Елеонор Аквитанска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Елеонор /Алиенор/ Аквитанска''' (на [[френски|френски език]] '''''Aliénor d'Aquitaine''''' ) е съпруга на [[английски]]я [[крал]] [[Хенри II]] и една от най-властните жени в [[Европа]] за своето време. Била е едновременно [[кралица]] на [[Франция]], а по-късно и кралица на [[Англия]].
 
== Имe ==
По твърдение на хрониста Жофруа де Вижуа, своето име EленорАлиенор е получила в чест на майка си:
 
"Херцог Гийом Аквитански, син на Гийом и дъщерята на графа на Тулуза, имал от съпругата си Аенора , дъщеря, която нарекли Алиенора, иначе казано другата Аенора (лат. ''allia Aenor'')<sup>[2]</sup>.
Ред 11:
[[Картинка:France 1154.jpg|thumb|250px|дясно|Херцогство Аквитания като част от Анджевинската империя във Франция]]
Родена в семейството на [[Гийом X]], [[херцог на Аквитания]], тя е най-голямата от три деца. Възпитана е в един от най-културните дворове в [[Европа]], като слабост на баща си получава най-доброто възпитание: умее е да говори и пише на [[латински]], също така да пее и пише поезия. Обявена е от съвременниците си за много красива жена.
След смъртта на баща си, на 15-годишна възраст Елеонор става '''херцогиня на Аквитания''' и се жени за [[Луи VII]], [[крал]] на [[Франция]]. След раждането на втората им дъщеря '''Аликс''' (първата се казва '''Мари'''), се стига до анулиране на брака. На [[11 март]] [[1152]] г. двамата се срещат в двореца [[Боженси]] и анулират брака си. Причините за това от страна на Луи са съвсем основателни. Елеонор не е вярна съпруга. По време на втория кръстоносен поход, тя придружава съпруга си по пътя към светите земи. Но когато пристигат в Антиохия, Елеонор става почетен гост на редица пищни банкети, организирани от княза на Антиохия Раймон дьо Поатие. В крайна сметка, освен трапезата тя започва да споделя и леглото му. Това е причина Луи да се почувстава оскърбен и унижен. Енергията и ентусиазмът му изчезват, а заедно с това и интересът за по нататъшни действия на изток.
 
След смъртта на баща си, на 15-годишна възраст Елеонор става '''херцогиня на Аквитания''' и се жени за [[Луи VII]], [[крал]] на [[Франция]]. След раждането на втората им дъщеря '''Аликс''' (първата се казва '''Мари'''), се стига до анулиране на брака. На [[11 март]] [[1152]] г. двамата се срещат в двореца [[Боженси]] и анулират брака си. Причините за това от страна на Луи са съвсем основателни. ЕлеонорАлиенор не е вярна съпруга. По време на втория кръстоносен поход, тя придружава съпруга си по пътя към светите земи. Но когато пристигат в Антиохия, Елеонор става почетен гост на редица пищни банкети, организирани от княза на Антиохия Раймон дьо Поатие. В крайна сметка, освен трапезата тя започва да споделя и леглото му. Това е причина Луи да се почувстава оскърбен и унижен. Енергията и ентусиазмът му изчезват, а заедно с това и интересът за по нататъшни действия на изток.
Скоро след това двама лордове правят опит да отвлекат Елеонор, с което по онова време е можело да се гарантира получаване на титла. За да избегне нежелан брак, Еленор изпраща писмо с покана до [[Хенри II]], [[граф на Анжу]] и [[херцог на Нормандия]], да се ожени за нея. На [[18 май]] [[1152]] г., единадесет седмици след анулирането на първия си брак, Еленор се жени за Хенри. През следващите 13 години Еленор дарява Хенри с пет сина и три дъщери: [[Уилям]], [[Хенри]], [[Ричард]], [[Джефри]], [[Джон]], [[Матилда]], [[Елинор Плантагенет|Елеонор]] и [[Джоан]].
 
Скоро след това двама лордове правят опит да отвлекат ЕлеонорАлиенор, с което по онова време е можело да се гарантира получаване на титла. За да избегне нежелан брак, ЕленорАлиенор изпраща писмо с покана до [[Хенри II]], [[граф на Анжу]] и [[херцог на Нормандия]], да се ожени за нея. На [[18 май]] [[1152]] г., единадесет седмици след анулирането на първия си брак, Еленор се жени за Хенри. През следващите 13 години ЕленорАлиенор дарява Хенри с пет сина и три дъщери: [[Уилям]], [[Хенри]], [[Ричард]], [[Джефри]], [[Джон]], [[Матилда]], [[Елинор Плантагенет|Елеонор]] и [[Джоан]].
 
== В културата ==
* Пиесата „[[Лъвът през зимата]]“ на [[Джеймс Голдман]] е посветена на взаимоотношенията на ЕлеонорАлиенор с Хенри през последните години от живота му и порасналите и&#768; синове. Екранизирана е два пъти:
** „[[Лъвът през зимата (филм, 1968)]]“, в ролята на кралицата играе [[Катрин Хепбърн]],
** „[[Лъвът през зимата (филм, 2003)]]“, в ролята на кралицата е [[Глен Клоуз]].
* „[[Робин Худ (филм)]]“ (2010 г.), режисьор [[Ридли Скот]], в ролята на кралицата-майка ЕлеонорАлиенор е [[Айлийн Аткинс]]
* Артур Дюмон. „Аквитанската лъвица“. Роман за живота на ЕлеонорАлиенор до развода и&#768; с Луи VII.
* Добиаш-Рожденственска О. А. „Кръстове и мечове. Приключенията на Ричард I Лъвското сърце“.
* Мартянов А. Л. Историко-фантастичният цикъл „Вестници на времето“. ЕлеонорАлиенор е представена в романите като мъдра и далновидна владетелка.
* [[Лион Фойхтвангер]]. „Испанска балада“.
* Романът за живота на ЕлеонорАлиенор „В очакване на кралицата“ е написан от английската писателка [[Нора Лофтс]] през 1955 г.
* ЕлеонорАлиенор е главната героиня на романите на Джин Плейди "Plantagenet Prelude" (1976) и на Ан О`Брайън "Devil`s Consort" (2011). Появява се в романите на Джин Плейди „Сърцето на лъва“ (1977) и Симон Вилар „Рицар на света“ (2011).
 
== Източници[править | править исходный текст] ==
**