Албрехт II (Германия): Разлика между версии

| съпруга= [[Файл:Armoiries Comtes de Luxembourg.svg|ляво|17 px|Люксембурги]] [[Елизабет Люксембургска|Елизабет фон Люксембург]]

| майка=[[Файл:Wittelsbach Arms.svg|ляво|17 px|Вителсбахи]] [[Йохана София Баварска|Йохана-София фон Вителсбах]]

Албрехт V бил син на австрийския херцог [[Албрехт IV (Австрия)|Албрехт IV]] и Иохана-[[Йохана София Баварска]]. Когато след смъртта на баща си през 1404 година той наследил престола на Австрия, Албрехт бил на седем години. Регентството над младия херцог си оспорвали неговия чичовци от Леополдската линия на Хабсбургите[[Хабсбурги]]те, докато в 1406 година те постигнали съгласие за назначаване на настойник [[Леополд IV Хабсбург|Леополд IV]], старшия в рода.

Междуособиците се възобновили през 1407 година, когато градският съвет на  Виена изразил подкрепа на херцог [[Ернст ЖелезнияЖелезни]]. Между Леополд IV и Ернст Железния започнала война, съпроводена от екзекуции на подръжниците едната или другата страна. Победата накрая удържал Леополд IV, но през 1411 година умрял, а управлението над Австрийското херцогство взел Албрехт V.

== СоюзСъюз със Сигизмунд и хуситски войни ==

Началото на самостоятелното управление на Албрехт V в Австрия било доста успешно. ХерцогХерцогът поощрявал развитието на търговията и постигнал подчинение на аристокрацията на централната власт. В страната се възцарило спокойствие и порядък. В началото на 1420-те години Албрехт V се сближил с император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] и в 1422 година се оженил за неговата дъщеря и наследница [[Елизабет Люксембургска]]. По майчина линия, предците на Елизабет фон Люксембург били крале на Унгария,Чехия и Полша, което поставило Албрехт V в центъра на династическите връзки в Централна Европа.

От друга страна, союзсъюз със Сигизмунд означавало въвличане на Албрехт V във войната, която императорът безуспешно водел с хуситите[[хусити]]те в Чехия. В 1423 година Сигизмунд дарил на своя зет в апанаж маркграфство Моравия, находяща на первата линия в борбата с хуситите. Още в 1420 година Албрехт V участвал в [[кръстоносен поход]] против хуситите в Чехия и безуспешно обсаждал хуситския лагер в Табор. По-късно на война с хуситите била изпратена дванадесетхилядна армия, набрана в Австрия. Но чешските възстанници преминали в настъпление и в 1425 година  навлезли на територията на Австрия. След две години Албрехт V отново оглавил кръстоносен поход срещу хуситите, но претърпял поръжение, а австрийските земи били разорени от хуситските отряди. Виена и други градове на херцогството били подложени на обсада. Едва през 1431 година пред Кирхберг и в 1432 година пред Зноймо австрийските войски успяли да разбият чешките опълченци.

На 18 март 1438 година Албрехт бил избран от немските курфюсти[[курфюст]]и  във [[Франкфурт на Майн]] за [[римско-немски крал]] на Германия под името Албрехт II. За първи път в историята престолите на Австрия, Чехия, Унгария и Германия били обединени под властта на Хабсбург. От 1438 година до падането на Свещената Римска империя в 1806 година престолът на империята постоянно (без краткия период 1742 — 1745 г) заемали Хабсбурги.

Единственият син на Албрехт — [[Владислав Постум|Ладислав Постум]] — се родил четири месеца след смъртта на краля.