твърди, е "разпознаването и приемането на причина за изчточник на познатие на даден човек, единствена присъда на ценностите и единствена насока за действие." Тези ценности се постигат чрез ентусиазъм и постоянство и добродетелите са правилата, по които се постигат тези фундаментални ценности. Айн Ранд (Ayn Rand) описва седем добродетели: рационалност, продуктивност, гордост, независимост, почтеност, честност и правдивост. Първите три представляват трите основни добродетели, отговарящи на трите фундаментални ценности, а останалите четири са извеждат от добродетелта на рационалността. Тя твърди, че добродетелта не е край, че добродетелта не е награда сама по себе си, нито е саможертвена храна за наградата на злото. Че живота е награда за добродетелта и щастието е целта и наградата на живота. Човек има един единствен основен избор: да мисли или да не мисли, и това е мерителя за неговата добродетел. Моралното съвършенство е ненарушима рационалност, не обема на интелигентността на човека, а приемането на причината за абсолют.

Кристофър Питърсън (Christopher Peterson) и Мартин Селиман (Martin Seligman), двама водещи изследователи в позитивната психология, разпознават дефицита, присъщ на тенденцията в психологията да се фокусира върху нефункционирането вместо върху какво изгражда здравата и стабилна личност, разработват списък на "Силата и добродетелите на характера". След три години на изследвания, 24 черти (класифицирани в шест широки области на добродетел) били разпознати, имащи "изумително количество прилики през различните култури и силно доказващи изсторическа и културна конвергенция." Тези шест категории на добродотел са смелост, правдивост, човечност, въздържаност, превъзходство и мъдрост. Някои психолози предлагат тези добродетели да ббъдат адекватно групирани в по-малко категории; например, същите 24 черти са били групирани просто в: Познавателни сили (Cognitive Strengths), Въздържателни сили (Temperance Strengths) и Социални сили (Social Strengths).

Противоположното на добродетелта е порока. Порока е обичайна, повтаряща се практика да се прави нещо лошо. Един начин за организиране на пороците е като разваляне на добродетелите.

Както посочва Аристотел, обаче, добродетелите могат да имат няколко противоположности. Добродетелите могат да се смятат за средно между две крайности, както латинската поговорка казва in medio stat virtus - в центъра живее добродетелта. Например и малодушите и прибързаността са противоположни на смелостта; обратното на предпазливостта са и свръх-предпазливостта и недостатъчната предпазливост. обратното на смирението са срама и гордостта. По "съвременна" добродетел, толерантността, може да бъде смятана за средата между две крайности на ограниченост от едната страна и свръх-доверчивост от другата страна. Пороците могат да бъдат разпонати като противоположностите на добродетелите - но със забележката, че всяка добродетел може да има много различни противоположности, всичките различни една от друга.