Пирдоп: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AKSKubrat (беседа | приноси)
връщам масивно копиране от сайта на общината
Ред 11:
| площ = 90,148
}}
'''Пирдо̀п''' е [[град]] в Западна [[България]]. Той се намира в [[Софийска област]] и е в близост до град [[Златица]]. Градът е административен център на [[Община Пирдоп]]. Известен е като  "Градът на щъркелите". Местните казват, че е обитаван от снажни хора и красиви птици.
 
Общината има общо 9484 жители – 8548 в гр. Пирдоп и 936 в с. Душанци (2001 г.). Пирдоп е сред от първите селища в България, удостоени със Сертификат за град с висок престиж и принос за авторитета на страната (2004) и Приз и златна значка за развитие на културното наследство (2006 г.) от Националния конвент на експертите.
 
== География ==
Градът се намира на 80 километра от [[София]] и на 8 от с.[[Антон]] по [[Подбалкански път|Подбалканския път]]. Разположен е в югоизточния край на [[Златишко-пирдопска котловина|Златишко-пирдопската котловина]], на около 2 километра от полите на [[Стара планина]] и в подножието на ''Баира'', една гънка от [[Средна гора]] (42° 42' с.ш., 24° 11' и.д.).
Пирдопската котловина се намира почти в географския център на България. Закътана е на север от Балкана, на юг от Средна гора, а на изток и запад я обграждат седловините Козница и Гълъбец.
 
Градът се намира на 80 километра от [[София]] и на 8 от с.[[Антон]] по [[Подбалкански път|Подбалканския път]]. Най-близки селища са Златица – на 4 км., Клисура - 25 км, Копривщица – 30 км., Етрополе – 37 км. и Панагюрище – 41 км.<strong> </strong>Разположен е в югоизточния край на [[Златишко-пирдопска котловина|Златишко-пирдопската котловина]] (670 м. н. в.), край Пирдопска река., на около 2 километра от полите на [[Стара планина]] и в подножието на ''Баира'', една гънка от [[Средна гора]] (42° 42' с.ш., 24° 11' и.д.).
 
Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и се прорязва от две реки:, [[Манджерин]] и Славци. Те се събират в югозападния край на града при площад ''Манджерин''.
 
Мекия здравословен климат го прави желано място за туристи и летовници. Статистическите данни показват, че тук годишно има само един-два мъгливи дни и 25-30 дни с минимална снежна покривка. Дори през най-студения месец - януари, средната месечна температура е положителна.
 
== История ==
=== История на града ===
=== Античност и средновековие ===
Следи и паметници от различни епохи в землището на общината свидетелстват за заселването на района още в праисторическата епоха. В близката околност на гр. Пирдоп и с. Душанци са установени повече от 250 могили и могилни некрополи. Това е най-крупното огнище на такива културни паметници в цялото Златишко-Пирдопско поле.
 
[[Освобождение на България от турско робство|Освобождението]], донесено върху щиковете на [[Русия|русите]]-братушки под командването на [[генерал]] [[Дандевил]] и [[полковник]] [[Мандрикин]], не е прието даром. Пирдоп дава 27 опълченци, някои от които като Димитър Савов, Тотю Тотев участват в епичните боеве при [[Връх Шипка|Шипка]].
Само по хребета на Средна гора по левия бряг на река Тополница южно от града се изброяват над 100 могили. Най-наситените с тях местности са “Миникон”, “Диванини могили”, “Щърбина”, “Мухча”,  “Улица”, “Рорач”, “Дражил”, Урсулица”, “Граматник”, “Света Петка”, “Кръста” и др. Голяма група могили – около 20 на брой, има в полето южно и югозападно от Еленската базилика. Някои от тях са със значителни размери – “Голямата могила”, “Тартарица” – вече проучени от археолози, “Дервишката могила”, “Кьосовата могила” и др. са с височина над 4 м. и значителен диаметър.  
 
Скоро след Освобождението градът запада. Няма я вече песента на стотиците чаркове, няма ги витите гайтани, красивите халища, пъстрите пирдопски черги, ситните везани кенета (копринена [[везба]] или пришивка за украса на дреха). Постепенно замират чукчетата на изкусните майстори на ковани медни съдове и златни накити. Един след друг затварят дюкяните си кацари, шивачи, кундурджии (обущари). Чаршията бавно замира. На мегдана все по-рядко се играят характерните пирдопски [[Хоро|хора]], заглъхват мелодичните песни на гайди и кавали. Населението започва да се препитава основно чрез земеделие.
Могилите са два вида – каменни и землени, в някои са откривани некрополи, други са били с култово-обреден характер. Някои от могилите – в м. “Бучум”, под могилата “Тартарица”, в “Тяовене” и в “Керемидарницата” до гр. Пирдоп са от Неолитната епоха, но преобладаващата част са от по-късни исторически периоди. Намирани са каменни жертвеници с улейче, т. нар. камъни – булгурници, ритуални огнища с натрошени керамични съдове и др. Според изследвали ги специалисти в Пирдопско за първи път на юг от масива Стара планина се среща този тип култови практики от VI – IV пр. Хр., известен досега на науката само от Северна България.
 
Смутните години след Първата световна война засягат и град Пирдоп. Нелегален комитет под ръководството на комуниста [[Никола Ефтимов]] организира през [[1923]]&nbsp;г. комунисти и земеделци, и в редица села на околията бързо се установила работническо-селска власт. През 40-те години 14 жители на Пирдоп стават [[Партизанско движение в България|партизани]], като тринадесет от тях са убити: Нетко Ненов, Кирил Чепишев, Антон Ганчев, Андрей Андреев, Христо Генчев, Ефтим Николов, Сава Савов и др.
Градът възникнал до мястото на късноримско селище. Предполага се, че той е наследник на тракийски град Бурдапара (Бурдапа, Бурдана), споменат от византийския хронописец Прокопий. Който е бил при руините на забележителната [[Еленска базилика]].<span> Информация за това селище дава и намерената преди няколко години каменна плоча с изображение на гладиатор. Само на 500 метра от днешния град е имало друго голямо селище от III век сл.Хр., за съществуването на което свидетелстват много материални доказателства. </span>Засвидетелствани са поселения на тракийското племе койлалети, който към V - IV в. пр. Хр. стават част от голямата държава на бесите.  След големите варварски нашествия през IV-V век обаче, живота в тези антични селища окончателно прекъсва.  
 
През ранното средновековие има няколко поселения в полите на Балкана близо до закрилата на изградените от император Юстиниян I крепости,за тях споменава византийския хронописец Прокопий.От този период е градчето около Еленската базилика,явно наследник на античното село намиращо се на 1 км. южно от църквата. .След това населението изчезва и има един близо 300 годишен хиатус, след който живота е възстановен, но в много по-малки граници. Селището се обособява на мястото на днешния град, около  църква,и категорично го е имало там по времето на Второто българско царство. Инцидентните находки, намирани при строителни работи говорят, че живот на това място имало още преди 1430г. - времето, от което са първита писменни извори за града. 
 
Първите сведения за Пирдоп датират от XIII век, когато бил написан Пирдопският апостол - ценен писмен паметник, съхраняван в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” 
 
Откритите 17 средновековни крепости недвусмислено показват, че векове наред тук кипи живот и са се кръстосвали различни пътища. През землището на общината е преминавал старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци. Множество археологически паметници и градища в близката околност от XI - XIV в. пък говорят за развит поселищен живот по време на Ранното, Същинското и Късното Средновековие. 
 
От 705 г. при хан Тервел районът е част от българската държава. Най-забележителен паметник от тези епохи е варварски разрушения от турския поробител''' манастир "Свети Илия"''' с базилика от IV век известна като''' [[Еленска базилика]]'''. Тя е паметник на раннохристиянската архитектура и средновековен '''български книжовен център''', тук е открит ''' [[Пирдопски апостол]]''', българският ръкопис от 13 век. Историческите документи сочат, че Пирдоп е оказал героична съпротива на османските нашественици по време на похода им за завладяване на котловината. Войските на местния български болярин княз Момчил Пирдопски години наред с нечуван героизъм са отбраняват котловината и югозападните граници на Шишманова България. За което свидетелства една приписка в Пирдопския апостол.
=== '''Епоха на турското робство''' ===
За първи път селището се появява в писмените извори още в първите години на робството - в османски регистър от 1430 г. под името '''Протопопинци,''' споменавано и като Пруотобабинче. То е доказателство, че в него е резидирал най-старшият по длъжност свещеник в района - протопопът. Топонимът Пирдоп е известен от 1727 г., за първи път записан в един поменик на Гложенския манастир.
     В ранната османска епоха селището е най-голямото в района, стожер на българщината в Средногорието. Тук е регистрирано значително присъствие на население със специални задължения - войнуци, отделни представители на което има до средата на XIX в
 
Свидетелства за наличието на селищна църква в Пирдоп по време на турското робство има от 1618 г., когато местният свещеник дава лични средства за осигуряване на необходимата му богослужебна книга. През 1698 г. 53 дарители закупуват за нейните нужди известния Протопопински дамаскин - книжовен паметник на Етрополската школа. Сред книгите й през 1874 г. е намерен един от българските книжовни паметници от XIII в. - Пирдопския апостол. До средата на века тук работи последният български дамаскинар и преписвач - даскал Тодор Пирдопски, от чийто ръце са произлезли над 30 достигнали до нас книги, сред които един препис на Паисиевата история. Запазени до наши дни от Пирдоп има още два такива преписа.
 
В годините на Възраждането предприемчиви пирдопчани успели да издигнат ролята на града като стопански и културен център. Пирдопските аби, шаеци, гайтани, халища, губери, свещи и сапуни били търсени на международните пазари във Виена, Будапеща, Цариград, Солун, Александрия. Солидната икономическа база и будният средногорски дух скоро превърнали Пирдоп и в културно средище.
 
В тази епоха Пирдоп се развива като крупен икономически център. В града работят над 700 чарка за производство на гайтан, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папукчийския, сапунджийския и златарския занаяти, овцевъдството, търговията и джелепчийството. През 60-те и 70-те години на XIX в. местни търговци, джелепи и бегликчии предлагат стоки на Узунджовския и Ескиджумайския панаири, в Цариград, Бурса, Смирна, Щип, Белград, Букурещ и други селища в Османската империя и извън нея. В стопанско отношение си съперничи с такива икономически развити центрове от българските земи като Габрово, Карлово, Калофер, Котел и др. Тук е регистрирано едно от първите акционерни дружества в страната - 8-те производители и търговци имат кантори из цялата Османска империя и над 2.5 млн. гроша оборот годишно.    
 
Килийно училище в Пирдоп съществува още от 1698 г., което от 1820 г. става общинско. Взаимно училище е разкрито през 1840 г., класно към 1859, а девическо - през 1863. Читалище под името "Съгласие" се образува през 1869 г. Година по-рано учителят Георги написва своя граматика, с която поставя началото на образователната литература в града и околностите. Същият автор написва и Тихонравов дамаскин. Книгата се пази и до днес в Държавната библиотека в Москва.
 
Дълги години в Пирдоп в края на 18ти и в 19ти век е работила една от най-известните преписвачески школи през Възраждането — '''школата на даскал [[Тодор Пирдопски]]''' виден''' ''' книжовник и илюстратор създател на дамаскини - това са летописни преписки към църковно-богослужебни книги и църковни сборници с поучителни слова и жития. Той е оставил богато наследство на българската литература - създава повече от 30 ръкописа, намерени са '''17''' '''дамаскина, '''съдава и''' минеи, календари''' (запазен е малък календар-рецептурник, съставен от 1833 до 1842 г.) и единособено ценен и великолепен '''препис на „История славянобългарская“ '''от Паисий Хилендарски, препис от 30-те години на XIX в., поръчан от Евстатий Мутев на даскал Тодор Пирдопски, за да бъде отнесен в Одеса. Там след Освобождението е закупен от Бобчев, както отбелязва Георги Янакиев в книгата „Пирдоп. Култура. Манастири“. Освен текст, ръкописните му книги съдържат и множество илюстрации, също дело на Т. Пирдопски, което го прави можеби най-яркия творец примитивист във възрожденската ни илюстрация. Дамаскинарят пише Летопис познат като пространна „епистолия“. Текстът му е добавен върху листове в началото на Протопопинския дамаскин от ХVІІ в. В Първата част съобщава за събития от 1814 до 1820 г., а втората – за събития около гръцкото въстание и погромите, извършени над християните след 1821 г. Летописът съобщава за тежките поражения от голямата чумна епидемия, разразила се "от изток на запад" през 1813–1814 г. в Пирдоп, разказва за мъките и насилията, които преживява българското население по това време, за мирните години от 1814 до 1820 г., когато са построени много нови църкви и очертава географския ареал на новото строителство – от Одрин на запад, в Пловдивската и Пазарджишката каза. Той отбелязва съграждането на храма в своя градец „Успение на Св. Богородица“ в 1817-19г. Даскал Тодор е много тясно свързан с културата на Средногорието. Неговите
книги се разпространяват не само в Златишко-Пирдопската околия и Софийско, но
преминават и отвъд Балкана. Те се откриват в Троянско, Ботевградско и
Врачанско, защото Пирдоп и околията принадлежат на Ловешка епархия. Дамаскинарят, умира към средата на XIX в., върху много от произведенията си даскал Тодор Пирдопски отбелязва, че са написани в "богохранимое село, нарицаемо Пирдоп".В летописна приписка (епистолията) на даскал Тодор Пирдопски, за годините 1814—1826, намираща се в дамаскин от XVII в., свидетелстващ за погубване и мъчения над християнските духовници, потурчвания и насилията над мирното население и дори нападение над Света гора той посочва, че през 1821 г. турците „посякоха търновския владика, а от дяконите му някои потурчиха. Едно малко дяконче много го мъчеха и после и него го потурчиха и го дадоха да се учи на турска книга” (Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека. Т. 2, с. 344—346.) Същият в друга приписка свидетелства за още турски зверства: "Тогава бяха погубени мнозина първенци по градищата и по селата. Тогава заповядаха, та събраха пушките по християните и много ги мъчиха за тези дяволски пушки и избиха много люде по други места."
 
В революционните борби населението се включва още по времето на Васил Левски, който учредява тук комитет (1870 г.). През есента на 1875 година при подготовката на Априлското въстание (март 1876 г.) главният апостол Тодор Каблешков от Копривщица, подновява съществуването му като организирана тук таен революционен комитет
    Даскал Симеон Сърданов събиралмладежите уж да играят гимнастика, а всъщност прави военното им обучение, но до въоръжени въстанически действия не се стига.
 
Пирдоп е родно място на двама Ботеви четницик - Димитър Ночев кундурджията и Спас Соколов. В Българското опълчение от града участват 37 души..
 
Сред известните личности от годините на Българското възраждане са учителят и книжовникът Златан Груев Кинов, който от 1871 г. поема митрополитската катедра на Сливен под името Серафим Сливенски. Той е инициатор и един от основателите на първото в страната дружество на Червения кръст.
     Учителят и също книжовник, по-късно търговец в Пирдоп - Лука х.Павлов е пък първият българин, отпечатал през 1858 г. на литография образи на Св. Св. Кирил и Методий, разпространявана из училищата по това време. Водеща личност в духовния живот на селището в края на епохата е учителят Симеон Сърданов, който през 1874 г. създава ученическото дружество "Ученолюбива дружинка". Той е бил и председател на революционния комитет през 1876 г.
 
Известни личности от Пирдоп са първият издател на образите на Св. Св. Кирил и Методий на литография през Възраждането – Лука х. Павлов, първият митрополит на Сливенска епархия след учредяване на Българската Екзархия – Серафим, изповедникът на Васил Левски – иконом поп Тодор Митов, основател на първото девическо училище в София през 1879 г.
 
=== Следосвобожденска епоха   ===
[[Освобождение на България от турско робство|Освобождението]] е донесено върху щиковете на [[Русия|русите]] под командването на [[генерал]] [[Дандевил]] и [[полковник]] [[Мандрикин]] и не идва даром. Пирдоп дава 37 опълченци, Четирима от тях - Димитър Савов, Атанас Савов, Иван Пушкаров и Петър Венков, участват още в Сръбско-турската война 1876 г. , а много от тях като Димитър Савов, Тотю Тотев се сражават в епичните боеве на [[Връх Шипка|Шипка]]. 
 
След Освобождението Пирдоп е от малкото в страната градове, които имат четирима депутати в Учредителното и Първото Велико народно събрание през 1879 г. - Лука х. Павлов, опълченецът Димитър Савов и учителят Манол Златанов и Харалампи Златанов, първият фармацевт Нено Стоянов и др.
 
В освободена България Пирдоп е околийски център. До Съединението в 1885г. той е граничен град на Княжеството с Източна Румелия. След Освобождението сериозно развитие бележи млекопроизводството и преработката на млякото в кашкавал и сирене. Тук е разкрито първото на Балканите училище в отрасъла. Благоприятно за развитието на града се оказва преминаването на под-балканската железопътна линия София–Карлово–Бургас. Скоро след Освобождението с налагането на модерните обществени отношения и производства занаятите в града започват да западат. Няма я вече песента на стотиците чаркове, няма ги витите гайтани, красивите халища, пъстрите пирдопски черги, ситните везани кенета (копринена [[везба]] или пришивка за украса на дреха). Постепенно замират чукчетата на изкусните майстори на ковани медни съдове и златни накити. Един след друг затварят дюкяните си кацари, шивачи, кундурджии (обущари). Чаршията бавно замира. На мегдана все по-рядко се играят характерните пирдопски [[Хоро|хора]], заглъхват мелодичните песни на гайди и кавали. Населението започва да се препитава основно чрез земеделие.
 
Смутните години след Първата световна война засягат и град Пирдоп. Нелегален комитет под ръководството на комуниста [[Никола Ефтимов]] организира през [[1923]] г. комунисти и земеделци, и в редица села на околията бързо се установила работническо-селска власт. През 40-те години 14 жители на Пирдоп стават [[Партизанско движение в България|партизани]], като тринадесет от тях са убити: Нетко Ненов, Кирил Чепишев, Антон Ганчев, Андрей Андреев, Христо Генчев, Ефтим Николов, Сава Савов и др.
 
Пирдоп е родно място и на известния участник в борбите за освобождение на Македония и войвода на чета в Илинденско-Преображенското въстание Никола Пушкаров, който работи за укрепването на българщината в областта като учител в Скопие и редактор на нелегалния вестник "Освобождение". По-късно Никола Пушкаров се отдава на научна работа и е първият изследовател на типовете почви в България. Заслужено е приет като основател на почвоведската наука и институт у нас, който носи неговото име. В наши дни родната му къща му е превърната в музей.    
 
Градът е родно място на ген.-л-т Стефан Паприков - виден български военен, министър на войната, на външните работи и вероизповеданията и други министрества в периода 1899 - 1910 г. Като министър на външните работи и изповеданията провежда активна дипломатическа дейност по време на акта за обявяване на независимостта на Царство България и неговата защита. Два пъти е пълномощен министър на страната в Русия - 1907 - 1908 и 1910 - 1912г.    
 
Алипия Генчов Влайков (1856 -1934 г.) е възрожденски учител, митнически и финансов чиновник, главен секретар на Министерството на финансите от края на XIX и първата четвърт на XX век. Брат е на писателя Тодор Влайков. Завършил класното училище в Пирдоп, той се изкачва по стълбицата на йерархията в държавната администрация благодарение на пословичната си честност, трудолюбие и самообразование.
     Показателно за авторитета и уважението, с които той се е ползвал, е фактът, че се пенсионира на 70-годишна възраст, рядък случай в българската обществена практика не само в онези години. В продължение на пет десетилетия като учител, управител на митници и висш държавен чиновник той усърдно се труди за възхода на страната си, за което получава заслужено признание - удостоен е с ордените "За заслуги" и "Св. Александър". А в качеството си на дарител, е ненадминат по помощта, която е оказвал на съгражданите си до днес - дарява на родния си град 200 000 лв. за изграждане и издръжка на социално заведение - старопиталище. Дълги години то се именува "Алипия и Неделя Влайкови".    
 
Известният писател-народовед и основател на Радикал-Демократическата партия Тодор Влайков (1865 - 1943), автор на повестта "Дядо Славчовата унука, на сборника с очерци "Чиновничество и властници" и тритомната хроника "Преживяното" е инициатор за създаването на първото кооперативно дружество "Орало" в близкото с. Мирково; на кооперативното движение и на Учителския съюз в България. В продължение на почти 30 години - от 1899 до 1931 г., с малки прекъсвания, е депутат в Народното събрание. Отказва се от активна обществена дейност по лични причини - от години страда от прогресивно отслабване на зрението. Но пък се отдава изцяло на творческото си призвание. Той е сред малцината български творци и един от двамата председатели на СБП, които се подписват под петиция в защита на българските евреи в годините на Втората световна война. През 1942 година Тодор Влайков е удостоен с новоучредената награда на София и е нейният първи носител.    
 
В най-ново време известна личност от града е писателят-комунист Георги Георгиев Андреев - Веселин Андреев, описал борбите на комусистическата съпротива срещу българската държава в трилогията спомени "Умираха безсмъртни". Емблематични негови произведения са още разказите "В Лопянската гора", цикълът стихове "Партизански песни" и философската изповед "Соната за Петя Дубарова".   
 
Други известни съвременици родени в Пирдоп са: първият български учен - фитотерапевт - Нено Стоянов, основоположникът на българската епидемиология -д-р Харалампи Генчев, есперантистът акад. Иван Кръстанов, акад. Цветан Кръстанов (известен още като интербригадист в Испания по името Оскар Телге), зам.-министърът на висшето образование и посланик в Пакистан през 70-те години на ХХ в. проф. Иван Ненов.
 
=== Съвременост   ===
В периода 1978 – 1991 г. Пирдоп е обединен със Златица в град Средногорие. В последните 40 - 50 години Пирдоп добавя към даденостите на туристическо място и това, че се изгради като център на медодобивното производство в България при което се добиват и сериозни количества злато и сребро, така с основание града е определян като медната столица на родината. Някогашният Медодобивен комбинат (открит през 1958 г.) в 1997г. е приватизиран от белгийската компания Юмикор. В момента предприятието е част от най-голямата производствена единица в областта на добива и преработката на цветни метали в Европа - германската компания Норддойче Афинери.
 
     В общината има предприятия и фирми за ремонт на тежко металургично и рудодобивно оборудване, поделение на НЕК, множество малки частни фирми, ориентирани в областта на текстилната и хранителната промишленост, строителството, ресто- рантьорството и развлекателния бизнес. Добре развито е банковото и застрахователното дело.Пирдоп е седалище на Районен съд, Районна прокуратура и полицейско управление, ловно-рибарско, спортно и туристическо дружества. Града има ж.п. гара и автогара, банки,  четири училища, едно Обединено детско заведение и две детски градини, читалище "Напредък". Две от училищата са на общинско подчинение -Начално училище-паметник "Тодор Генчов Влайков" и СОУ "Саво Ц. Савов" (от V до XI клас). Средните училища - Професионална гимназия по механоелектротехника и металургия, с 4 специалности е на подчинение на Министерството на образованието и науката, а Професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии "Проф. Никола Димов" е на подчинение на Министерството на земеделието. Общо във всички учебни заведения има около 1000 ученика.  
 
=== Произход на името ===
Line 100 ⟶ 32:
За произхода и значението на името Пирдоп има легенди.
 
# На мястото на черквата в стария манастир Св. Илия имало вековен [[дъб]], около който съседите колибари се събирали на [[курбан]]. При едно ядене били сложени много ястия (манджи) и оттам рекичката била наречена Манджерин. На това угощение бил раздаден курбан и от парчетата, които се паднали на различните родове, те получили прякорите си: ''Пачиловци'' — от това, че им се паднала главата ([[пача]]та), ''Джонговци'' и ''Джунджуровци'' — от джунгир и джулан. При това угощение решили да се заселят при дъба. Първото селище се е образувало между двете реки и името му от ''Придъба'' станало ''Пирдоп''.
# Местността Еленско и цялатаЦялата долина била обрасла с хубави гори <span>пълни с дивеч </span>и прорязана с много поточета, та била много удобна за пирове и [[лов]]. Тук се събирали много големци на лов и пирове през определено време от годината, което време наричали ''пирдопа'', от което излязло името Пирдоп.
# В котловината имало владетел, който имал своя кула — на гръцки ''пирг''. Оттук той ходил с конницата си из [[Тракия]] и [[Мизия]] и донасял много плячка, което позволило на дружината да си направи около кулата хубав град, който нарекли ''Пиргополис'' — ''Кулен град'' и от там станало Пирдоп.
 
Line 127 ⟶ 59:
== Забележителности ==
[[File:Pirdop-Culture-House.jpg|thumb|[[Читалище]] "Напредък"]]
[[File:Lukanov-house-in-Pirdop.jpg|thumb|left|Лукановата къща]]
[[File:Pirdop-Orthodox-church.jpg|thumb|left|Православната църква "Успение Богородично"]]
[[File:Evangelical-Pentecostal-Church-in-Pirdop.jpg|thumb|Eвангелска петдесятна църква в Пирдоп]]
* На 2 км източно от края на града по подбалканския път и още 1,8 км по отделящия се от него на север път сред иглолистните гори в местността "Еленско" е най-значимия паметник тук, който е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство - руините на разрушеният от турците укрепен манастир "Свети Илия" с базилика от IV век, която е по-известна като [[Еленска базилика|'''Еленска базилика''']] - единствената по рода си у нас и на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] трикорабна укрепена куполна [[базилика|базилика.]] Тя е първостепенен паметник на раннохристиянската архитектура и средновековен български книжовен център, тук е открит създадения в нея''' [[Пирдопски апостол]]''', български ръкопис от 13 век. Основно е проучена от проф. [[Петър Мутафчиев]] през [[1913]] г. и през 1970-те години от архитект [[Дафина Василева]] от [[НИПК]]. За съжаление, днес, макар пътят до тях да е добър и да са консервирани, впечатляващите развалини е не са във подобаващото им най- представително състояние. Мястото се почита от православните, а на 300 м от него в 2010г. е изграден открит иконостасен параклис "Свети Илия".
* Къща-музей ''[[Никола Пушкаров]]''
* '''Язовир''' “Душанци”<strong> </strong>– изкуствено езеро на р. Тополница, живописно място за отдих, туризъм и риболов. Гребна база на националния отбор на България по кану-каяк.
* Градски музей ''Лукановата къща''
* В самия град са:
* православен храм, "Свето Успение Богородично" и параклис "Свети Георги".
* '''Градски музей''' ''Лукановата къща'', принадлежала на известния възрожденски книжовник и просветител, първи издател на литография на Св. Св. Кирил и Методий (1858 г.) Лука Павлов, живял тук от 1828 година до 1884 година. След освобождението депутат в Учредителното, Първото Велико народно събрание, както и в Първото и Второто обикновено народно събрание. В нея е поместена музейна сбирка отразяваща историята на град Пирдоп и околността от античността до XX век.   
* На четири километра от града се намират руините на храма Свети Илия (базилика от IV век), която е по-известна като Еленската базилика. Тя е паметник на раннохристиянската архитектура.
* Къща-музей ''[[Никола Пушкаров|'''Никола Пушкаров''']] '' – роден дом на бореца за свобода на Македония и войвода в Илинденско-Преображенското въстание и пръв почвовед у нас.
* Къща-музей'' [[Тодор Влайков|'''Тодор Влайков''']]''
* Начално '''училище-паметник ''' на загиналите във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. , построено през 1934 г. и приживе приело името на писателя. "Тодор Генчов Влайков"
* Православен храм, '''"Свето Успение Богородично"'''  построен е върху основите на стара църква, към 1817 г. е издействан ферман за построяването й и строителството е завършено в 1819г. Надя Манолова-Николова в изследването си "Храмове и политика - Българското църковно строителство (1812–1821)" посочва, че''' с'''троителството на храма става повод за мобилизиране не само на местното население на Пирдоп. Когато е строена църквата, в стените й са вградили глинени гърнета. Така не само зидовете са дебели и акустиката е голяма Вцърковния поменик са отбелязани имената на дарители от Пирдоп, Златица, съседните села Буново, Смолско, Долно Камарци. Към църквата е съществувал метох, построен от Хилендарския манастир към 1828 г., под
ръководството на същия чорбаджия Симеон (Симонко чорбаджи). Вероятно за заслуги
към църквата, още през 1820 г. в поменика са вписани имената на петима йеромонаси.
Една приписка за Пирдоп на хилендарския таксидиот йеромонах Антипа от 1782 г. е
доказателство за добрите позиции на Хилендарския манастир в града още през ХVIII век. Най-близкият географски пример за подобно строителство е от Копривщица. Според
една легенда позволението за пирдопската църква е взето с помощта на видни копривщенци
в Цариград. Легендата само потвърждава силното влияние на заможни копривщенци
при решаването на местни въпроси.Уникат е резбованият орехов иконостас, дело на майстори от Дебърската школа – един от двата запазени до днес в страната и общо четири за Балканите. Най-старите икони в храма са от 1823 г. на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов.Църквата е обновявана през 1887 г. и основно реставрирана през 1997-2002 г. Храмът е стожер на духовността и българщината в района, в църквата служат само български свещеници. А да се черкуват идват хора от цялата околия, за което свидетелстват записки в един поменик, съхраняващ се в Църковно-историческия и архивен институт. Многократно ловешките владици Дионисий и Милетий (средата на XIX в.) правят опит да въведат в практиката на свещениците службите да се произнасят на гръцки език, но местната община и населението не позволяват това да се случи. Върху гръцка книга от това време е запазена приписка, в която се отбелязва, че тя никога не е използвана в богослужението.
 
* Параклис "Свети Георги
* Централния градски площад с фонтана построен през 1956 г. и пешеходната зона, паметникът на Тодор Влайков издигнат в 1986 г., читалище-културен дом"Напредък" и др.
* Природна забележителност в Пирдоп са 18те канадски '''секвои''', засадени през 1930 г. на гара Пирдоп, пред НУ "Тодор Влайков", в двора на църквата "Свето Успение Богородично" и частни дворове от опечален от смъртта на 18-годишния си син лесовъд, чието име не се помни. Сега техният брой е значително увеличен с израслите в центъра на града и на различни други места.
 
== Личности ==
Line 164 ⟶ 81:
== Други ==
[[Image:Elenska bazilika.JPG|right|thumb|150px|Еленската базилика]]
Пирдоп е изходен пункт за хижите „Паскал“, „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“ и др.
Пирдоп е изходен пункт за туристически пътеки и маршрути за х. "Паскал" и връх Паскал (2029.1 м н. в.) и м. “Въртопа” – част от Национален парк “Централен Балкан” в Стара планина, м. “Бобьовица” в Средна гора – красива територия с великолепни водопади и девствена гора, х. “Павел Делирадев” и курортно селище Панагюрски колонии (18 км)., за,хижите „Момина поляна“, „Артьовица“, „Мали извор“, с. Душанци иедноименния язовир, Антоновския водопад, гр. Панагюрище, гр. Копривщица и по Средна гора. В града има туристическа спалня с 30 легла и отряд на Планинската спасителна служба.
На 5 км източно от града се намира „Еленската базилика“ - единствената по рода си у нас и на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] трикорабна укрепена [[базилика]] от [[5-6 век]], която е била манастирска. Основно проучена от проф. [[Петър Мутафчиев]] през [[1913]] г. и през 1970-те години от архитект [[Дафина Василева]] от [[НИПК]]. За съжаление, днес тя е в окаяно състояние и почти нищо не е останало.
 
== Кухня ==
Line 170 ⟶ 88:
Типично ястие е ложената баница с точени кори, леко запечени и поляти с прясно мляко,сирене и яйца. Друг специалитет е пирдопският тутманик, който се завива по специфичен начин:след налагането на слоевете с прясно масло, сирене и разбити яйца тестото се прибира към центъра и се обръща наопаки. В средата се прави дупка и се сипва масло и се изпича.Друго типично ястие за този район е едрият запечен боб, наречен "бамбал".
 
== Хроника ==
<strong>1430 г. -</strong> Отбелязва се в турски регистър на тимари селището Протопопинци (Пирдоп) - едно от големите в българските земи по това време. Данъкоплатци на спахията Дурхан, син на Кара Хюсеин са 95 домакинства, от които 9 вдовишки. От етимологията на името се разбира, че тук е седалището на най-старшия местен свещеник.
 
<strong>1479 г. -</strong> Посочени в регистър на поземлени владения с. Протопопинци като собственост на спахиите Али, син на Ибрахим и Юсуф Босна 103 домакинства, осигуряващи им доход от 9185 акчета.
 
<strong>1443 г. -</strong>  В района лагеруват войските на Владислав III Ягело и Ян Хунияди. По време на т. нар. Дълъг поход на полско-унгарския крал, българското население оказва подкрепа на кръстоносната войска във войната й срещу султан Мурад II (1421 - 1451).
 
<strong>1548 - 1566 г. -</strong> Регистрирани в с. Протопопинче (Пирдоп) 29 семейства на войнуци - население със специални задължения. Смятани за наследници на старата българска аристокрация, представители на войнушкото съсловие в Пирдоп се срещат чак до средата на XIX в. 
 
<strong>1618 г. -</strong> Настоятелят на пирдопската църква поп Янчо купува от поп Никола от Етрополе за нуждите на богослужението ръкописен Номоканон. За придобивката на храма се съобщава в пространна приписка в книгата.  
 
<strong>1698 г. -</strong>  Българи от района подкрепят освободителните прояви на народа ни по време на Второто търновско въстание. От същата година е и първото известие за съществуването на община в селището. Жители на някогашния Пирдоп даряват средства за купуването на Протопопинския дамаскин.
 
<strong>1774 г. -</strong> В поменик на Гложенския манастир за първи път се споменава името Пирдоп. Поклонници от селището оставили дарове в обителта и записали имената си в книгата.
 
<strong>1782 г. -</strong> Таксидиотът на Рилския манастир монахът Антипа оставя върху страниците на Требник от 1779 г., приписка, в която съобщава имената на ктиторите и свещениците в църквата. За първи път се отбелязва името на местния учител - презвитер Стоян даскал.
 
<strong>1819 г. -</strong> На мястото на стара църква пирдопчани изграждат нов храм. Разрешението за строителството е получено чрез специален султански ферман от Цариград. За градежа помогнало цялото население и ктитори от съседните селища.
 
<strong>1820 г. -</strong> В частна къща е отворено първото обществено училище в Пирдоп. За учител е нает известният дамаскинар - илюстратор даскал Тодор Пирдопски. От следващата година училището се премества в специално построена към метоха одая.
 
<strong>1821 г. -</strong> Жители на Пирдоп вземат участие в гръцкото освободително движение "Филики етерия" и отрядите на Александър Ипсиланти. Опитът за въстание в българските земи е осуетен от турците, а оръжието на местните българи е иззето.
Същата година Макарий Фръчковски и Петър Филипов - майстори-резбари от гр. Дебър, сглобяват на място иконостаса на пирдопската църква "Свето Успение Богородично". Той е единият от само двата, запазени до наши дни у нас произведения на Дебърската школа.
 
<strong>1823 г. -</strong>  От тази година са трите най-стари икони на пирдопския храм. Те са дело на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов. Едната от тях изобразява Свети Харалампий Лечител. В долния десен ъгъл на иконата е изписан рядко срещан в българската иконография образ на Чумата с характерните атрибути - символи на смъртта. Присъствието на иконата на Св. Харалампий в църквата не е случайно. В средата на 20-те години на XIX селището загубило от страшната болест повече от 1000 души от жителите си.
 
<strong>1825 г.</strong> - За нуждите на училището и църквата в Златица се закупува от даскал Тодор Пирдопски Миней, съдържащ служби за всички големи празници в страната.
 
<strong>1826 г. - </strong>Даскал Тодор Пирдопски пише пространна епистолия, пришита по-късно към Протопопинския дамаскин. В летописа разказва за погромите и насилията, които преживява българското население по това време. Дамаскинарят, който умира към средата на XIX в., създава повече от 20 ръкописа, между които един препис на Паисиевата история и малък календар-рецептурник, съставен от 1833 до 1842 г. Върху много от произведенията си даскал Тодор Пирдопски отбелязва, че са написани в "богохранимое село, нарицаемо Пирдоп".
 
<strong>1828 г. -</strong> Пирдопски търговци, чийто стопански интереси са насочени към Сърбия, привлечени от крал Милан се включват в освободителните борби на страната по време на поредната Руско-турска война.
 
<strong>1835 г. -</strong> Поставя се началото на девическото образование в Пирдоп. Училището започва да се посещава и от момичета. Първа е Анка х. Димитрова. Самостоятелно девическо училище се отваря в 1863 г.
 
<strong>1840 г. -</strong> Училището в Пирдоп започва да работи по взаимоучителната метода. Пръв въвежда новата система на преподаване даскал Кесарий п. Василев.
 
<strong>1841 г. -</strong> Със султански ферман е премахната ангарията в Пирдоп. Активната си дейност по отмяната й и за организираната съпротива срещу местните мюсюлмански първенци хаджи Иван Джуров заплаща с живота си.
 
<strong>1843 г. -</strong> Със средства на х. Стойко х. Витанов, х. Никола, чорбаджи Лако, Атанас Попов и х. Симон е прокаран първият обществен водопровод и построена чешма в центъра на Средната махала в Пирдоп.
 
<strong>1845 г. -</strong> Ученици от Пирдоп се подготвят за учители при Неофит Рилски в Рилския манастир. Година по-късно със същата цел при Христаки Павлович в Свищов учи Златан Груев Кинов. В габровското училище през 1946 г. получава образованието си Иван х. Димитров.
 
<strong>1849 г. -</strong> Пирдопчанинът Златан Груев Кинов става първи български учител в гр. Пловдив. Тук той е един от най-активните деятели в борбата на българския народ за църковна независимост и ръководител на местната духовна община. След създаването на Българската Екзархия е избран за пръв Сливенски митрополит под името Серафим. В годините на Априлското въстание е ревностен защитник на българското население, а през октомври 1878 г. учредява в Сливен първото червенокръстно дружество у нас.
 
<strong>1855 - 1857 г. -</strong> Учителства в Пловдив Лука х. Павлов от Пирдоп. Той е първият български книжовник, издал на литография образите на Св. Св. Кирил и Методий (1858 г.). Възпитаникът на Белградския лицей е учител във Видин, а към края на 60-те години на XIX в. се завръща в родния си град и е избран за училищен и църковен настоятел. След възстановяването на българската държава е депутат в Учредителното и Първото Велико народно събрание (1879 г.), в Първото и Второто ОНС.
 
<strong>1857 г. -</strong>  Осемдесет и двама пирдопчани стават спомоществователи за издаването на книгата на Златан Груев "Изяснения на неделни и празнични евангелия". За времето от 1842 г. до Освобождението чрез дарения, абонамент и продажба в Пирдоп постъпват 28 печатни издания в над 330 екземпляра.
 
<strong>1858 - 1859 г. -</strong>  Учителят Никола поп Филипов от Разлог поставя началото на класното училище в Пирдоп. Окончателно то се оформя при учителстването на Нешо поп Брайков от Копривщица към 1861 г.   
 
<strong>1859 г. -</strong>  С писмо до вестникоиздател в Цариград пирдопски чорбаджии изразяват възмущението си от произволите на ловешките владици, при посещенията им в енорията. Конфликтът се разраснал и към края на възрожденската епоха местните първенци открито поставили пред Екзархията въпроса за откъсване Пирдоп от духовната опека на Ловеч и присъединяване към Софийската митрополия.
 
<strong>1860 г. -</strong> Във Великденската акция на 3 април в османската столица се включва пирдопчанинът Димитър Савов - чирак в Балканпан хан в Цариград. През септември същата година шестима търговци от Пирдоп,  докато били на Узунджовския панаир, се подписват под общонародно прошение до султана против духовното иго на Гръцката патриаршия и за признаване на епископ Иларион Макариополски за български духовен глава.
 
<strong>1862 г. -</strong> Учениците в медицинското училище в Цариград Васил Ошавов и Стефан Димитров от Пирдоп се включват в създадената по идея на Георги Раковски тайна организация "Дружина на верните приятели". Свободолюбивите си идеи и революционни настроения те споделят и с жители от родния си град чрез търговеца х. Иван х. Димитров. 
Същата година в Пирдоп се изгражда нова сграда за училище, съобразена с преподаването по взаимоучителната метода. Украса на стаите с буквите от българската азбука направил х. Иван х. Димитров. 
 
<strong>1865 - 1866 г. -</strong> Земеделци от Пирдоп захващат отглеждането на маслодайната роза. Новият за района стопански отрасъл дотолкова добил популярност, че за успехите на пирдопските розопроизводители се разчува из цялата османска империя. А добитото от тях ароматно масло било с високо качество и се продавало по-скъпо от казанлъшкото.
 
<strong>1867 г. -</strong>  На 11 юли по скалъпено обвинение са осъдени на затвор двамата родолюбци и борци за църковни и народни правдини - братята х. Иван и х. Богдан х. Димитрови. Хаджи Богдан умира във видинската тъмница на 19 февруари 1873 г., а х. Иван няколко години по-късно.    
 
<strong>1860 - 1870 г. -</strong> Бурно развитие в Пирдоп бележи гайтанджийството. Задвижвани от водна сила в селището работили над 700 чарка за особено търсения в тези години продукт. Годишното производство от тях възлиза на около 140 000 оки, чиято стойност се изчислява на 4 900 000 гроша. През този период х. Личо открива фабрика за производство на килими и одеала за турската армия. А 8 производители и търговци създават акционерно дружество за производство на хавлии. Дружеството съществувало до Освобождението, като годишният оборот в най-добрите му времена достига до 2.5 млн. гроша. 
 
<strong>1870 г. -</strong> Учреден от Васил Левски Частен революционен комитет. В състава му влезли търговецът Иван Клявков, учителят Филип п. Божков, Григор Бамбеков, Павел Йончев и др. Според някои изследователи псевдонимът на комитета е "Джамбаз Али".До края на 1872 г. Апостолът още няколко пъти посещава Пирдоп. На общото събрание на Вътрешната революционна организация в Букурещ през същата година комитетът е представен от Тодор Пеев от Етрополе.
 
<strong>1871 г. -</strong> Създадено в средата на месец юни читалище под името "Съгласие". Уставът съставя учителят Александър Груев от Копривщица, който станал и писар на културната институция. При учредяването основателите събрали 16 400 гроша от членски внос и дарения. За библиотеката му са абонирани някои от излизащите по онова време вестници и списания, закупени са книги. Читалището подпомагало с парични средства и българските училища в Македония.
 
<strong>1873 г. -</strong> На 6 (н. ст. 18) февруари пирдопчанинът иконом поп Тодор Митов, като архиерейски наместник на София дава последно причастие и изповядва преди гибелта му Апостола на българската свобода Васил Левски.
 
<strong>1876 г. -</strong> Образуван през месец март от помощник-апостола Тодор Каблешков от Копривщица революционен комитет като част от подготовката за въстание в Четвърти революционен окръг. За председател е избран учителят Симеон Сърданов, а в комитета са още ханджията Евстати Иванов - куриер, търговецът Иван Клявков, поп Никола, Димитър и Братойо Петкови, Тодор Балджиев и др. Мария Джурова от Стара Загора - учителка в пирдопското девическо училище, ушива знамето на комитета.
 
В Априлското въстание от Пирдоп се включват Никола Ненов и Георги Маринов, които са осъдени на заточение. Кундурджията Димитър Ночев участва в Ботевата чета. След Освобождението е народен представител, областен управител, учител и държавен чиновник.
 
<strong>1876 г. -</strong> В Сръбско-турската война в доброволческия отряд, командван от ген. Черняев, се включват братята Атанас и Димитър Савови, Симеон х. Велков и Иван Пушкаров от Пирдоп.
 
<strong>1877 - 1878 г. -</strong> В Освободителната Руско-турска война и Българското опълчение участват 37 пирдопчани. Повечето от тях се сражават край Стара Загора, на връх Шипка и край с. Шейново.  
 
<strong>1878 г. -</strong> Казаците от XXI Донски и XXVI Казански полкове на 2 януари освобождават Пирдоп. На следващия ден - 3 януари, пешите руски части са тържествено посрещнати от пирдопското население. На паметното място по-късно е издигнат скромен монумент с имената на опълченците от града. 
 
През месеците март и април 3 154 жители на града се подписват под Благодарствен адрес до царя - освободител Александър II - най-много от всички селища в региона.
 
<strong>1879 г. -</strong> Участват в Учредителното и Първото Велико народно събрание четирима жители на Пирдоп - учителят и общественик Лука х. Павлов, опълченецът Димитър Савов, Манол и Харалампи Златанови.
 
<strong>1881 г. -</strong> Пирдопчанинът иконом поп Тодор Митов е избран за член на Комисията за изграждане на храм-паметник "Св. Александър Невски" в София. От 1883 до смъртта си през 1891 г. той е председател на комитета по набиране на средства за построяването на храма.
 
Същата година в Пирдоп е основано Женско Благотворително дружество "Царица Йоанна". В първия му управителен съвет влизали учителките Рада Киркович, Мария Сърданова, Екатерина Свинарова и др.
 
<strong>1882 г. -</strong> Тодор Влайков е само на 17 години, когато публикува първата си творба - разказът "Две деца Стоянчо и Драганчо", подписан с псевдонима му Веселин.
 
<strong>1883 г. -</strong> Пирдоп е втори в страната, след Котел, по процент на образованото си население. Пет години по-късно - е първи. Изпреварва го само София, тъй като в столицата работят повече чиновници.
 
<strong>1885 г. -</strong> Пирдопчани се включват масово в Сръбско-българската война. Началник-щаб на Западния корпус е кап. Стефан Паприков. При овладяването на Пирот от българските войски управлението на града се поема от Спас Соколов, Димитър Ночев, Генчо Филипов, Иван Джуранов от Пирдоп.
 
<strong>1888 г. -</strong>  След тригодишно учение в Москва, в родния си град се завръща Тодор Г. Влайков. Като главен учител в пирдопското училище той се занимава и с обществена дейност. Възстановява дейността на читалището, помага и за откриването на обществена читалня.
 
<strong>1890 г. -</strong> Влайков пропагандира народническите идеи и кооперативното движение в района. По негова инициатива на 26 октомври в с. Мирково се създава първата кооперация в България - Заемодавно спестовно и земеделско дружество "Орало".
 
<strong>1892 г. -</strong> На първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив се представят със свои изделия и трима пирдопчани. Отличени са с бронзови медали на панаира.
 
<strong>1898 г. -</strong> Учредява се в Пирдоп Ловно дружество. Същата година негови представители участват в учредителния конгрес на Съюза на ловните дружества в България.
 
<strong>1901 г. -</strong> Най-старото стопанско сдружение, създадено в Пирдоп след Освобождението е взаимоспомагателното ораческо дружество. То е основано на 18 февруари и съществувало до 1928 г.
 
<strong>1903 г. -</strong> Учредява се на 10 април Млекарска кооперация "Балканска трева". Тя съществува повече от 25 години и има близо 100 членове.
 
Участва в Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на чета и председател на Скопския революционен комитет учителят от Пирдоп Никола Пушкаров.
 
<strong>1908 г. -</strong> Ген. л-т Стефан Паприков, като министър на външните работи и изповеданията е в основата на подготовката и провъзгласяването на българската независимост, нейното отстояване и дипломатическа защита.
 
На 18 август същата година в града е открита сградата на читалище "Напредък", изградена със спомоществователството на търговеца Георги Геров и семейството му.
 
<strong>1913 - 1915 г. -</strong> Директор на националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е юристът проф. д-р Александър Златанов от Пирдоп. По-късно той е Главен секретар на Министерство на външните работи и изповеданията, Министерство на вътрешните работи, преподавател в Свободния университет.
 
<strong>1915 г. -</strong> На 1 септември е открита в града Непълна смесена гимназия. Първи директор е Георги Маринов.
 
<strong>1915 - 1918 г. -</strong> Основателят на българската епидемиология д-р Харалампи Генчев води активна борба с холерата по фронтовете на Първата световна война в България, Сърбия, Румъния, Русия.
 
<strong>1916 - 1918 г. -</strong> Български дипломат в Дрезден, Германия и Берн, Швейцария е есперантистът академик Иван Кръстанов от Пирдоп. Той е най-активният и известен радетел за разпространение на международния език у нас.
 
<strong>1920 г. -</strong> Девет жители на града основават в Пирдоп Популярна банка. Пръв неин управител е Крайо Николов. Десет години по-късно финансовата институция си построява собствена сграда в центъра на Пирдоп.
 
<strong>1924 г. -</strong> На 22 май 19 пирдопчани учредяват първото в района туристическо дружество. Сдружението е инициатор и за изграждането на първата в централната част на Балкана високопланинска хижа, която се открива на 24 август 1930 г.
 
<strong>1930 - 1934 г. -</strong> Читалище "Напредък" издава първия в района вестник - "Пирдопска дума". Автори на статиите в изданието са Методи Стоянов, Симеон Савов, Крайо Николов и др.
 
<strong>1931 г. -</strong> Почвоведът Никола Пушкаров издава първата карта на почвените видове на територията на страната.
 
<strong>1933 г. -</strong> Видният пирдопски гражданин Алипия Влайков дарява 200 000 лв. на църковното настоятелство в родния си град за изграждане на старопиталище и неговата издръжка.
 
<strong>1934 - 1936 г. -</strong> С доброволен труд, събрани от населението средства и заем от банка в града се изгражда единственото в страната училище - паметник на загиналите във войните за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 и 1915 - 1918 г. През месец февруари 1937 г. педагогическият колектив взема решение то да носи името "Училище - паметник "Тодор Влайков".
 
<strong>1935 г. -</strong> На 1 май в Пирдоп се открива първото на Балканите държавно училище за подготовка на специалисти по млекопреработка.
 
<strong>1936 г. -</strong> Отличен със златен медал на изложба на министерство на земеделието е пирдопчанинът Георги Манолов. Той изобретил буталка за биене на масло, която намира широко приложение в млекопреработването.
 
<strong>1938 г. -</strong> На 11 октомври е основана многоотраслова трудово-производителна кооперация "Балкан" в Пирдоп.
 
<strong>1942 г. -</strong>  Народоведът, писател и общественик Тодор Влайков става пръв носител на новоучредената наградата за литература на Столична община за книгата си "Чиновничество и властници" и трилогията "Преживяното".
 
<strong>1946 г. -</strong> Интербригадистът акад. Цветан Кръстанов основава Института за кожни и венерически болести в София и Пловдивския медицински институт, на който става ректор.
 
<strong>1950 г. -</strong> На 1 август е открит промкомбинат "Орлин". Предприятието произвежда мебелен обков, детски играчки и стоки за широка употреба.
 
<strong>1951 г. -</strong> Пуска се в движение Подбалканската железопътна линия.
 
<strong>1956 г. -</strong> Построен е фонтанът в центъра на Пирдоп - един от символите на града в ново време. За атрактивната придобивка се разчува из страната и радомирци изпращат специална делегация да иска чертежите на съоръжението.
 
<strong>1958 г. -</strong> На 6 декември се открива медодобивният комбинат. Произведена е първата родна мед. Днес заводът е част от мощната европейска компания Аурубис и произвежда повече от 240 000 т. метал годишно.
 
<strong>1960 г. -</strong>  Отваря врати новата сграда на Политехническа гимназия "Саво Савов". Училището бързо се развива и през 70-те години на ХХ в. два пъти става национален първенец и извоюва почетното звание "Образцова".
 
<strong>1961 г. -</strong> На 15 септември приема първия си випуск новосъздаденото Професионално училище по металургия.
 
<strong>1966 г. -</strong>  На 19 ноември е завършена и пусната в експлоатация сграда на ДСП "Родопа". Две години по-късно с постановление на министерския съвет се създава и Предприятие за ремонт на минно и металургично оборудване.
 
<strong>1972 г. -</strong> Ст. н. с. I ст. д-р Нено Стоянов - първи доктор на фармацевтичните науки в България, издава двутомника "Нашите лекарствени растения". Той е един от основателите на сп. "Фармация" и дългогодишен зам.-директор на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт.
 
<strong>1976 г. -</strong>  Открита новата сграда на читалище "Напредък" в Пирдоп.
 
<strong>2004 г. -</strong>  Пирдоп е удостоен от Конвент на експертите със Сертификат за град с висок престиж и принос за авторитета на страната. Две години по-късно получава и престижно отличие за селище с уникално историческо и културно наследство. 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Pirdop}}
* [http://imagesfrombulgaria.com/v/The_Bulgarian_History/Elenska_Bazilika/ Галерия със снимки на Еленската базилика]
* {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Софийска/Община_Пирдоп}}
* Пирдопския препис на История славянобългарская http://liternet.bg/publish2/ivanradev/bobchev-prepis.htm
* Община Пирдоп http://biznes-catalog.com/index.php/2011-10-13-10-43-01/2012-06-25-08-15-57/2012-06-25-08-16-44/item/2906-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%BF.html?tmpl=component&print=1
* Градски музей Пирдоп http://nikolay.vegas.icnhost.net/index.html
* Топографска карта на местността http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-037-3.jpg
 
== Източници ==