Едуард II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x дълго тире, 3x интервали (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 22:
| майка=Елеонор Кастилска ([[1246]]-[[1290]])
}}
{{Шаблон:Династия Плантагенет}}<div align="justify">▼
'''Едуард II''' (на [[английски]] : ''Edward II of England'' ; [[френски]] : ''Édouard II d'Angleterre'') е крал на [[Англия]] от [[1307]] г. до детронирането му през януари [[1327]] г. Той далеч няма успехите на своя баща, крал [[Едуард I (Англия)|Едуард I]]. Управлението му е белязано от политическа нестабилност и завършва с принудителното му сваляне от трона. Известен е с отявлените си [[хомосексуализъм|хомосексуални връзки]] и фаворизирането на мъже с незнатен произход, което довежда до жестокото му убийство.
Той е първият монарх, основал [[колеж]]и в университетите [[Оксфордски университет|Оксфорд]] и [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]].
Line 34 ⟶ 33:
==Крал на Англия==
Едуард II проявява интерес основно към развлеченията. Слабоволев владетел, той лесно е можел да бъде манипулиран от своите фаворити. На [[25 януари]] [[1308]] г. се жени за [[Изабела Френска]], дъщеря на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] и сестра на трима френски крале. Изабела е пренебрегвана от съпруга си за сметка на неговите фаворити. Въпреки че бракът е като цяло несполучлив, от него се раждат двама сина - [[Едуард III (Англия)|Едуард]] ([[1312]]–[[1377]]), който впоследствие наследява баща си като крал Едуард III, и Джон от Елтам (John of Eltham), граф на Корнуол, ([[1316]]–[[1336]]), както и две дъщери
==Бунтът на бароните==
Многобройните необосновано високи привилегии, с които Едуард II удостоява Пиърс Гейвстън, предизвикват недоволство сред бароните. Те се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля
==Шотландския конфликт==
Line 43 ⟶ 42:
==Влиянието на Диспенсър==
След смъртта на Гейвстън, кралят прехвърля симпатиите си върху Хю Диспенсър Младши. Той отново провокира недоволство сред бароните като не зачита законите и предоставя щедри привилегии на Хю Диспенсър Младши и неговия баща.
През [[1321]] г. граф Херфорд (Hereford), заедно с граф Ланкастър и други, въстава срещу семейство Диспенсър и принуждава краля да ги прати в изгнание. След тяхното отстраняване обаче, много благородници се възползват от ситуацията и желаейки да получат благоразположение и евентуални облаги от краля, му предлагат помощта си срещу бароните. Едуард II се възползва и много от опонентите му, в това число граф Ланкастър, са убити.
Line 50 ⟶ 49:
==Изабела напуска Англия==
Едуард II изпраща съпругата си Изабела във Франция да преговаря с брат си [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]] относно областта [[Гаскония]]. През март [[1325]] г., тя напуска Англия, неприкрито доволна от това, че ще се види със семейството си и ще се откъсне от съпруга си и възневидяните от нея Диспенсър
На [[31 май]] [[1325]] г., Изабела сключва мирен договор в полза на Франция, който изисква Едуард II да отдаде почит като васал пред френския крал. Едуард II решава да изпрати сина си, което се оказва сериозна тактическа грешка. Изабела отказва да се върне със сина си в Англия, докато не бъде отстранен Хю Диспенсър Младши. Във Франция тя започва романс с един от противниците на съпруга си, уелският барон Роджър Мортимър и планира завладяването на Англия.
Line 89 ⟶ 88:
|-
| rowspan="2" align="center"| '''Баба по майчина линия:'''<br />Жан дьо Дамартен
| align="center"| '''Прадядо по майчина линия:'''<br />Симон дьо Дамартен, граф Понтийо
|-
| align="center"| '''Прабаба по майчина линия:'''<br />Мари Понтийо, графиня Монтрьой
|}
{{Превод от|en|Edward II of England|150699351}}
| |||