Разлика между версии на „История на Германия“

м
редакция без резюме
м
м
От [[май]] [[1945]] до [[1949]] г. съюзническите сили, окупирали Германия, властват над цялата страна, а през 1949 г. [[Федерална република Германия]] (ФРГ) е създадена от окупираните зони на [[Съединени американски щати|САЩ]], Обединеното кралство и Франция, докато [[Германска демократична република]] (ГДР) включва тези на [[Съветския съюз]]. ФРГ представлява демокрация, включва се в [[НАТО]] и в [[Европейския съюз]], а ГДР е част от Съветския блок, контролиран от СССР в Източна Европа. Двете части на едно цяло са разделени от [[Берлинската стена]]. През [[1989]] г. в развитието на мирната [[Венденска революция]] правителството в ГДР е премахнато, а стената е срутена. През 1990 г. ФРГ и ГДР се обединяват.
 
== Германски племена (100 г. пр. Хр. - 300 г. сл. Хр.) ==
 
[[Картинка:Germanic tribes (750BC-1AD).png|250п|мини|Разпространението на германските племена в периода 750 г. пр. Хр. - 1 г. сл. Хр.<br>Черено - преди 750 г. пр. Хр.<br>Оранжево - до 500 г. пр. Хр.<br>Жълто - до 250 г. пр. Хр.<br>Зелено - до 1 г. сл. Хр.<br>]]
 
{{основна|Германи}}
 
Смята се, че появяването на Германските племена като [[етнос]] се случва по [[време]] на [[Северсевер]]ната [[бронзова епоха]] (1800-500 г. пр. Хр.) или най-късно някъде през предиримскатапредримската [[желязна епоха]]. През I век предипр. ХристаХр. [[племе]]ната от Южна [[Скандинавия]] и Северна Германия започват да се разпселватразселват на [[юг]], [[изток]] и [[запад]]. Те влизат в контакт с [[келти|келтските]] племена в [[Галия]], както и с ирански, балтийски и [[славяни|славянски]] племена в [[Източна Европа]]. Малко се знае за ранната германска история освен чрез техните срещи с Римската империя (познати са множество атаки на германските племена над Римската империя), етимологически проучвания и археологически открития. <ref>Jill N. Claster: ''Medieval Experience: 300–1400'', стр. 35, ISBN 0814713815.</ref>
 
Под властта на [[император]] [[Октавиан Август]] римският генерал [[Публий Квинтилий Вар]] започва нашествие в Германия (име, използвано и за древна област, населявана предимно от тези племена - от [[Рейн]] до [[Урал]]). Точно през този период германите се запознават с римската тактика и военно изкуство, но успяват да запазят своята племенна идентичност. Известна е загубата на гореспоменатия генерал срещу германските племена през 9 г. сл. Хр. в [[Битка в Тевтобургската гора|Тевтобургската гора]]. Дори се смята, че император Август сънувал кошмари относно тази [[битка]]. Териториите, на които е разположена и днешна Германия, остават извън Римската империя. До 100 г. сл. Хр. германи се заселват по Рейн и [[Дунав]], заемайки по-голямата част от днешна Германия. Третият век започва с появяването на редица големи германски племена: [[алемани]], [[франки]], [[чати]], [[сакси]], [[фризийци]], [[сикамбри]] и [[тюринги]]. Около 260 г. преминават границите и влизат в земя, управлявана от Рим. <ref>The Cambridge Ancient History, том 12, стр. 442 ISBN 0521301998</ref>
 
== Франките ==
{{основна|Франкска империя}}
 
След падането на Западната Римска империя франките създават своя империя под управлението на Меровингите и подчиняват другите германски племена. [[Швабия]] става графство в състава на Франкската империя през 496 г. след битката при Болбиак. [[Хлодвиг I]] вече управлява по-голямата част от това, което Германия представлява днес и прави [[експанзия|експанзии]] към [[Саксония]], докато югоизточната част от днешна Германия остава под влиянието на остготите. През 531 г. саксонци и франки унищожават кралство [[Тюрингия]]. Саксонски преселници се заселват в областта край река [[Унщтрут]]. По време на разделянето на Франкската империя техните германски територии са част от Австрия. През 718 г. франконианският [[майордом]] [[Карл Мартел]] започва война срещу Саксония заради оказаната от нея помощ на [[Неустрия]]. [[Син]]ът на Мартел започва нова война срещу Саксония през 743 г. заради това, че тя оказва помощ на граф Одило Баварски. През 751 г. [[Пипин Къси]], майордом при Меровингските крале, сам приема титлата крал и е назначен от [[църква]]та. Франкските крале сега се превръщат в пазители на [[папа]]та, [[Карл Велики]] започва дълга цяло десетилетие военна кампания срещу езическите им съперници - саксонците и аварите. Саксонците (чрез Саксонските войни от 772-812 г.) и аварите (791-802) впоследствие биват надвити и насилствено покръстени, а техните земи са иззети от Франската империя.
 
== Средни векове ==
{{основна|Свещена Римска империя}}
 
От 768 до 814 г. крал Карл Велики разширява Франкската империя в Северна Италия и териториите на всички западни германски племена, включително саксонците и баварците. През 800 г. властта на Карл Велики в Западна Европа е призната чрез неговата коронация за [[император]] на Свещената Римска империя. Франкската империя е разделена на марки (графства). Имперските фортификационни места (''Kaiserpfalzen'') се превръщат в [[икономика|икономически]] и [[култура|културни]] центрове (най-известен от които е [[Аахен]] .<ref>Nelson, J.L. (1998). Charlemagne's church at Aachen. ''History Today'', стр. 62-64</ref>).
 
[[Картинка:Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|250п|мини|Курфюристите в Свещената Римска империя, обсъждащи избора си за германски император]]
{{основна|Тридесетгодишна война|Реформация}}
 
[[Картинка:Imperial_Circles_1512_en.png|250px|мини|Свещената Римска империя през 1512  г.]]
[[Картинка:Luther46c.jpg|250п|мини|Портрет на Мартин Лутер, 1529 г.]]
 
От 1545 г. в Германия започва [[Контрареформация]]та. Основната сила е осигурена от [[Общество на Исус|ордена на йезуитите]], сформиран от испанеца [[Игнатий Лойола]]. [[Население]]то в Централна и Североизточна Германия е по това време почти изцяло протестантско, докато в Южна и Западна остава преобладаващо католическо. През 1546 г. император Карл V успява да победи Лигата Шмалкалдик, която представлява сдружение на протестантски териториални владетели.
 
[[Аугсбургски мир]] - през 1555 г. Лутеранската вяра бива призната, но договорът също задължава [[религия]]та на определена териториална държава в Империята да е същата като тази на владетеля (Cuius regio, eius religio).
 
През 1556 г. Карл V абдикира. Хабсбургската империя бива разделена. Испания също бива разделена от имперските владения.
[[Картинка:Maerz1848 berlin.jpg|200px|мини|Напрежението между либерали и националисти води до [[Германска революция 1848/49|Германската революция през 1848-49]] (Мартенската революция)]]
 
След падането на Наполеон европейските монарси и владетели на териториални държави се събират през 1814 г. във [[Виена]], за да направят реорганизация на делата в Европа под водачеството на австрийския принц [[Клеменс фон Метерних]]. Политическите принципи, около които се обединява [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]], включват възобновяването, законността и единството на владетелите относно потискането на революционни и националистически идеи.
 
На територията на предишната Свещена Римска империя на германския народ се образува [[Германски съюз]] (''Deutscher Bund''), представляващ хлабавнестабилен съюз от 39 териториални държави (35 властващи принца и 4 свободни градове) под водачеството на Австрия. Съюзът има Федерално събрание (''Bundestag''), заседаващо във [[Франкфурт на Майн]].
 
През 1817 г., вдъхновени от либералните и патриотични идеи на обединена Германия, [[студент]]ски организации се събират на „Фестивал Вартбург“ в замъка [[Вартбург]], [[Айзенах]], [[Тюрингия]]. На това събиране биват изгорени реакционни [[книга|книги]].
 
През 1819 г. студентът [[Карл Лудвиг Занд]] убива [[писател]]я [[Аугуст фон Коцебу]], който преди това се подиграва на либералните студентски организации. Принц Метерних използва убийството като повод за свикване на конференция в [[Карлсбад]], на която се явяват Прусия, Австрия и още осем държави и на която издават [[Декрети Карлсбад|Декретите Карлсбад]], чрез които се започва упражняването на [[цензура]], а [[университет]]ите попадат под наблюдение. Декретите полагат началото на така нареченото „преследване на демагозите“, насочено директно към лица, обвинени в разпространяване на революционерски и националистически идеи. Сред преследваните са [[поет]]ът [[Ернст Мориц Арнт]], [[публицист]]ът [[Йохан Йозеф Гьорес]] и [[Лудвиг Ян]], „бащата на [[гимнастика]]та“ [[Лудвиг Ян]].
 
През 1834 г. се създава [[Цолферайн]] (''Zollverein''), митнически съюз между Прусия и повечето от германските териториални държави като Австрия остава извън това обединение.
[[Картинка:Map-deutsches-kaiserreich.png|250п|мини|Територията, обхваната от Германската империя]]
 
Междуособиците между Франция и Прусия относно възможността наследникът на испанския трон да е германски кандидат – на когото Франция се противопоставя – представлява френския претекст за началото на Френско-пруската война (1870-1871). Поради участието на Северногерманския съюз във войната се включват и южни германски териториални държави. Техните войски, заедно с тези на Прусия, командвани от [[Хелмут фон Молтке Старши]], атакуват френски сили, окупирали [[Саарбрюкен]], а след това настъпват към [[инвазия]] на Франция през август 1870 г. След множество битки, спечелени от Прусия, следва най-големият погром на френската армия, когато в [[Битка при Седан|Битката при Седан]] бива заловена почти цялата френска армия, водена от император [[Наполеон III]], а самият император е взет за затворник. Когато във Франция се извършва безкръвен [[преврат]] и властта бива сменена, пада и [[Втора Френска империя|Втората Френска империя]]. Въпреки тежките загуби новата [[република]] решава да продължи войната още няколко [[месец]]а. Започва [[Обсада на Париж (1870-1871)|обсадата на Париж]], която продължава месеци, нанасяйки най-големите дотогава щети на столицата. Няколко месеца след вдигането на обсадата и след изпратените от страна на Прусия помощи за града, се подписва [[Франкфуртски мирен договор|Франкфуртският мирен договор]]. В него се казва, че Франция е задължена да плаща на Прусия военни репарации и да даде териториите Елзас-Лотарингия на Германия. След като Германия определя границата според етническите немски диалекти и [[култура]] на местното [[население]], Франция обявява новата граница за противоречива, тъй като в определени малки райони от тези земи живее и френскоговорещо население.
 
По време на Обсадата на Париж германските принцове се събират в [[Зала на огледалата|Залата на огледалата]] във [[Версайски дворец|Версайския дворец]] и на 18 януари 1871 г. обявяват пруския крал [[Вилхелм I]] за германски император. По този начин се появява Германската империя, обхващаща 25 териториални държави, три от които са градове на Ханза. Ото фон Бисмарк отново е назначен за канцлер. Това е така нареченото решение „Малка Германия“ след като Австрия не е включена в империята.
{{основна|История на Германия през Първата световна война}}
 
Империалистическата политика и решителното преследване на националните интереси в края на краищата водят до началото на [[Първата световна война]] през 1914 г. Като повод се явява убийството на австрийския наследник [[Франц Фердинанд]] и неговата жена на 28 юни 1914 г. в [[Сараево]], [[столица]]та на [[Босна и Херцеговина]], от [[сърбияСърбия|сръбския]] националист [[Гаврило Принцип]]. Причините, заложени във войната, включват противопоставящите се европейски държави, надпреварата за въоръжаване, немско-британското съперничество и надвисналата мобилизация и ултиматуми (основното вярване е, че войната ще бъде кратка). Германия воюва на страната на Австро-Унгария, България и [[Османската империя]] срещу Русия, Франция, Великобритания, Италия, Япония и няколко други по-малки държави. Войната се разраства и из Близкия изток и германските колонии.
 
На запад Германия води война съпътствана от кървави битки. След кратък [[марш]] през Белгия, немските войски са спрени на [[Марна]], северно от Париж. До края на войната [[фортификация|фортификационните]] линии във Франция се променят незначително. На изток, въпреки липсата на решителни победи срещу руската армия, вкарването в капан и унищожаването на големи части от русите в Битката при Таненберг, последвана от малки австрийски и германски успехи, водят до триумф над руските сили и мир. Британската морска блокада в [[Северно море]] има ужасяващ ефект върху доставките до Германия на суров материал и храни. Включването на [[Съединени американски щати|САЩ]] във войната през 1917 г., последвало германската декларация за неограничено морско военно дело, бележи повратна точка във войната срещу Германия.
 
В края на октомври 1918 г. единици от военните сили на Германия при [[Кил (град)|Кил]] в северната част на страната, отказват да потеглят към последна мащабна операция във войната, която те смятат за загубена. Това води до [[Германска революция от 1918-1919|Германската революция от 1918-1919]] г., наречена още Ноемврийска революция. На 3 ноември бунтовете се разпростират до други градове и териториални държави на страната, в много от които се образуват така наречените работнически и войнишки съвети.
 
Кайзер Вилхелм II и всички германски властващи принцове абдикират. На 9 ноември 1918 г. социалдемократът [[Филип Шайдеман]] обявява страната за [[република]]. На 11 ноември в [[Компиен]] е подписано [[примирие]], което слага край на войната. Впоследствие, с помощта на [[Райхсвер]] и [[Фрайкорпс]] революцията е жестоко потушена през първата половина на 1919 г.
През октомври 1925 г. е подписан [[Договори от Локарно|Локарнският договор]] между Германия, [[Франция]], [[Белгия]], [[Великобритания]] и [[Италия]], който поставя границата на Германия с Франция и Белгия. В допълнение Великобритания, Италия и Белгия се задължават да помогнат на Франция в случай, че немски войски настъпят към демилитаризираната [[Рейнланд]]. Този договор проправя пътя на Германия за нейното допускане до Обществото на народите през 1926 г.
 
Германски активи на стойност около 1 млрд. британски лири са присвоени от страните-победителки. Същевременно [[САЩ]] и Великобритания дават заеми в размер на 1,5 млрд. [[британски лири]] на Германия, които помагат за бързото възстановяване на страната. Германия не покрива всички плащания по дълга си и между 1926 и 1929 г. САЩ получава 20% от от заетите на Германия пари, без шансове за пълно изплащане. <ref>{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=8-9}}</ref>
 
[[Крахът на Уолстрийт 1929|Крахът на Уолстрийт]] през 1929 г. поставя началото на [[Голямата депресия]]. Ефектът от тази световна икономическа криза достига и до пределите на Германия, където икономическото състояние се влошава скоростно. През юли 1931 г. ''Darmstädter und Nationalbank'' – една от най-големите немски [[банка|банки]] – фалира, а през първите месеци на 1932 г. броят на [[безработица|безработните]] достига повече от 6 млн. души.
В допълнение към западащата икономика идват и политическите проблеми, изразяващи се в невъзможността на партиите в Райхстага да образуват правителствено мнозинство. През март 1930 г. президентът Хинденбург назначава [[Хайнрих Брюнинг]] за канцлер. За да успее да изпълни своите сурови мерки за намаляване на мнозинството на социалдемократите, комунистите и членовете на НСГРП, Брюнинг издава спешни укази и дори разпуска парламента. През март и април 1932 г. Хинденбург е преизбран за президент.
 
От множеството малки партии, участващшиучастващи в народните избори през 1932 г., най-голяма е НСГРП. Пруското правителство е изгонено чрез преврат (''Preussenschlag'') през 1932 г. На 31 юли същата година НСГРП получава 37,3% от гласовете. През изборите на 6 ноември тя получава по-малък, но все пак най-големия от всички други процент гласове 33,1%, което я прави най-голямата партия в Райхстага. [[Комунистическа партия на Германия]] (КПГ) е на трето място с 15%. Заедно антидемократичните леви и десни партии успяват да създадат мнозинство в парламента. НСГРП дължи успеха си до известна степен на това, че тя е много популярна сред младите гласоподаватели, които не успяват да си преминат професионално обучение и които имат слаба надежда за бъдеща работа, сред ниската средна класа на обществото, която губи своето имущество по време на голямата инфлация през 1923 г., сред селското [[население]] и сред големия брой безработни.
 
На 30 януари 1933 г., под натиск от страна на канцлер [[Франц фон Папен]] и други консерватори, президентът Хинденбург назначава Адолф Хитлер за канцлер.
=== Експанзия и поражение ===
 
След създаването на оста [[Рим]]-Берлин заедно с [[Бенито Мусолини]] и подписването на [[Антикоминтернов пакт|Антикоминтерновия пакт]] с [[Япония]], към който Италия се присъединява след една година през 1937 г., Хитлер поема офанзивна външна политика. На 12 март 1938 г. германски сили навлизат в Австрия, където през 1934 нацисткинацисткият държавен [[преврат]] през 1934 г. се оказва неуспешен. Когато фюрерът влиза във Виена, той е посрещнат със силни овации. След четири седмици 99% от населението гласува за сливането на своята страна с Германската империя. С това Хитлер успява да постигне старата идея за всеобхващаща Германска империя, включваща и Австрия – решението за “Голямата„Голямата Германия”Германия“, от което Бисмарк се отказва през 1871 г., когато се обединяват немскоговорещите земи под лидерството на Прусия. Въпреки че анексията е пряко погазване на [[Сен-Жерменски договор|Сен-Жерменския договор]], който забранява сливането на Австрия с Германия, Западните сили отново просто протеситратпротестират.
 
След Австрия Хитлер обръща очи към [[Чехословакия]], където 3,5-милионното малцинство от судетски немци настоява за равни права и самоуправление. На [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] през септември 1938 г. Хитлер, италианският лидер Мусолини, британският министър-председател [[Невил Чембърлейн]] и френският министър-председател [[Едуар Даладие]] се съгласяват за отстъпване на териториите от Чехословакия, населени със судетски немци, на Германския Райх. С това Хитлер обявява, че всички териториални искания на Райха са изпълнени. Въпреки това след по-малко от шест месеца през март 1939 г. Хитлер използва изострените отношения между словаци и чехи като претекст за завземане на останалата част от Чехословакия като [[Бохемия и Моравия|Протекторатпротекторат Бохемия и Моравия]]. В същия месец той подсигуряподсигурява връщането на територията [[Клайпеда|Мемел]] от [[Литва]] на Германия. На британскиятбританския министър-председател му се налага да обяви, че неговата политика на отстъпки към Хитлер се е провалила.
 
За шест години нацисткият режим подготвя държавата за [[Втората световна война]]. Нацисткото управление се опитва да премахне или подчини еврейското население в Германия и по-късно във вече окупираните страни чрез насилствено депортиране и в крайна сметка [[геноцид]], познат като [[Холокост]]. Подобно отношение се налага и срещу други етнически групи и нации, смятани за получовешки като [[поляци]]те, [[цигани]]те или [[руснаци]]те. Тези групи са смятани за заплаха за чистото арийско лице на Германия. Има също и много групи като тези, родили се с умствена недостатъчност или тези, физически недъгави по рождение, на които също се е гледало като заплаха за арийската чистота. След като премества германската граница навътре в Чехословакия (октомври 1938 г.) и завзема останалата част от Чехия като протекторат (март 1939 г.), Германският райх и Съветският съюз атакуват [[Полша]] на първи1 септември 1939 г. като част от операцията на [[Вермахт]]а под кодовото име ''Фал Вайс'' (''Fall Weiss''). [[Инвазия]]та на Полша дава начало на Втората световна война.
 
[[Файл:Schleswig Holstein firing Gdynia 13.09.1939.jpg|ляво|280п|мини|Германският кораб ШлесвигШлезвиг-Холщайн атакува Вестерплатте, Полша на 1 септември 1939 г.]]
 
До 1941 г. Германия редибележи победа след победа, но съдбата се обръща в друга посока, когато през декември 1941 г. инвазията на СъветскиятСъветския съюз достига до Москва и там запираспира, а Съединените щати влизат във войната срещу Германия. Заради инвазията ([[Операция Барбароса]]) Съветският съюз се присъединява към [[Съюзниците]]. След съдбоносната [[битка за Сталинград]] Германия започва да губи войната. До втората половина на 1944 г. САЩ и Великобритания настъпват срещу Германия на запад, докато СССР атакуват от изток. През май 1945 г. Нацистка Германия пада, когато Берлин е превзет от съветската и полската войска. Хитлер се самоубива, когато победата на Съюзниците става неизбежна.
 
До септември 1945 г. Германският Райх (просъществувал едва 12 г.) и неговите съюзници в Оста (Италия и Япония) са победени, най-вече от силите на Съветския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство. Голяма част от Европа е в руини след тази опустошителна война, а шестдесет милиона души са убити (повечето от тях цивилни), включително около шест милиона евреи и пет милиона не-евреинеевреи, загинали в Холокоста. След Втората световна война немската политическа и икономическа инфраструктура са унищожени, което води до нейното разделение, значителни териториални загуби (особено на изток) и историческоисторически завещани [[вина]] и [[срам]].
 
== Германия след 1945 г. ==
 
=== Следвоенно състояние ===
 
Немците често говорят за 1945 г. като ''Stunde Null'' (нулев час), за да опишат почти тоталното разпаданеторазпадане на своята държава. На [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] Германия е разделена на четири военно окупирани зони от Съюзниците. Също презна тази конференция се съгласяват провинциите на изток от реките [[Одер]] и [[Найсе]] (линия Одер-Найсе) да се върнат на Полша и Русия ([[Калининградска област]]). Постигането на съгласие на конференцията води до премахване на Прусия и изгонване на немците, живеещи в тези територии, и масовото германско изселване от Източна Европа. В процеса на насилствено изгонване умират милиони, а много страдат от изтощение и дехидрацияобезводняване.
 
 
В годините след войната немското население успява да съществува с големи трудности, гладувайки до [[смърт]]<ref>[http://hungarianhistory.com/lib/vardy/vardy.doc Steven Bela Vardy and T. Hunt Tooley, eds. Ethnic Cleansing in Twentieth-Century Europe] ISBN 0-8803-3995-0</ref>, а политиката на Съюзниците е на деиндустриализация <ref>[http://www.jstor.org/pss/443604 Frederick H. Gareau Morgenthau's Plan for Industrial Disarmament in Germany] The Western Political Quarterly, том 14, номер 2 (юни 1961), стр. 517-534</ref> ([[План Моргентау]]), за да предотвратят бъдеща нова война, започната от Германия. Политиката на САЩ започва да се променя в края на 1946 г.<ref>[http://www.daz.org/enJamesFByrnes.html Curtis F. Morgan, Southern Partnership: James F. Byrnes, Lucius D. Clay and Germany, 1945 1947]</ref> и до средата на 1947 г. след влияние от страна на Обединения генерален щаб на САЩ и на генералите [[Луциус Клей]] и [[Джордж Маршал]], администрацията на [[Хари Труман]] накрая разбира, че икономическото възобновяване на Европа не би могло да продължи без реконструиранетовъзстановяването на немската икономическа базаикономика, от която то преди зависи .<ref>[http://www.usip.org/pubs/peaceworks/pwks49.pdf Ray Salvatore Jennings “The Road Ahead: Lessons in Nation Building from Japan, Germany, and Afghanistan for Postwar Iraq]</ref>. През юли Труман премахва наот "национални„националните причини за сигурност" сигурност“<ref>[http://www.usip.org/pubs/peaceworks/pwks49.pdf Ray Salvatore Jennings “The Road Ahead: Lessons in Nation Building from Japan, Germany, and Afghanistan for Postwar Iraq]</ref> член JCS 1067, който е заповед на военните сили на САЩ да "не„не предприемат и крачка към икономическата рехабилитация на Германия"Германия“. Този член е заменен от JCS 1779, който вместо това слага акцент на това, че "една„една порядъчна и просперираща Европа изисква икономическата подкрепа на стабилна и продуктивна Германия" Германия“.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,887417,00.html Pas de Pagaille!] списание [[Тайм]], 28 юли 1947</ref>.
 
В годините след войната немското население успява да съществува с големи трудности, гладувайки до [[смърт]]<ref>[http://hungarianhistory.com/lib/vardy/vardy.doc Steven Bela Vardy and T. Hunt Tooley, eds. Ethnic Cleansing in Twentieth-Century Europe] ISBN 0-8803-3995-0</ref>, а политиката на Съюзниците е на деиндустриализация <ref>[http://www.jstor.org/pss/443604 Frederick H. Gareau Morgenthau's Plan for Industrial Disarmament in Germany] The Western Political Quarterly, том 14, номер 2 (юни 1961), стр. 517-534</ref> ([[План Моргентау]]), за да предотвратят бъдеща нова война, започната от Германия. Политиката на САЩ започва да се променя в края на 1946 <ref>[http://www.daz.org/enJamesFByrnes.html Curtis F. Morgan, Southern Partnership: James F. Byrnes, Lucius D. Clay and Germany, 1945 1947]</ref> и до средата на 1947 след влияние от страна на Обединения генерален щаб на САЩ и на генералите [[Луциус Клей]] и [[Джордж Маршал]], администрацията на [[Хари Труман]] накрая разбира, че икономическото възобновяване на Европа не би могло да продължи без реконструирането на немската икономическа база, от която то преди зависи <ref>[http://www.usip.org/pubs/peaceworks/pwks49.pdf Ray Salvatore Jennings “The Road Ahead: Lessons in Nation Building from Japan, Germany, and Afghanistan for Postwar Iraq]</ref>. През юли Труман премахва на "национални причини за сигурност" <ref>[http://www.usip.org/pubs/peaceworks/pwks49.pdf Ray Salvatore Jennings “The Road Ahead: Lessons in Nation Building from Japan, Germany, and Afghanistan for Postwar Iraq]</ref> член JCS 1067, който е заповед на военните сили на САЩ да "не предприемат и крачка към икономическата рехабилитация на Германия". Този член е заменен от JCS 1779, който вместо това слага акцент на това, че "една порядъчна и просперираща Европа изисква икономическата подкрепа на стабилна и продуктивна Германия" <ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,887417,00.html Pas de Pagaille!] списание [[Тайм]], 28 юли 1947</ref>.
 
=== Разделяне ===
 
Трите западни окупирани зони (на САЩ, Обединеното кралство и Франция) се превръщат ввъв [[Германия|Федерална република Германия]] (позната като ''ФРГ''), докато Съветската зона става [[Германска демократична република]] (позната като ''ГДР'') като и двете държави се създават през 1949 г. ФРГ е основана като федерална демократична република, докато ГДР става комунистическа страна под влиянието на СССР.
 
Западна Германия впоследствие се радва на продължителен икономически растеж, започнал в началото на 5060-те годинагодини на ХХ в. (''Wirtschaftswunder''). Възстановяването се случва заради приетата през юни 1948 г. на забранената допреди това реформавалутна на валутатареформа и заради подпомагането със заеми от страна на САЩ .<ref>David R. Henderson - [http://www.econlib.org/library/Enc/GermanEconomicMiracle.html German Economic Miracle]</ref><ref>[http://www.germany.info/relaunch/culture/history/marshall.html "Marshall Plan 1947-1997 A German View" by Susan Stern]</ref>. ФРГ се присъединява към [[НАТО]] през 1955 г. и е основен член на [[Европейска общност|Европейската икономическа общност]] през 1958 г.
 
ГДР е държава от Социалистическиясоциалистическия лагер, попадайки под пряк военен и политически контрол от страна на СССР чрез съветскисъветските окупационнитеокупационни сили и [[Варшавски договор|Варшавския договор]]. ДокатоМакар да се твърди, че формата на управление е демокрация, политическата сила в Източна Германия е в ръцете основно на водещи членове ([[Политбюро]]) на контролираната от комунисти СЕД (Партия за социално единство на Германия). Тяхната власт е подсигурена от ЩАЗИ, тайни служби с големиголям размеримащаб, и множество други организации, контролиращи всеки аспект на обществото. Осъществява се икономика по модела на СССР, а впоследствие ГДР става най-развитата страна от [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]]. Докато пропагандата в Източна Германия е базирана на облагите на социалното положение на страната и на постоянната заплаха от инвазия от страна на ФРГ, много от нейните граждани гледат на Западна Германия като страна с политическа свобода и икономически просперитет .<ref>Nico Colchester - [http://www.ft.com/cms/s/2/504285c4-68b6-11da-bd30-0000779e2340,dwp_uuid=6f876a3c-e19f-11da-bf4c-0000779e2340.html D-mark day dawns]</ref>. [[Берлинската стена]], построенаиздигната през 1961 г., за да предотврати бягството на граждани от ГДР към ФРГ, става символ на [[Студената война]].
 
=== Обединение ===
{{основна|Обединение на Германия}}
 
[[Файл:Flag map of Germany (separation).svg|дясно|мини|Двете германски държави преди и след Обединението.]]
 
Отношенията между двете следвоенни немски странидържави остават студени, докато канцлерът на ФРГ [[Вили Бранд]] започва силно оспорван подход към комунистическата ГДР през 70-те години на XX в. (''"Ostpolitik"'' - ''Източна политика''), чиято кулминация представлява ''"Warschauer Kniefall"'' на 7 декември 1970 г. Въпреки че е нетърпелива да олекотиоблекчи трудностите на разделените семейства и да намали напрежението, политиката на ФРГ под управлението на Бранд държи на своята концепция за "две„две германски държави за една германска нация"нация“. Взаимоотношенията се подобряват въпреки всичко и през септември 1973 г. ГДР и ФРГ са приети в [[Организация на обединените нации|ООН]].
 
През лятото на 1989 г. в ГДР се провеждат драстични промени познати като мирна революция или [[Венденска революция|Венденската революция]] (''"Die„Die Wende"Wende“''), което в крайна сметка води до обединениеобединението на Германия. Растящ брой хора от изток емигрират към ФРГ. МнозинаЗа целта мнозина от тях използват [[Унгария]] за това след отварянето на унгарските граници от реформаторското управление. Хиляди немци от ГДР също се опитват да достигнат Запада чрез организиране на протести, при които те остават в определени сгради, докато не бъдат изпълнени исканията им. Такива протести се случват в множество източноевропейски столици, най-вече в [[Прага]]. Масовото емигриране е сигнал за драстични политически промени в ГДР, докато масовите демонстрации в някои големи градове продължават.
 
Заплашен от гражданско неподчинение, източногерманският лидер [[Ерих Хонекер]] е принуден да се оттегли през октомври, а на 9 ноември властите в ГДР неочаквано позволяват на техните граждани да влизат в Западен Берлин и ФРГ. Стотици хиляди хора използват тази възможност. Това води до ускоряване на реформаторския процес в ГДР, който завършва с [[Обединение на Германия|обединението на Германия]], което влиза в сила на 3 октомври 1990 г. През 2010 г. просперираща Германия ще чества 20 години от окончателното си трето обединение.
 
=== Роля в Европейския съюз ===
 
Заедно с Франция, Великобритания и други големи държави, Германия играе водеща роля в [[ЕвропейскияЕвропейски съюз|Европейския съюз]]. Германия, особено под управлението на канцлер [[Хелмут Кол]], е една от основните страни, застъпили се за влизането на много страни от Източна Европа в ЕС. Германия е на челно място в държавите от ЕС, търсещи разработване на силата на валутния съюз за напредване в създаването на един по-обединен и способен европейски политически, защитен и сигурен апарат. Немският канцлер [[Герхард Шрьодер|Шрьодер]] изразява интерес вкъм постоянно място за Германия в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], идентифицирайки Франция, Русия и Япония като страни, които категорично подкрепят желанието на Германия.
 
== Историография ==
{{основна|Особен път на Германия}}
 
Голям исторически диспут относно историята на Германия се свързва с т. нар. "[[Особен път на Германия]]" (Deutscher Sonderweg) или още странният, специален път, които разделя историята на Германия от "нормалния"„нормалния“ курс на историческо развитие и дали [[Нацистка Германия]] представлява неизбежен резултат от този път. Защитници на теорията за "особения„особения път"път“ като [[Фритц Фишер]] изтъкват исторически събития като Революцията от 1848 г., авторитарността на Втората империя и продължаването на имперския елит във [[Ваймарската република]] и Нацисткия период. Опоненти на теорията като [[Герхард Ритер]] спорят, че застъпниците на теорията са виновни в търсене на селективни примери и че в Германската история има много случайности. В допълнение, съществува и спор между поддръжниците на "особения„особения път"път“ относно причините за този "особен„особен път"път“ и дали той завършва през 1945 или през 1990 г.
 
==Вижте също==
== Външни препратки ==
 
* [http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/portal/Internet/index_aufruf.php?url_home_unten=http%3A%2F%2Fwww.lwl.org%2Fwestfaelische-geschichte%2Fportal%2FInternet%2Ffinde%2FlangDatensatz.php%3FurlID%3D799%26url_tabelle%3Dtab_quelle Пълен текст на "Reichsdeputationshauptschluss"„Reichsdeputationshauptschluss“ от 25 февруари 1803 г.]
* [http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/portal/Internet/index_aufruf.php?url_home_unten=http%3A%2F%2Fwww.lwl.org%2Fwestfaelische-geschichte%2Fportal%2FInternet%2Ffinde%2FlangDatensatz.php%3FurlID%3D835%26url_tabelle%3Dtab_quelle Конституция на Германската империя (Конституцията на Паулкирхе) в пълен текст от 28 март 1849 г.]
* [http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/portal/Internet/index_aufruf.php?url_home_unten=http%3A%2F%2Fwww.lwl.org%2Fwestfaelische-geschichte%2Fportal%2FInternet%2Ffinde%2FlangDatensatz.php%3FurlID%3D830%26url_tabelle%3Dtab_quelle Конституционен характер на Прусия от 1848 г.]
* [http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/portal/Internet/index_aufruf.php?url_home_unten=http%3A%2F%2Fwww.lwl.org%2Fwestfaelische-geschichte%2Fportal%2FInternet%2Ffinde%2FlangDatensatz.php%3FurlID%3D831%26url_tabelle%3Dtab_quelle Кралство Прусия: конституционен характер, ревизирано през 1850 г.]
* [http://eudocs.lib.byu.edu/index.php/History_of_Germany:_Primary_Documents История на Германия:Главни документи]
* [http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,2173520,00.html Проучване за увеличаващата се песимистичност на немците]
* "История„История на Германия"Германия“, Дитер Раф (изд. "Кама"„Кама“, 2000)
 
== Източници ==
409

редакции