Добродетел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
===Хиндуизъм===
[[Файл:Non violence sculpture by carl fredrik reutersward malmo sweden.jpg|мини|вляво|[[Ахинса]] - ненасилие в действие, думи и мисли се разглежда като най-висшата добродетел в двете индийски религии: хиндуизъм и джайнизъм.<ref>Stephen H. Phillips & other authors (2008), in Encyclopedia of Violence, Peace, & Conflict (Second Edition), ISBN 978-0123739858, Elsevier Science, Pages 1347–1356, 701-849, 1867</ref><ref>Gangrade, K. D. (2004), Some Reflections on Buddhism and Gandhism, Journal of Oriental Studies, 14, pages 77-86</ref> То е и едно петте правила(свещенни правила) на будизма. Горе: скулптура на ненасилието от Карл Фредерик Рьойтерсверд в [[Малмьо]], [[Швеция]].]]
Добродетелта е често дебатирана<ref>Roderick Hindery (2004), Comparative Ethics in Hindu and Buddhist Traditions, ISBN 978-8120808669; pages 268-72;</ref> и развивана концепция в индуизма. Същността, нуждата и ценността на добродетелта се обяснява в хиндуиската философия като нещо, което не може да бъде наложено, но нещо което се осъзнава и доброволно се изживява от всеки един индивид. Например, Апастамба я обяснява така: " Добродетелта и порока не викат - ето ни!, нито боговете, гандхарвите, нито предците ни могат да ни убедят - това е правилно, това е грешно. Добродетелта е деликатна концепция и изисква внимателно и продължително размишление от всеки човек преди тя да стане част от живота ни<ref> Phillip Wagoner, see Foreword, in Srinivasan, Dharma: Hindu Approach to a Purposeful Life, ISBN 978-1-62209-672-5;
В индуистката литератураДобродетелта води до ''пуня'' (на санскрит: पुण्य<ref>http://spokensanskrit.de/index.php?tinput=puNya&direction=SE&script=HK&link=yes&beginning=0</ref>,
''дхирти'' (смелост), ''кшама''(прошка), ''дама'' (самоконтрол), ''астея'' (липса на алчност) , ''сауча'' (вътрешна чистота), ''индрияни-граха'' (контрол на чувствата), ''дхи'' (излъчваща издържливост), ''видя'' (мъдрост), ''сатям''(истинност), ''акродха'' (без гняв)<ref> Tiwari, K. N. (1998), Classical Indian Ethical Thought: A Philosophical Study of Hindu, Jaina, and Buddhist Morals, Motilal Banarsidass Publishers, ISBN 978-81-208-1608-4, pp 52-55</ref>. По късните варианти, този списък е намалян до пет добродетели от същият учен чрез сливането и създаването на много по-разширена концепция. По-краткия списък с добродетелите е:''ахинса'' ([[Ахинса|ненасилие]]), ''дама'' (самоограничение), ''астея'' (липса на алчност), ''сауча'' (вътрешна чистота), ''сатям'' (истинност)<ref>Gupta, B. (2006). BHAGAVAD GĪTĀ AS DUTY AND VIRTUE ETHICS. Journal of Religious Ethics, 34(3), 373-395.</ref><ref>Mohapatra & Mohapatra, Hinduism: Analytical Study, ISBN 978-8170993889; see pages 37-40</ref>.
[[Бхагавад гита]] е една от образците за историческа индийска дискусия за добродетелите и е алегоричен дебат на това кое е правилно и кое е грешно. В нея се разисква, че някои добродетели не са винаги задължително абсолютни, но че понякога свързани. За пример, в Бхагавад Гита се обяснява, че добродетел като ахинса трябва да бъде преразгледана в случаи, когато личността се изправи пред война или насилие от агресивност и незрялост или при невежество към другите<ref>Subedi, S. P. (2003). The Concept in Hinduism of ‘Just War’. Journal of Conflict and Security Law, 8(2), pages 339-361</ref><ref>Klaus K. Klostermaier (1996), in Harvey Leonard Dyck and Peter Brock (Ed), The Pacifist Impulse in Historical Perspective, see Chapter on Himsa and Ahimsa Traditions in Hinduism, ISBN 978-0802007773, University of Toronto Press, pages 230-234</ref><ref>Bakker, F. L. (2013), Comparing the Golden Rule in Hindu and Christian Religious Texts. Studies in Religion/Sciences Religieuses, 42(1), pages 38-58</ref>.
===Будизъм===
[[Благороден осмократен път|Благородният осмократен път]] може да се разглежда като списък с прогресиращи по своето значение добродетели.
| |||