Уикипедия

Едуард III: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Xqbot (беседа | приноси)
Ботове
131 668 редакции
м форматиране: 3x дълго тире, 3x интервали, заглавие-стил, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 33:
Едуард се ражда в [[Уиндзор]] на [[13 ноември]] [[1312]] и затова е наричан Едуард Уиндзорски в ранните си години. Управлението на баща му, [[Едуард II (Англия)|Едуард II]], е напрегнато заради военни разгроми, бунтовни барони и корумпирани придворни, но раждането на мъжки наследник през [[1312]] временно затвърдило позициите на Едуард II. Малкият Едуард е обявен за граф на Честър, когато е само на 12 дни. След по-малко от два месеца на негово разположение е предоставено цяло домакинство прислуга за неговия двор, така че да може да живее като пълнолетен благородник, независим от баща си.
 
На [[20 януари]] [[1327]], когато младият Едуард е само на 14 години, кралят е детрониран от своята съпруга, [[Изабела Френска]], и нейния любовник, Роджър Мортимър, 1-ви граф на Марч. Едуард е коронясан като Едуард III на [[1 февруари]] и му е сформирано регентство, оглавявано от Изабела и Мортимър. Последният е [[де факто]] управляващ страната и подлага младия крал на постоянно унижение и незачитане.
 
През [[1328]] г. Едуард III се жени за Филипа д'Ено. Мортимър е наясно, че положението му е несигурно, особено след като Филипа ражда син на Едуард на [[15 юни]] [[1330]]<ref>Едуард III и Филипа са имали общо 12 деца, от които 3 умират в много ранна възраст.</ref>. Мортимър използва властта, за да присвои редица знатни титли и имоти, много от които са принадлежали на Едмунд ФицАлан (9-ти граф на Аръндел, останал верен на Едуард II в борбата му срещу Изабел и Мортимър и екзекутиран на [[17 ноември]], [[1326]]). Алчността и арогантността на Мортимър, обаче, му печелят много врагове сред благородниците и това не остава скрито за младия крал.
Ред 40:
 
===Първи години на власт===
 
{{Шаблон:Династия Плантагенет}}<div align="justify">▼
Едуард III решава да поднови военните действия с кралство Шотландия, които неговите [[Едуард II (Англия)|баща]] и [[Едуард I (Англия)|дядо]] са водили с променлив успех. Едуард III отказва да признае подписания по време на регентството му договор от [[Нортхамптън]] и така наново предявява претенциите за английско господство над [[Шотландия]], в резултат на което избухва Втората война за шотландска независимост.
 
С намерението да възстанови отстъпеното от Англия, той спечелва отново контрол над Беруик и спечелва решителна победа в битката при Халидон Хил през [[1333]] г. срещу войските на инфанта [[Дейвид II (Шотландия|Дейвид II Шотландски]]. Едуард III има достатъчно добри позиции, за да постави [[Едуард Балиол]] на шотландския престол (Дейвид II е изпратен в изгнание) и да поиска големи компенсации в земи от редица южни графства. Въпреки победите при Дъплин и Халидон, партията на [[Робърт I (Шотландия)|Брус]] скоро започва да се възстановява и в края на [[1335]] г., след битката при Кълблийн, окупацията на Плантагенет среща трудности, а партията на Балиол губи позиции.
 
По същото време, през [[1336]] г. умира братът на Едуард III - — Джон Елтам, граф на Корнуол. В своя труд ''Gesta Annalia'' историкът Джон Фордън твърди, че Едуард убива брат си при скарване в [[Пърт]], но твърдението му не е подкрепено от други източници.
 
Въпреки че Едуард III участва с много големи армии в операциите срещу Шотландия, до [[1337]] г. преобладаващата част от Шотландия е отвоювана от Дейвид II, като само няколко замъка (Единбург, Роксбург, Стърлинг) остават в английско владение. Това не е достатъчно за налагане на властта на Едуард и до 1338/9 г. той е принуден да премине от завоевателна към политика на удържане на позициите.
Ред 57:
Междувременно действията на Едуард III подлагат кралството на голямо финансово напрежение, което води до вътрешни недоволства. В резултат на това, той се връща без предупреждение на [[30 ноември]] [[1340]] г. Намирайки вътрешните работи на кралството в безредие, той прочиства кралската администрация. Тези мерки не водят до вътрешна стабилност и отношенията между краля и [[Архиепископа на Кентърбъри]], Джон Стратфорд, силно охладняват.
 
През април [[1341]]  г. Едуард III е принуден от парламента да приеме сериозни ограничения на своите финансови и административни прерогативи. През октомври същата година, кралят отхвърля наложения му статут и архиепископ Стратфорд е политически остракиран. Необичайните условия през [[1341]] са позволили парламентът да постави под контрол властта на краля, но при нормални условия правомощията на краля в средновековна Англия са били на практика неограничени и Едуард III се възползва от това.
 
===Войните продължават===
Ред 64:
 
===Постижения на управлението===
Характерът на английското общество е коренно променен при царуването на Едуард III. Той се поучава от грешките на своя баща и не посяга на връзката си с английските благородници. Наемните войници заместват задължението на феодалите за военна служба като средство за събиране на армия. Облагането на търговията с данъци и на земята става основен източник на финансиране на войните на Едуард. Богатите търговци, както и другите представители на средната класа са редовни участници в парламентарните сесии. Парламентът окончателно е разделен на две Камари - — Камара на лордовете (в която членуват бароните, рицарите и духовниците) и Камара на Общините (в нея членуват представители на средната класа). Той се събира на сесии, за да осигурява финансирането на военните кампании на краля и за да приема закони. През [[1352]] г. със закон е дефинирана измяната, създаден е Съдът на Мира, който да подпомага дейността на местните шерифи ([[1361]] г.), а през [[1362]] г. английският език заменя френския като национален.
 
Едуард III и благородниците му натрапват романтичното рицарство като техно верую при ограбването на опустошена Франция. Рицарите подчертават военната слава, докато действителността показва цената на войната. Влиянието на църквата е намалено, но Джон Уиклиф оглавява движението за църковна реформа, което е предизвикано от експлоатацията на църквата от краля и папата. През [[1348]] - 50 г. чумата опустошава населението на Европа. Мощната английска икономика е ударена от бързото вдигане на цените и заплатите. Неуспешните военни кампании на Джон Гонт във Франция водят до увеличено данъчно бреме за населението и подкопават популярността на Едуард III.
 
===Последни години===
През [[1369]] г. съпругата на краля Филипа умира и той взема Алис Пепърс за своя метреса. Поради старческата неспособност на Едуард и болестта на Черния принц, правителството е контролирано от Алис Пепърс, ковчежника на краля Уилям Латимър, които се ползват с поддръжката на Джон Гонт. Черния принц умира през [[1376]] г. и Едуард III прекарва последната година от живота си в мъка по загубения си първороден син.
 
Едуард III умира на [[21 юни]] [[1377]] г. в замъка Шийн - — Ричмънд (графство Съри).
 
==Предшественици==
Ред 101:
| align="center"| '''Прабаба по майчина линия:'''<br />Бланш д'Артоа
|}
 
==Бележки==
 
{{бел1}}
 
▲{{Шаблон:Династия Плантагенет}}<div align="justify">
 
{{Превод от3|en|Edward III of England|152982838}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едуард_III“.