Василий II Българоубиец: Разлика между версии

Когато в началото на [[976]] г. Цимисхий умира, Василий II и Константин VIII остават единствени императори. По това време младите василевси все още нямат опит и фактическото управление на държавата се поема от [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]]., {{източник|Неговата[[евнух]] политикаи внезаконен подкрепасин на дребнитебившият собственици,император гръбнакътРоман наЛакапин армията,(упр. дава920 добри- резултати,944 но ощетява знатните едри земевладелци, които за тринадесет години (976-989г.) вдигат серия от метежи срещу централната власт. ВероятноНачело на тазиимперската заплаха се дължи промянатаадминистрация, приевнухът Василий IIе най-влиятелният след като отстранява своя съименник, изобличенсановник в заговорстолицата, тойно изоставямерките дворцовияму животощетяват напровинциалните развлечениявоенни иаристократи, секоито посвещаваза на13 държавнотогодини управление(976-989) иорганизират войната.три Императораметежа започва да води суров аскетически живот и никога несрещу сенеговия женирежим.}}

Първата четвърт от царуването на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци (т.нар. „динати“). Първи срещу него въстава управителят на [[тема]] [[Месопотамия (римска провинция)|Месопотамия]] [[Варда Склир]]. След като се обявява за император, Склир разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла [[Мала Азия]]. Въстанието му е потушено след тригодишни борби през 979 г. В резултат победителят на Склир - пълководецът [[Варда Фока Млади|Варда Фока]], заема мястото му като командир (доместик) на византийските войски по източните граници на империята, а фактическата власт в [[Константинопол]] остава в ръцете на [[паракимомен]]а [[Василий Лакапин]] до 985 г. Тогава Василий II отстранява паракимоменасвоя съименник, ноизобличен в заговор, изоставя завинаги дворцовия живот на развлечения и изцяло се посвещава на държавното управление и войната<ref>Psellus, pp. 19–22</ref>.

Въпреки своята решителност, императорът дотогава няма практически опит във военното командване и търпи [[Битка при Траянови врата|поражениетоголямо поражение от българите]] през 986 г., което подкопава авторитета на императораму и провокира ново въстание на Склир в Месопотамия. Изпратен отново срещу бунтовника, този път Фока се обявява сам за император, повежда войските си към столицата и достига [[Босфора]] и [[Дарданелите]]. С руска помощ Василий II удържа победа в решителната битка при [[Абидос]] през април 989 г. и до края на същата година усмирява разбунтувалите се области.<ref>{{Харв|Мутафчиев|1994|loc=269-274}}; {{Харв|Острогорски|1998|loc=392-393, 397-398}}</ref>