Едуард I: Разлика между версии

 

Юридическите реформи на Едуард намаляват феодалната практика. Законът на Глостър спира безогледното разширяване на частните феодални имения и установява принципа, че всички частни избирателни права се делегират от короната. Кралската юрисдикция става върховна. В хазната се създава съд, който да разглежда финансовите спорове, собствеността се дискутира от този съд и той третира като криминални тези случаи, които засягат интересите на краля. Други закони забраняват на бароните да предоставят земи на църквата, насърчават първородството и установяват краля като единствения човек, който може да прави определен феодал васал. Едуард дава възможност земята да стане предмет на търговия.

===Външна политика===

Постепенно Едуард започва агресивна външна политика. Кампанията за контрола върху [[Уелс]] започва през [[1277]] г. и завършва със смъртта на Llywelyn ap Gruffydd — управител на Уелс. По подобие на по-ранните монарси Едуард построява замъци, за да укрепи завоеванието си. През [[1301]] г. първородният син на Едуард получава титлата принц на Уелс, титла която се предоставя на престолонаследниците. Едуард има ограничен успех в разширяването на английското влияние в [[Ирландия]]. Той създава Парламент в [[Дъблин]] и увеличава търговията в някои крайбрежни градчета, но по-голямата част от страната се контролира от едри барони и келтски родови главатари. Благодарение на успешната си дипломация Едуард задържа английските владения във [[Франция]]. През [[1294]] г. е въвлечен във война с Франция, след като френският крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] нахлува в [[Гаскония]]. Едуард сключва мир с Франция през [[1303]] г. като задържа тези владения, които са били английски отпреди войната.

 

{{бел1}}

 

{{Превод от|en|Edward I of England|152522066}}