Разлика между версии на „Никола Петров (художник)“

допълнение
(смяна шаблон)
(допълнение)
| националност = {{BUL}}
| стил = [[импресионизъм]]
| учител = [[Ярослав Вешин]],<br /> [[Иван Мърквичка]]
| академия = [[Национална художествена академия|Художествената академия]]
| академия =
| направление =
| патрон =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди =
| подпис =
| подпис_ширина =
| подпис_текст =
| уебсайт =
| общомедия = Nikola Petrov
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
 
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата Национална художествена академия. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ( [[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]] ).
 
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му — той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил ( „Пазар в Бяла Слатина“ ). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] „На„[[На островаОстрова на блажените“блажените]]“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология — многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.
 
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 год. през 1916 г.
 
== Външни препратки ==
* [http://art.domino.bg/artists.php?artID=113&lang= Картини на Никола Петров], Галерия „Арт Домино“]
 
{{СОРТКАТ:Петров, Никола}}