Васил Бойдев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на [[Теню Бойдев]]. През 1901 година завършва Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в [[София]]. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на [[четвърти конен полк]]. От 1923 е в [[седми конен полк]]. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия]]. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=183806#post183806 Биография на сайта Бойна слава]</ref>. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
 
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След окупацията и подялбата на [[Полша]], цар Борис го изпраща през есента на 1939 в Москва с мисия да иска доставка на оръжие за Българската армия. Преговорите завършват без успех, защото Кремъл поставя условие срещу продажбата на оръжие България да сключи пакт за ненападение и взаимопомощ със СССР. България е съгласна да подпише единствено пакт за ненападение, но не и за "взаимопомощ". Но успех на Бойдев е, че при тази си мисия успява да спаси от съветските лагери български летци, които се обучавали в Полша и са пленени от съветските окупатори. След отказа на Москва се налага България да купува оръжие от Германия. През 1941 г. Бойдев и изпратен в [[Брашов]] и успява да убеди фелдмаршал [[Вилхелм Лист|Лист]] да бъде сключено споразумение за условията на навлизане на немските войски у нас. Бойдев успява да договори на България статут за невоюващ съюзник на Третия райх. Тя не взима участие в балканската кампания на Вермахта срещу Гърция и Югославия през април-май на същата година. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около [[Богдан Филов]] и на военния министър [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса.<ref>Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. - Сп. "Летописи", 1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, № 5-6, Иван Пейковски http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.</ref> Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян, където е интерниран след 9.ІХ.1944 г.<ref>Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. - В. "Троянски глас", 1997, № 4; Ив. Пейковски, Бойдев - генералът, който не пожела да стане полицай. - В. "Особено Мнение", 1996, № 5 (6-12.02.), http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html</ref>.
 
== Офицерски звания ==